Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
декември 16
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Димитровград – градът на мечтите и на фалшивите реалности

Е-мейл Печат ПДФ

ventislav1Димитровград – перлата на комунизма, градът на името на „вожда и учителя" на народите! Това е единственият български град, където историята започва едва през 1947 г., защото от тогава съществува и той самият. Най-характерното за града е неговата архитектура. Едва ли има друг град в България с толкова просторни улици и булеварди, с толкова еднакви, но доста ергономични сгради...!

Тръгваме по главната улица и се оглеждаме и на двете страни. Сградите са еднакви, но са практични. Влизаме в един от входовете, за да видим, как изглеждат отвътре. Признаваме си, навлизаме в сградата със скритата надежда, че вътре ще е като в хамбар, всичко ще е общо, като в общежитие, защото нали така беше при комунизма – всичко беше общо. Оказва се обаче, че апартаментите са по три-четири на етаж, коридорите са със широки и удобни стълбища и удобни площадки. На практика, пренасянето тук е безпроблемно. Има място човек дори да се завърти с голям диван...!
Вътре е светло, таваните са високи и осигуряват въздух и в прекия, и в преносния смисъл на думата. Предполагаме, че така е и в апартаментите, все пак таваните са едни и няма как да са различни вътре и вън!
Димитровград е градът на младежите, градът на мечтите. Той е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево. В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини "Вулкан", да се обяви за град под името Димитровград.
През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири.
На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на новия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада "Млада гвардия"-Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна.
На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: "Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград".
От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано дотогава строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ "Марица-3", усилено се строи Циментовия завод "Вулкан", прокарват се първите улици, водопроводи и канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град.
Тук улиците са планирани, заради това днес са така удобни. Не са проправяни сокаци през сградите, а сградите са съобразявани с пространството и улиците между тях. Това прави Димитровград толкова просторен днес.
Постепенно обаче се оказва, че градът не може да изхрани своите жители. Те постоянно прииждат, защото това е градът на младите хора. Да, само че тези млади хора трябва да се хранят, а работа за всички няма. Онези, които все пак работят, работят на смени, съсипват се от работа и не им остава много време за забавления. Това е животът на младежите в Димитровград в онези години – много работа и малко сън, защото така се наливат основите на всяка една мечта, особено, когато тя е така имагинерна, като това да създадеш един цял нов свят – светът на комунистическия „рай"!
Архитектурата на Димитровград първоначално стряска, защото е монументална, твърде тържествена, сталинска, прекалено официална и мащабна.ventislav2
Сградите са строги, каквито са и хората от онези години. Старите снимки ни показват младежи на по двадесет и няколко години, облечени като чичковци на по 60 години! Те са с вратовръзки, риза и върху нея пуловер, а накрая е и неизбежният шлифер, който придава онази така търсена и лелеяна гражданственост! Шлиферът е почти винаги светъл, най-често бял или кремав.
Това е, модата е била такава. Модата на сградите – също. Те са млади, но по външност са чичковци, каквито са и хората на Димитровград в годините, когато той все още се строи.
Младите момичета също са облечени меко казано семпло – обикновена пола, жилетка или проста блуза, забрадка...! Хората и сградите си приличат, защото хората създават сградите. И хората, и сградите са продукт на една и съща доктрина и поради това и хората и сградите са строги, млади, но преждевременно пораснали, твърде мъдри за възрастта си, прекалено замислени, застинали в клопката на непоклатимия политически аргумент.
И ако сградите са паметниците на историческото време, то хората са живите паметници на социалния феномен – бригадирско движение.
Една такава мащабна организация се създава извънредно трудно. Изисква се страхотно много масова работа, постоянно облъчване и главозамайващо силни лозунги, които заедно постепенно да изградят жив образ на измислен идеал.
Днес са останали само сградите, хората, слава Богу, са различни! Днес хората живеят своя собствен живот – труден или лесен – поне е техен!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в Димитровград

Снимки на автора.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер