Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Изкуството да спасиш изкуството

Е-мейл Печат ПДФ

detroit1Как детройтската общественост спаси своя най-значим музей

На 1-ви септември тази година Детройтският институт по изкуствата отбеляза годишнина от създаването си през далечната 1885 г. чрез впечатляващо фотографско шоу, прожектиращо творбите на 21 местни фотографи върху югоизточната стена на музея. Показаните фотографии от живота в Детройт целяха да провокират обществена осведоменост и публични дебати по наболели проблеми. Визуалният спектакъл бе символичен за самия музей, който доскоро бе в центъра на голям обществено-политически дебат.
След близо две годишни битки, целящи запазването на безценни произведения на изкуството, днес Детройтският институт по изкуствата отново фокусира усилията си върху организирането на изложби и представянето им пред широка публика. Безпрецедентната заплаха срещу института, съхраняващ творби на Ван Гог, Матис и Пикасо, бе резултат от фалита на мегаполиса през лятото на 2013 г. и невъзможността му да финансира пенсионните фондове. И докато за мнозина от кредиторите на Детройт разпродажбата на шедьоври бе логична стъпка към погасяването на дълговете, за жителите на щата такъв акт би бил кощунствено посегателство върху най-значимата културна институция на Мичиган.
Популярният храм на изкуствата е известен не само със своята богата колекция, но и с историята, и уникалната връзка с публиката си. Считан за една от шестте най-богати колекции на територията на САЩ, основаният през 1885 г. музей се помещава в сграда в историческия център на града, проектирана от известния архитект Пол Крет. Освен наброяващите над сто галерии, музеят има аудитория за 1150 човека, лекционни зали, богата арт библиотека, арт магазин, вътрешен двор за концертни изяви, ресторант и модерна лаборатория за реставрация на картини.
Колекционерското начало на Детройтския институт започва през двадесетте години на миналия век благодарение на тогавашния директор и меценат Уилям Валентинер, чиито връзки с европейски творци и търговци на изкуствата спомагат за началото на днешната свръх богата колекция от 65 000 произведения на изкуството. Със своите 630 000 посетители годишно институтът редовно намира място в класациите за най-посещавани музеи в света, а музейният кампус е регистриран в националния регистър за места с историческа значимост.
Именно културната значимост и популярността на музея предизвикаха шок сред милиони любители на изкуството в САЩ, след като плановете за разпродажбата на колекциите му заеха централно място в новинарските емисии малко след фалита на града. И докато паричните проблеми на Детройт не изненадаха никого, фалитът беше поредното необикновено обстоятелство около съдбата на музея през последните години. Само две години след широко рекламираното обновяване на сградата през 2007 г., музейните управници се видяха принудени да наложат двадесет процентно намаление на бюджета и съкращение на персонала. Рецесията доведе и до едно от най-интересните гласувания в историята на Мичиган през 2012 г., когато жителите на заобикалящите Детройт предградия демонстрираха силната си връзка с музея. Приет бе десетгодишен план за повишаване на данъците за недвижимо имущество, чиято годишна сума от 23 милиона да субсидира института. Одобреното повишение на таксите възлиза на 70% от годишния бюджет на музея, а в замяна жителите на гласувалите градове получиха безплатен достъп до неговите експозиции.
Въпреки широката местна подкрепа, фактическата собственост на музейните колекции се превърна в оспорвана съдебна битка, продължила години наред. От една страна, повечето от произведенията на изкуството са частни дарения от граждани и организации, които едва ли са допускали, че дареното от тях би могло да послужи за средство за пълнене на градските каси. От друга, застрахователните компании Syncora и Financial Guaranty Insurance Co. , намесени във фалита на Детройт твърдяха, че музейните колекции могат да бъдат продавани с цел погасяване на градския дълг от 18 милиарда долара, въпреки че музеят не е нито кредитор, нито длъжник по отношение на градските фискални проблеми.
Допълнително усложняващи ситуацията бяха и споразуменията, съпътстващи покупката на част от картините. Така например, адвокатите на музея излязоха със становище, че през 1923 г. италианското правителство налага забрана за препродажба на една от най-популярните картини на Тинторето „Мечтите на хората". Подобни възбрани има върху повечето произведения на изкуството, дарени от частни колекционери и фондации на музея.detroi2
Съдебните битки между музея и градската управа достигнаха ново измерение през декември 2013 г., когато детройтският кризисен мениджър Кевин Д. Ор възложи на реномираната акционерна къща Кристи'с да състави оценка на колекциите. Оценката на специалистите от Кристи'с обхвана единствено творбите, закупени изцяло с градски средства, наброяващи едва пет процента от изложеното в музея. Според докладите на акционерната къща въпросните творби биха могли да донесат печалба от около 866 милиона долара. Според независими експерти обаче неофициалната оценка само на 38 от музейните шедьоври, останали извън петте процента, би генерирала 2.5 милиарда долара приходи. Сред тях е автопортрет на Ван Гог, оценен на 150 милиона, който е първата изложена в САЩ картина на гениалния художник. В спора на оценките се намесиха и независими кредитори, които предложиха да закупят картини на по-високи суми от обявените от Кристи'с.
Оценката на Кристи'с доведе до вълни от масово възмущение във всички краища на САЩ, а Детройтският институт по изкуствата се оказа единствения музей в страната, чиито колекции някога са били застрашени от продажба. Музейните ръководители се възмутиха публично от формалната оценка на де факто безценни произведения и споделиха опасенията си, че това би поставило началото на края на културната институция. Новосформирани обществени организации в подкрепа на музея организираха масови демонстрации пред неговите врати, а политически лидери призоваха за запазване цялостта на музея. Със свои аргументи срещу продажбата на шедьоври се включи и мичиганският министър на правосъдието Бил Шуте, според когото насилствената продажба би била незаконна, тъй като музеят съществува в интерес на широката публика и следователно има статут на благотворителна организация.
Ситуацията бе допълнително усложнена от факта, че по документи институтът е под опеката на градската управа от 1919 г. насам. Това е годината, през която даренията на частни лица към музея рязко намаляват, водейки до решението на управниците му доброволно да преминат под контрола на Детройтската община. През 1955 г., обаче, градската управа решава да преустанови финансирането на музея с общински пари, а през 1997 г. независим борд на директорите поема управлението му. Именно независимата администрация на музея успява да разшири сградата му и обогати колекциите, превръщайки го в световна атракция.
Споразумението за съдбата на културната институция дойде през ноември 2014 г. в навечерието на плана за реорганизация на Детройт, възлизащ на седем милиарда долара и кулминиращ няколкогодишни опити за споразумение между засегнатите от фалита страни – градски служители, пенсионери, предявители на полици и други кредитори. Според добилата популярност като „грандиозна сделка" Детройтският институт по изкуствата запазва безценната си колекция и се освобождава напълно от опеката на градската управа. Музеят продължава съществуването си като напълно независима организация с идеална цел, която не може да бъде застрашена от разпродажба.
„Грандиозната сделка" бе постигната след като обществени и бизнес фондации, частни дарители и щатската управа на Мичиган събраха 800 милиона долара, срещу които откупиха правото на музея да запази безценните си колекции. Парите бяха предоставени предимно на пенсионните фондове на градските служители, изчерпани в резултат на кризата и последвалия банкрут на града.
В замяна музеят пое ангажимент да осигури сто милиона долара от дарения, които да предостави на Детройт под формата на годишни вноски от пет милиона в продължение на двадесет години. Тази нелека финансова цел всъщност се оказа лесно постижима и през януари 2015 г. председателят на борда на директорите Южийн А. Гаргаро обяви, че средствата са вече събрани чрез щедри дарения от корпорации, фондации и частни дарители. Сред най-големите дарители на музея са автомобилните компании Форд, Крайслер и Дженеръл Моторс, предоставили безвъзмездно 26 милиона. Други 27 милиона бяха дарени от местния бизнес, включващ банки, транспортна корпорация, топлофикационно дружество, газопроводна компания и частно застрахователно дружество.
Въпреки благоприятния завършек на „грандиозната сделка" Детройтският институт по изкуства все още е далеч от добрата позиция, в която се намират останалите големи музеи в САЩ. По време на двегодишните съдебни дела музеят преустанови дарителските си кампании и изразходи милиони за адвокатски хонорари. Нелеката съдебна ситуация отчужди потенциални дарители, а голяма част от парите, предоставени от дългогодишни партньори отиват към стоте милиона, които музеят дължи по сключеният с Детройт договор. През юни миналата година дългогодишният директор Греъм Бийл излезе в пенсия, а само няколко месеца преди това институтът бе разтърсен от скандал за изплатени бонуси от 90 000 долара на свои висши служители през 2013 г. След придобили публичност документи парите бяха върнати в бюджета на музея, но мнозина изказаха неодобрението си спрямо фискалната му политика.
Благодарността на Детройтския институт по изкуствата към публиката и нейната подкрепа бе демонстрирана не във високопарни слова и патетични изявления, а чрез впечатляваща изложба на Диего Ривера и Фрида Кало, оставили ярък отпечатък върху Детройтската арт сцена. Показаните 70 творби на двамата именити творци проследяват не само тяхната лична и творческа еволюция, но са метафора на всичко, което музеят се стреми да бъде – локална, интернационална, духовна и значима институция за изкуството и неоспоримото му значение в живота.

 

Анелия Петрова
за в. „България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер