Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 37, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

Конгресмен Katsar се почувства много зле. Напрежението, което нарастваше от ден на ден, го притискаше болезнено. Неговото и без това крехко здраве нямаше сили да понесе шума, който създаваха медиите. Доктор Симсън, личният лекар на семейството, предложи да влезе за кратко в болницата.
- Страхувам се от усложнения. Мистър Katshar видимо отслабва - сподели той с Вероника - трябва да го оставим под лекарско наблюдение. И най-важното, да го предпазим от евентуален шоков удар, ако полицията съобщи това, от което всички се страхуваме.
Дните мъчително се изнизваха. Погледите на останалите две обитателки в къщата непрекъснато се спираха на телефона. А когато звънът му пронижеше тишината, Вероника и Сара изтръпваха. Изминаха повече от две седмици, откакто Дик изчезна. В къщата на фамилия Katshar витаеше тягостна тишина. Вероника и Сара си разменяха по-някога по някоя дума ,но и двете виждаха, че мислят за едно и също. И двете нямаха сили да го изрекат. Старият Katshar се задържа в болницата. Лекарят казваше, че има подобрения и че скоро ще се прибере. Вероника също бе забелязала, че конгресменът имаше видимо подобрение. Посещаваше го всеки ден, напоследък той дори беше станал разговорлив, успяваха да поговорят и за някои странични неща. Зарадва се на подобрението му и кой знае защо и се прииска да се прибере по-бързо вкъщата. Сара и без това всеки път това я питаше. Един ден той хвана ръката и. Задържа я в своята и се вгледа в нея.
- Момичето ми - заговори с неговия бащински глас - тук в тази празна стая имах време да връщам години назад. Човек в моето положение какво друго може да прави, освен да се рови в спомените си. Да си припомня и хубаво, и лошо. Понякога ми бе тъжно, но пък понякога, когато се сещах за нещо хубаво, ми беше весело. И знаеш ли до какво заключение стигнах...? Че ти си най-хубавото нещо, с което животът ме зарадва. Благодаря на Бога, че ми даде възможност да те открия. Сега ти си моето утешение и не се страхувам от смъртта. Ще приема, че всичко, което ми се случва напоследък, е заложено в моя живот и аз трябва да го приема. Но имам една утеха и това е, че има кой да ме наследи. Упрекнах се, че се намесих в твоя личен живот, но сега разбирам, че не само аз съм го искал. Това го е искала съдбата и на двама ни. Аз повярвах в теб, вярвам и се радвам, че те има. Ти си силно и умно момиче. Искам да ти кажа, каквото и да се случи, го приеми като естествен ход на съдбата.Животът е пред теб, бъди щастлива, мое дете. Очите му се навлажниха и той леко отклони глава от нея.
Продължилият по-дълго разговор вероятно го измори. Усмихна се и пусна ръката и.
- Благодаря за хубавите думи - разчувства се Вероника, стана и го целуна по бузата. Той се усмихна отново и бащински я прегърна с двете си ръце.
Сълзи бликнаха от очите и. Плака през целия път в колата. Сара забеляза сълзите и и се уплаши. Нейните очи бързо се намокриха. Беше готова да се разплаче на глас.
- Не плачи - прегърна я Вероника - поговорихме си с мистър Katshar и се разчувствах. Няма нищо лошо. Той се чувства добре.

Вероника беше намерила отдушник в работата. Нарочно се задълбаваше в папките, стараейки се да ангажира времето си през деня. Работеше на компютъра, когато телефонът извъня. Стресна се, защото се бе увлякла в едно заплетено дело. Обаждаше се доктор Симсън, семейният лекар. Попита дали може да дойде до болницата. Вероника не посмя да пита нищо. Опита се да отгатне по гласа му дали има нещо лошо, но успя само да каже, че тръгва веднага.
- Здравейте, мис Katshar - посрещна я докторът - заповядайте, седнете.
Макар че доктор Симсън се владееше професионално, Вероника усети промяната в гласа му. Най-вече липсата на неговата специфична първоначална усмивка при разговор. Това бързо я стегна и накара да очаква най-лошото.
- Мис, извиках ви, за да ви съобщя тъжна вест - застанал до прозореца, той се обърна срещу нея - тази сутрин в осем и двадесет минути загубихме Конгресмен John Katshar. Неговият организъм не издържа усилията на лекарския екип да го спасят. Масирана хард-атака блокира важни кръвоносни съдове и сърцето му не издържа. Конгресмен John Katshar ни напусна на осемдесет и две годишна възраст.
Бог да го прости. Беше прекрасен човек, уважаван и силен политик. Очаквам от вас да се разпоредите какво ще правим с тялото.
Вероника беше затихнала на мястото си. Ръката и притискаше устните, които бяха започнали да треперят.Нямаше думи, дори и мисли. За момент всичко в нея беше блокирало. Думите на лекаря, че очаква тя да се разпореди за тялото, я върнаха в съзнание. Изведнъж и стана ясно, че в момента е единствения човек от фамилията, който трябва да взима решение. Усети се объркана и много уплашена.

Два дни по-късно ковчегът с тялото на Конгресмен Katshar беше изложено в една от конгресните зали. Няколко часа продължи поклонението пред саркофага. Демократи и републиканци положиха венци и цветя. Стотици американски граждани минаха да се поклонят. Лично президентът на Америка си взе последно сбогом с конгресмена. Вероника приемаше мълчаливо съболезнованията. До нея бяхя застанали брат и и най-добрата и приятелка от Чикаго.
- Моите най-искрени съболезнования - стисна ръката и президентът на Америка - бъдете силна, мис Вероника. Животът често ни подлага на изпитания. Трябва да имаме сили да ги посрещнем. Ако имате нужда от помощ, искам да ми се обадите. Чувствайте ме като ваш приятел.
Вероника успя само да кимне с глава. Този траурен ден се прибави към още два, които нямаше да забрави никога.Те щяха да останат най-тъжния и спомен в живота . Днешният върна времето назад. И всичко се струпа така изведнъж,че я блокира физически и умствено. Добре че брат и долетя с Кали от Чикаго. Благодарение на тях се взе в ръце и успя да се съвземе.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер