Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 23
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Гласът на имигранта - бр. 38-2016

Е-мейл Печат ПДФ

ЖИЛИЩНИ ТРЕВОГИ: Да се върнем обратно в 2007 г. Жилищният пазар беше в разцвета си. Навсякъде имаше строежи. Любители инвестираха в пазара и бързо изкарваха печалба от препродаване на купени на ниска цена и нуждаещи се от ремонт имоти, които прекрояваха с нови планове и луксозни облицовки. (Тази мода отново се завръща, но затова ще говорим в някоя от следващите седмици.)
Сега си спомняте как спекулациите с жилищния пазар създадоха неустойчивост, която доведе до спукването на изкуствено раздутия балон някъде около 2007? Всички го предричаха, но никой не направи нищо, за да го избегне. Това повлече каскада от катастрофи, неплатежоспособност и банкрути, които ни доведоха до Голямата рецесия на 2008.
Сривът на жилищния пазар през 2007 беше най-голямата катастрофа в пазара на недвижими имоти в историята ни, която доведе Съединените щати почти до състоянието им по време на Голямата депресия. Само спасителните програми на правителството, които предложиха финансова подкрепа на Уолстрийт, на банковата, дори и на автомобилната индустрия, спасиха държавата от икономическа катастрофа. Европа не успя да последва този пример и не извади същия късмет. Европа все още не може да се отърси от жестоката рецесия и безработица, докато Съединените щати бавно се възстановяват.


Почти осем години след избухването на националната жилищна криза по време на Голямата рецесия последните изследвания показват, че около три-четвърти от населението на Чикаго не вярва, че тази криза е приключила. Такива опасения има в национален мащаб, но жителите на Чикаго и предградията му са по-песимистични. Само 18% от живеещите в Чикаго и 28% от жителите на предградията вярват, че районът им е изплувал от кризата. В национален мащаб песимистите, които не вярват, че жилищната криза е приключила, са само 29%.
Тревогата и притесненията са в резултат от повишаването на цените на жилищата и стагнацията на доходите, показват изследванията. Като знак за тази тревога е мнението на 72% от жителите на Чикаго и 70% от тези в преградията, които казват, че днес е по-трудно да се постигне начина на живот на средната класа, отколкото е било за предишните поколения. В национален мащаб 76% от хората отбелязват все по-големите трудности в поддържането на този начин на живот.
По традиция и исторически пътят и отличителният белег за успеха на средната класа е притежаването на жилище. Твърди се, че икономиката на САЩ се подобрява, подобрява се и стоковият пазар. Усещате ли го? Приключила ли е жилищната криза? Навсякъде наоколо отново се вихри строителство, но кой може да си купи апартамент? Има недостиг от жилища на достъпни цени. Работещите семейства не могат да се квалифицират за ипотеки и продължават да плащат все по-високи наеми.
През последните три седмици обсъждахме как да си проверявате кредитната история и как да подобрявате броя на кредитните си точки (сборът по FICO). А ако имате нисък сбор? Как ще се квалифицирате за ипотека? Има неща, които бихте могли да направите, и места, към които да се обърнете, нови програми, за които ще говорим днес.
НЕ ПРОПУСКАЙТЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ДА ПОЛУЧИТЕ ИПОТЕКА ЗАРАДИ НИСЪК СБОР ОТ КРЕДИТНИ ТОЧКИ: Спукването на изкуствено раздутия балон на жилищния пазар през 2007 беше причинено от занижени кредитни стандарти и широкоразпространено лесно отпускане на ипотечни заеми, заради което последва провалът на прекомерно натоварената банкова индустрия, повлякъл след себе си и Уолстрийт. Това уплаши всички и в резултат се стигна до затягане на кредитните стандарти за отпускане на ипотечни заеми - получи се и свръхреакция, затягане, което чак напоследък започна да се поотпуска.
Когато заемодателите сега казват, че вратите им са отворени за бъдещи домовладелци, които нямат блестяща кредитна история, можем ли да им вярваме? FICO точките варират от 300 до 850. Колкото е по-висок сборът, толкова е по-малък рискът отя неустойка. Процесът е, че търговските банки и фирмите за ипотечно кредитиране приемат молбата ви, предлагат ви ипотечен заем и после го продават на друга компания. След по-малко от година разбирате, че правите плащанията си към друга компания вместо към първоначалната си банка или фирма, която ви е отпуснала ипотечния кредит. Много рядко първоначалната ви банка задържа този заем в системата си, защото това се отразява негативно на балансовия им отчет (на активите). А кредитните стандарти, по които ви е отпуснат първоначалният заем, за който сте се квалифицирали, са определени от големите правителствено подкрепени ипотечни инвеститори като Фани Мей и Фреди Мак, както и Администрацията на ветераните (VA) и Федералната жилищна администрация (FHA). Следователно за да получите заем от банката, ипотеката трябва да се квалифицира по стандартите, установени от някоя от тези единици.
Следният американец има кредитен сбор от около 695 точки според отчетите на FICO. Ако сте за пръв път купувач, квалифициращ се въз основа на дохода си, на стабилната си работа или по някой от другите ключови критерии, но пък имате кредитни точки от 650 и по-нагоре, бихте ли могли да получите ипотека?
Отговорът сега е някъде между силно може би и вероятно да. Но последните статистики върху кредитните точки и ипотеките са като цяло доста отрезвяващи. Не само че средните FICO точки върху нови заеми продължават да растат, но има все повече доказателства, че голям брой хора със средни резултати просто не кандидатстват за ипотеки. Не че им се отказва, но се самоизключват от ипотечните пазари вероятно защото предполагат, че ще им бъде отказано заради кредитните резултати, ако решат да кандидатстват. (Не забравяйте, че всеки път, когато кандидатствате за кредит, независимо дали сте одобрени или ви се откаже, получавате негатив върху резултата си, както и загубвате инвестираното време, мечти и надежди при кандидатстването за ипотека.)
Но тези хора, които иначе биха се квалифицирали за ипотека по останалите критерии, освен по средния брой от точки по формулата FICO, може ненужно да пропускат възможността да получат нормалната ипотека с 30-годишен фиксиран лихвен процент с благоприятния три и половина процент, за да си купят жилище.
Обърнете внимание на следното:
FICO точките за ипотеки, получени през май, са били високи за всички категории заеми. Средният сбор за „стандартна" ипотека, определящ кандидатите като квалифициарщи се за препродажба от банките към инвеститорите гиганти Фани Мей и Фреди Мак, е бил 754. В исторически план това е висок сбор точки, който е и с два пункта по-висок от февруари.
Сборът от точки за квалифициране за ипотеки с Федералната жилищна администрация и Администрацията на ветераните също се е вдигнал, но е значително по-нисък от точките, необходими за Ф ани и Фреди. Средният сбор точки за миналия месец за отпускане на заеми за закупуване на жилище е бил 686. За ветераните – 707.
Драматично занижен брой хора с FICO точки около 650 са кандидатствали за заеми в сравнение с предишните десетилетия според настоящите проучвания на пазара. През 2005 около 25% от кандидатите са имали под 640, но към 2015 този процент е спаднал на 5%. Процентът на отказите на такива кандидати НЕ Е значително повишен – според експерти по недвижимо имущество заемодателите „се съобразяват с пазара" при отпускането на заемите. Проблемът е, че „хората с нисък кредит не се връщат обратно" на пазара в същите бройки както преди финансовата криза.
Дали това е страх от отказ или е нестабилна работа? Какво става? Дали жилищните ипотеки не са станали изключителен прерогатив на някакъв кредитен елит – според общото разбиране напоследък? Или до потенциалните купувачи със среден брой точки не е достигнало следното послание от банките и другите заемодатели през годините след 2008: „Повече не даваме ипотеки на хора с резултати като вашите, така че няма за какво да кандидатствате?" Много вярват, че кранчето се е затворило за работническата класа, която иска да си купи жилище. Хората толкова дълго са били отблъсквани, че вече не вярват, че банките ще им предоставят заеми.
Други не са съгласни. Някои експерти са на мнението, че ипотечният пазар е силен, процентът на отказите не е нарастнал и средният брой кредитни точки, необходим за квалифицирането за заеми от Фани и Фреди, понастоящем отразява важна промяна, която е в ход.
ГОЛЕМИТЕ НОВИНИ: Напоследък в индустрията настъпиха някои промени: повишаването на изискванията за кредита от частните ипотечни застрахователи (задвижен от затегнатите страндарти на Фани Мей и Фреди Мак), в комбинация от занижаване на страндартите от Федералната жилищна администрация, привличат повече купувачи със сбор от FICO точки по-нисък от 700 към втората. Почти 40% от новите заеми на Федералната жилищна администрация миналия месец са отпуснати на хора с 650 до 699 кредитни точки, а 20% - с 600 до 649. Следователно според последните тенденции не е невъзможно за иначе квалифициращите се по другите показатели купувачи да получат ипотеки дори и ако сборът на кредитните им точки е от порядъка на шестотин и нещо.
ОПИТАЙТЕ ДА СЕ КВАЛИФИЦИРАТЕ ЗА ИПОТЕКА от Федералната жилищна администрация: Най-вече хората, които купуват за пръв път, но също и тези, които отговарят на по-облекчените стандарти, изисквания и специфични ограничения за заемите по програмата за ипотеките на Федералната жилищна администрация, биха могли да се квалифицират. Според Боб Уолтърс, главен икономист на Куикън Лоунз, един от най-големите заемодатели на ипотеки, „има погрешно схващане", особено сред милениалите (поколението, достигнало зрялост след 2000), „че трябва да имаш да предплатиш 20% от цената и да получиш кредит", за да се квалифицираш за ипотека през 2016. Въпреки това заемите по линия на Федералната жилишна администрация изискват само 3.5% от цената – щедри правила за съотношението заем към доход, и други фактори за молбите показват, че това не е вярно.
В заключение: няма причина да се страхуваме от жилищния пазар, ако знаем накъде да отправим молбата си за ипотека. Вярно, че ако общият ви брой кредитни точки по FICO формулата е значително под 700, може да забравите за Фани и Фреди, което означава, че не можете просто да влезете в която и да е банка. И много от работещите в системата на тези основни пазари ще ви кажат, че това е невъзможно. Трудното обаче не означава невъзможно. Обърнете се към заемодатели, които специализират в ипотеки, подкрепени от Федералната жилищна администрация, където шансовете ви за успех са много по-добри. Заемидателите твърдят, че искат бизнеса ви и не се стремят да ви отблъснат, ако успеете да се квалифицирате. Хванете се за думите им: проучете въпроса и пробвайте.

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер