Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
декември 17
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Размисли на старата ми шапка...

Е-мейл Печат ПДФ

Кой песимист твърди, че в наше време чудеса не стават? Стават, и то добри. Едно от последните засега е свързано с продажбата на реакторите за Белене. Оказа се, че след правителственото мандахерцане до Иран и сондажите в Китай, никоя от тези изостанали в ядрено отношение страни не ще реакторите. Разбира се, отказът им ще ги забави като развитие и просперитет, но... тяхна си работа. Както мълвят останките от мъдрия български народ: „Всяко зло – за добро!" Доброто в случая смайва с простотата на решението си. Реакторите пак ние ще си ги плащаме като попове и близо 620 млн. евро отлитат в небитието. Като бонус обаче ще отпаднат дневните неустойки в размер на 167 хил. евро. И друг бонус, при това безплатен – по една гола вода след разни партийно-парламентарни кълчения, че имало шанс реакторите да се препродадат с печалба. На Михаля или на оня, що клати гората. Остана само чиновническата екскурзия до екзотични краища и среща с местни първенци. Сериозно озадачени за психическото здраве на делегацията след оповестяване на търговската й цел. Подобно шматкане тук и там уж за „благото" на България не е изолиран случай. Помним разходките из Грузия и Армения с молба да ни продават нефт и газ, какъвто никога не са имали. Или идеята азербайджански водолази по маршрута Баку - Карлуково под вода да ни доставят с туби нефт. Наши водолази пък да им ги връщат празни, за ново пълнене. Пак под вода, за да не пречим на корабоплаването. Хрумки, хрумки, хрумки. Можеха да са смешни, ако не са така жалки като плод на послушанието ни към Брюксел - това да не правим и с онова да не се захващаме. В този рог на изобилната глупост се мъдри и проваленият проект за нова АЕЦ „Белене". Сега реакторите, фрашкани според изискванията на разни комисари с правоъгълни краставици и щастливи прасета, трябва да се стоварят пред Европейския парламент. И на този фон управниците ни да се снимат за поколенията, нахлупили по една шутовска шапчица със звънчета. Днес на мода е газовият хъб, особено в официалното медийно дърдорене. Турция и Русия пък, без никакъв Брюксел, се разбраха тръбите на газопроводите им да заобикалят България. Което значи, че пак сме извън енергийната игра поради недалновидност и услужлива зависимост от чужди мнения. Чиито автори може би не знаят къде се намираме като география. Нехаещи за действителните ни нужди и нерешени заради Европа проблеми. Които все повече оприличават страната ни на презряла диня, прасната в земята от отчаяние. Но и в най-лошото има нещо хубаво: че илюзиите лека полека се изпаряват. Остава голата истина, а тя наистина е гола поради данъци, такси и скрити налози на фона на буквално жалките заплати. Странно е дори, че у нас все още тук там плащат в пари, вместо в предизборни обещания. Вярно, те не се ядат, както и раздаваните в момента храни за най-бедните, но все е нещо, да не сме валат. Според поетите пък сме страна на изборите. Кандидат президентските двойки се излюпват една след друга на принципа „хвани единия, удари другия". В Народното събрание след тези избори някои партии вече зоват и за парламентарни, и за местни избори. Няма край, няма и да има. Властта е единствената цел на управленците, които никога не са били в услуга на народа си. Нито пък смятат това за важен приоритет. Не ги интересува и ставащото между Тимок и Черно море. Наближаващата нова учебна година отново отвори темата за страшния демографски срив, за липсващи първокласници и деца зад граница. Но темата е болезнена и глъхне някъде в общественото пространство. Все по-намаляващото българско и все по-увеличаващото се етническо население също не буди тревога по върховете. Бежанският натиск по границите уж бе намалял а се оказва, че МВР спешно търси сгради из цялата страна, където да ги приютява. Какво става? Кой ще каже на хората истината за собствената им родина? Кой ще ги осветли за взимани на тъмно решения - в странство с ниски поклони и за крити обещания в ущърб на собствената си страна? Разбира се, никой...


Днес България е място на хаос, страх от утрешния ден и недоумение какво още има да се случва. Тя е съвсем безпомощна – недокомплектът на войници в армията някъде достига до 40%. Едва сега премиерът Борисов е тръгнал на дипломатически совалки – защо се успокояваше с моралната подкрепа на приятелите си от ЕС? Или го е страх за собствената му политическа кожа, не за нашето бъдеще? Защото ние, обикновените, мишоците, сме хванати в клещите на тоталитарна държава, управлявана авторитарно, и мърдане няма. И за слепия е ясно как наглата партийност е вплетена в административния скелет на страната, снасяйки само лозунги и кадрови безобразия. За решаването на всеки проблем се говори в бъдеще неопределено време. Защото никой от мазните днешни чорбаджии не ще си мръдне пръста. Докато лежим на удобната кълка, че всичко ще се оправи, безработните гладници плашещо се увеличават. Няма надежда да бъдат изгонени чуждите фирми в енергийната сфера и водоподаването, концесионерите-колонизатори, инвеститорите – мошеници и феодали. И разбира се – да бъдат усмирени партийните отрепки по места, управляващи по свой закон и кеф. Никога България не е била толкова жалка и безцветна като държава. Без бъдеще и с настояще, чийто дневен ред определя сякаш някой чужд завоевател. Всъщност, май че е така с толкова много приятели, от които ти иде да си късаш главата. Външната ни политика е без отстоявани национални приоритети а вътрешната сякаш не е насочена към хора, а към непотребни досадници. Никакви реформи не са възможни, особено в съдебната система, здравеопазването, икономиката. Корупцията, като страшно раково образувание, е прояла всичко. И е въпрос на близко време да се срутим като глинена колиба върху картата на света. Върху която и сега битуват стотици и хиляди сънародници, насила прокудени от недоимъка и обществените безобразия от родните си места. Останалите се намираме в чакалнята на път към отвъдното. В което, по официална статистика, на всеки осем минути се преселва по един нашенец. Тогава?
Тогава ли? Такъв въпрос явно не съществува. Народът не протестира и никоя партия не е завоювала доверието му, за да го събуди от удобната летаргия в името на човешките права и достойнство. Нагъваме подхвърлен хляб и се залъгваме с кухи зрелища. Иначе казано – под маската на удобно страхливо търпение масово се самоубиваме. Защо ни е страх и от кого, мъчно ще формулираме. Просто май сме си такива по природа, ако и да имаме 1300-годишна славна история. Байно, това, което човек сам си направи и дяволът не може да му направи. А можем ли, имаме ли право да погледнем открито децата си в очите?..

 

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер