Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Ужасния тийнейджър! Завинаги ли загубих чудесното си дете?

Е-мейл Печат ПДФ

Консултация с д-р Юлиана Панова, клиничен психолог.

Поне веднъж на седмица ми се обажда някой много притеснен родител (обикновено майката) на тийнейджър (12-19 годишни) или на късен юноша (19-25) с молба за консултация, диагностика и с надежда за терапия над нейното проблематично и поотраснало дете. Обикновено поводът е сериозна (и стряскаща родителите) криза, заплаха за самоубийство или преляло търпение и изчерпана толерантност на възрастните в семейството, поради излязлото от контрол "дете". Началният разговор по телефона обикновено изяснява за мен и за тях сериозността (и твърде често потенциалната опасност) на проблема и необходимостта от бърза интервенция. Родителите, обнадеждени от нашия разговор, запазват час за консултация ... и в поне от 80 до 90% от случаите се обаждат непосредствено преди насрочената диагностична сесия да се извинят и обяснят, че отрочето не искало и да чуе за "корекции" над него от доктори, и поради което "за сега се отказват от идеята" ... за лечение и позитивна промяна (!?). Причината за отказа на отклоняващия се юноша обикновено е, че изискването на родителите за психотерапия е приемано като още едно обвинение в дефектността и вината му и пореден опит за насилствен контрол и "корекция" над него. А лечение на сила не става! Логичният резултат от отказа е, че проблемът в семейството продължава и в повечето случаи се задълбочава поради механизма на развитие на психичните и психоневрологичните разстройства.


Тук възниква един очевиден и изключително важен въпрос: Ако най-скъпото ви (вашето дете) да речем си счупи крака или развива очевидни симптоми на опасна или даже фатална болест, как бихте реагирали, ако то откаже да дойде с вас по една или друга причина за преглед и лечение?
Всеки е чувал многобройни ужасяващи трагедии за самоубили се или убити юноши при автомобилни или други (не особено случайни) инциденти, алкохолизирани и наркотизирани младежи, сексуално активни или изнасилени почти деца, криминални прояви, ранни бременности и провалени животи на много обещаващи иначе в по-ранните си години личности. Печалният и известен факт е, че никой не е застрахован, но очевидният проблем е, че това се осъзнава твърде късно (иначе страшната развръзка би могла да бъде предотвратена). Това би могло да се случи в собственото ни семейство, с близки, познати или с хора като нас, за които сме чували – "хора нормални, добри, културни, интелигентни и любящи".
Много родители на трудни тийнейджъри заявяват със странна смелост: "Е, и за мен не беше лесно в ранните ми години, но оцелях и ей ме сега как се справям ..." (коментар под линия: ... с дете със сериозен проблем на свой ред, което е индикатор, че родителят изобщо не се е справил със собствените си "демони" успешно ..., а предава проблемната "щафета" на следващото поколение като наследство).
Повечето родители на деца (и юноши) с някакви психични и емоционални проблеми са много чувствителни към темата: "кой е отговорен за това, което се случва с детето им?" Това е поради собственото им (съзнателно или подсъзнателно) чувство за вина, че са се провалили като родители, въпреки всичката им любов и усилия (ако е такъв случая), оказали се очевидно безуспешни. По тази причина те проектират това си самообвинение върху околните и непрекъснато им се струва, че са обвинявани (или съжалявани) за техния "провал" в лицето на тяхното дете. А това дете е всъщност жертвата. То нито е молило да бъде родено, нито да страда по този начин, нито да бъде сочено и отхвърляно от близки и познати като лошо и дефектно. Но за съжаление то няма зрелостта, познанието, средствата и опита да се справи по друг и по-адекватен начин с вътрешните си психични бури и болка. Единственият му достъпен начин да ги комуникира е да ги отиграва (act out) или компенсира и потушава чрез действията си. Помощта, която пък му бива предлагана (или налагана) до сега от родителите му се оказва очевидно безуспешна или дори с обратния ефект, поради това, че те не успяват да "чуят" и разберат "посланието" и "молбата" на детето си. Резултатът е често обезверяване и отчаяние от страна на дете и родителите, че всички средства, които са опитали са се оказали безуспешни и изпадат в примиренческо тревожно очакване на какво друго предстои да се случи, докато емоционалната пропаст между тях расте. Или още по-лошо (и опасно), те започват да се самозалъгват с ирационални надежди, че нещата някак си магически могат да се оправят от самосебе си, докато продължават да правят все същите грешки.
Всяко семейството по съществото си е една затворена система и съществува по всички закони за развитието и равновесието в дадена система. Децата и родителите са елементите на тази система. Проблем във функционирането на някой от тези елементи е ясен симптом, че семейството (като система) е болно. В този смисъл в необходимост от лечение е не само елемента, който проявява най-ясно симптома (поради по-голяма психическа уязвимост), а системата като цяло.
Изводът е: Докато родителят не идентифицира и разбере цялостността на проблема и не пожелае участие в това лечение, а поиска само корекция над детето му (за чие удобство?), лечение и промяна няма да настъпи и прогнозата за това семейство и особено за най-крехките му членове е лоша.

 

 

Продължава в следващия брой


Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.cps-chicago.com
Tel: 847 219 6795

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер