Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 38-2016

Е-мейл Печат ПДФ

  

Белоградчик през септември

 

А вятърът 

се спусна леко 

от каменните рамене

на вечността.

Понесе с плаща

слънчеви цветя,

пера от птици,

шепота на нощи

и мирис на небе.

Преметна го

над сънения град

и леко се издигна 

пак нагоре,

танцувайки по 

скалните била

Прошепна си 

по нещо със орлите.

*

Във ниското 

градът просветна

с червените си покриви.

Гората щедро ръсна

първите си листи в жълто.

Септември е.

Опит за диагноза

 

Моят град диша трудно. Задъхва го смог.

Натежал е, но не на години.

Като възраст е в статус сравнително млад.

Външността му говори за криза...

С булевард към Европа – успешен байпас.

Кратко време. И пак – исхемия.

Коронарно увреждане – бедност и глад.

Euro-банки, Хайлайф и... просия.

И е тъжен градът ми. Не прииждат ята.

На площадите гълъби няма.

А гласът на камбаната, 

в шест вечерта

не разлива покой, а тревога...

Сърдито отлитане

 

Върви по пътя си. Върви, човече.

Не се обръщай. Няма ме след теб.

Наричах те Любов, Живот и Вечност,

а то било... повей от суха степ...

 

Върви със здраве. Отмини нататък.

Погрешно те обърквах три лета.

Не търся ни искрица, нито пепел.

И Фениксът сърдито отлетя...

 

Белязах те погрешно с низ от думи.

Било, каквото там - вземи си дъх.

Не падам по тангата ‘Дами канят’.

Ако е писано, ще ме покани мъж.

От утре... 

Потеглят на здрачаване.

Видях ги

в далечното небе като мираж…

Отлитаха на изток, срещу залеза -

под бледата луна с прощален мах.

*

От утре ще разсъмва в тишина.

Ще бъде непривично много тихо.

И ще потъвам в глухите утра,

отметнала

крилата на пердето...

Момчето и тълпата...

 

Посочиха го с пръст, а после бавно

засипаха със камъни и хули.

Момчето бе единствено виновно,

че на гръдта си има прясна рана...

 

Изправи се, през болката изрече -

кое е вярно и кое не бива.

Как смееш да ни учиш нас, различен?

Нахвърлиха се пак немилостиво.

 

Не се сниши, а продължи изправен.

И всички побеснели закрещяха:

ти нямаш право! И не го забравяй.

Белязани тълпата не понася...

 

 

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер