Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

По следите на изгубената памет - на Каймакчалан след 100 години (Част трета)

Е-мейл Печат ПДФ

vassilen1Денят обещава да е горещ още от сутринта. След изморителният вчерашен преход съм решил да пестя сили. Обектите, които ни очакват са селата Грунище (където е гробът на ген. Климент Джеров), Градешница и Зовик, а следобед - и подстъпите на Каймакчалан от юг. Доближаваме се все повече до заветната цел.

Сгъваме палатката, закусваме с баница, която носим още от Кюстендил и напускаме лагера си. По пътя за Битоля (пак ще минем оттам, преди да достигнем набелязаното в плана си за посещение), получавам радостна вест: родил ми се е нов племенник, когото са кръстили Димитър. Споделям новината с Кременаров и двамата изпращаме благопожелания за зравето на новото попълнение в моя род.
Шосето за Грунище е осеяно с много завои и в един момент се превръща в обикновен черен път. С джипа се катерим по стръмни ридове и пресичаме река, приток на известната Черна. Лобното място на охридчанина Климент Джеров е известен център за поклонение. Гробът на този български герой, отбранявал позицията си до последен дъх, е направен непосредствено след смъртта му на 3-ти декември, 1916 г.. Според това, което се знае, френски офицер, впечатлен от смелостта на българския си противник, лично заповядва на сърбите да погребат убития офицер (Климент Джеров е произведен посмъртно от полковник в генерал-майор). Към този рядък жест на кавалерство по време на война, по-късно е добавен и изграденият паметник, на който е поставена порцеланова снимка. В тъмното време на бивша Югославия той е почти разрушен, но преди няколко години с помощта на българския консул в Битоля отново е възстановен.
Къщите на селото са накацали на остър склон от последните разклонения на Селечката планина. В това някога чисто българско поселище са останали само трима жители. Преди да спрем в гробището, прекарваме около половин час в подножието на Големия и Малкия Ер - две стратегически височини, отбранявани от 21-ви Средногорски полк под командването на полк. Джеров. Георги се изкачи на едната от тях, но се върна разочарован, че не е открил нищо по-особено, с изключение на няколко едва различими окопни линии.
Гробът на генерал Джеров се белее самотен вдясно зад църквата "Св.Димитър". Става ми радостно, че е ограден и добре поддържан, макар че е покрит с трева, която изскубваме старателно с моя спътник, преди да запалим свещи. По-навътре растат дървета, между които са пръснати сръбски гробове с издялани върху тях каменни паметници. Странно е това съжителство - мисля си - в крайна сметка непримиримите врагове са осъдени да бъдат завинаги един до друг. А може би това пък е посланието им към нас, наследниците - да намерим друг начин, по който да решим нерешеното с оръжие...
Слънцето припича безмилостно, за миг бях забравил, че е средата на юли. Правим си снимки за спомен и потегляме към следващата точка от плана си за днес- с. Градешница, намиращо се пак в района на р.Черна. Селцето има повече признаци за живот и къщите му изглеждат поддържани. Посещаваме местният ветеринарен доктор, който се оказва колекционер на артефакти от войната. Ръждясали каски, бодлива тел, парчета от взриватели, шанцов инструмент и останки от снаряди - те са наредени по зидовете на двора му. Човекът ни приема радушно и ни разказва за себе си. Изследва от години войната като любител-краевед. Запознава ни с подробности за близките чешми, строени през трите години българско управление на Македония (1915-18), с информация къде са били фронтовите линии, както и с местата на общите и единични войнишки гробове Накрая ни подарява по един предмет от колекцията си - Георги получава каска, а аз - взривател за снаряд. Нарочно избирам нещо по-малко, за да мога лесно да го пренеса през океана, когато си тръгна обратно от България.vassilen2
Изпиваме по бира в селската кръчмица, която съсед на нашия домакин любезно ни отваря. Оттам купувам бутилка червено вино, което ще занеса на Каймакчалан, за да направя импровизирана панахида. В района на Черешница има няколко църкви, но около тях липсват оцелели войнишки гробове. Научаваме, че такива можем да намерим до с. Будимирци,(това съвпада с предишни данни за погребани в този район войници от 11-ти сливенски полк по време на Каймакчаланската битка), но поради ограниченото си време, оставяме обекта за друго идване.
От Градешница се отбиваме в с. Зовик, където положението вече е по-различно. Тук има добре уреден гробищен парк с възстановени български войнишки паметници. Пред него е оцеляла чешма, изградена от нашата армия преди сто години. Георги Кременаров ми обяснява, че това е станало по проект на Министерството на отбраната и с разрешение от македонска страна. Сега около двадесетина войнишки надгробия се старателно почистени и поставени отново на местата си. Имената по тях са на загиналите от 47-ми ардински и 7-ми преславски полкове през 1917 г.
В гробищния парк е тихо. Китка дървета пази със сянката си последната спирка на загиналите солдати по дългия им път към безсмъртието. Спете спокойно, герои...Паметта за вас е жива и наследниците не са ви забравили!
В ранните часове на следобеда се отпрявяме към границата с Гърция. Посоката ни е град Лерин, след който ще завием на изток, за да излезем към планината Нидже или Ворас (на гръцки) откъм южната й страна. Леринското поле е своеобразно продължение на Битолското и е обградено по същия начин с планини, но изглежда малко по-подредено и спретнато. В същата посока през август 1916 г. е настъпвала българската армия в известната Леринско-Чеганска операция, предвестникът на Каймакчаланските боеве.
От околовръстното шосе на Флорина (това е гръцкото име на Лерин) завиваме към Баница (Веви) и Горничево (Кела). Къщите на тези села са варосани, улиците и малките им площадчета - чисти и уредени. Релефът е полупланински, а Нидже/Ворас остава на север, недалеч от нас. Не след дълго се зареждат масиви с череши, които за мое учудване са узрели, въпреки че е средата на юли. В някои градини забелязваме хора, но все пак намираме една, от която успяваме да си наберем. След малко отдясно се ширва красива синя равнина във форма на подкова: Островското езеро (Верогидита). В далечния му край е едноименния град Острово (Арниса), а околните планини като че ли са се отдръпнали за малко, уморени от вечния си стремеж към небето. По-малкият събрат на Островското езеро - Петърското остава по на юг, но също грабва очите ни за миг.
Оттук пътят започва постепенно да се изкачва - вече сме на гърба на Чеганската планина, позната още и като Мала Нидже. Георги ми обяснява, че ей сега ще се покаже асфалтовият път за Каймакчалан и че ще преспим на някоя поляна в неговото начало. Ето че зървам табела на гръцки език, указваща посоката към ски-курорт Каймакцалан (съседите ни са построили ски-писта на южния склон на върха). Търпеливо следваме завоите, докато наклона се увеличава. След първите 7-8 километра Георги отбива джипа и бързо се ориентира за място, където да разпънем палатката. Свечерява се, но върхът се провижда иззад боровата гора - гол и сивкав на цвят, но могъщ и замислен в себе си. Встрани от него залязва слънцето, обхванато като в клещи от облаците. Приготвям бялата си риза, която ще облека утре, както и останалите принадлежности, необходими за изкачването. Спътникът ми ме предупреждава, че времето горе се мени бързо и трябва да имам подготвени дебели дрехи. Също и че ще тръгнем рано сутринта, както обикновено. Дъждът, който се очакваше в прогнозата, се разнесе - по всичко изглежда, че Каймакчалан и духовете на моите прадядовци са готови за дълго отлаганата среща. Готов съм и аз, и нямам търпение тя най-после да се състои.

 

Текст и снимки:
Василен Васевски
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер