Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 36, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

- Не, но... - в главата и цареше хаос. - Днес е денят за разплата. - кънтяха думите от писмото и тя вече знаеше кого е имал в предвид Дик - да, всъщност го познавам, но не ми е близък. Сър, извинете ме, ще изляза за малко.
- ОК. Ако имаш нужда от нещо, Сара ще ти помогне, все още е тук - притесни се за нея John Katshar.
- Благодаря, мистър - каза Вероника и побърза да излезе.
Първото нещо, което направи в стаята си, бе да извади писмото. Прочете последните редове няколко пъти, след това полегна на леглото и затвори очи. - Денят за разплата... В какво ли се е забъркал Дик - кънтеше в главата и. Опита да се успокои и вдигна слушалката на вътрешния телефон.
- Мистър Katshar, трябва да поговорим спешно.
- ОК. Чакам те в кабинета си - делово и доста загрижено прозвуча гласът му.
Вероника взе писмото и заслиза по стълбите. "Горкият мистър Katshar. Toй не знае, че ще говорим за сина му" - мислеше си тя, вървеейки към кабинета му.

Тишината в кабинета на конгресмен John Katshar от партията на демократите в Америка беше неописуема. След като прочете писмото, той бавно го отблъсна по-далеч от себе си и след това се облегна назад. На лицето му бе изписана болка. Долната му устна леко потреперваше. Очите му гледаха право пред него. Вероника го наблюдаваше, без да се осмели да наруши тишината. Сигурно измина повече от минута, в която двама души стояха един срещу друг в пълно мълчание.
- Вероника, нека се приберем в стаите си и се опитаме да поспим - проговори бавно старият Katshar - утре ще пием кафето си тук, в кабинета - каза той и бавно завъртя количката.
- Сър, да кажа ли на Сара да остане - каза тихо Вероника.
- Не, дори и кажи да си вземе утре почивен ден - едвам го чу да казва.
Прибраха се по стаите. За първи път тишината в къщата бучеше в главата и. Вероника разбра, че няма да заспи. Знаеше и какво си мисли сега мистър Katshar.
На стария юрист му беше напълно ясно какво означава това писмо в ръцете на магистратите. На нея също.

Вероника беше направила кафето и вече очакваше мистър Katshar в кабинета му. Забави се. Вероятно, защото я нямаше Сара. Тя обикновено му помагаше да се облече. И все пак десет минути по-късно количката му тихо влезна в кабинета. По всичко личеше, че не беше спал. Под очите му имаше едри потъмнели торбички. Две дълбоки бръчки бяха набраздили челото му.
- Добро утро, Вероника - отекна гласът му в затихналия кабинет - извини ме за закъснението. Надявам се, че кафето е още горещо.
- Добро утро, сър. Да... - стресна се от въпроса му тя и протегна ръка да пипне каничката - горещо е.
Първите глътки изпиха без да говорят. Конгресмен Katshar бавно вдигаше чашката си и отпиваше леко. Имаше много уморен вид. За първи път го виждаше в това състояние.
- Вероника, момичето ми, чувствам се виновен пред теб - започна бавно той - имах подобни съмнения за сина си, но мислех, че се заблуждавам. А може би и той успешно ми помагаше.
- Сър, не искам да се чувствате така - реагира бързо тя - вие нямате никаква вина.
- Можем много да спорим по този въпрос, но това няма да помогне на никого. Очаквам всеки момент да дойде шерифа. Смятам за сега да не даваме гласност за писмото. И двамата знаем какво означава това. Ще изчакаме разследването. Събери сили и се опитай да водиш нормален живот. Трябва да преодолеем първоначалния шок. Да се молим на Господ Дик да не извърши някоя глупост - загрубелият му глас секна за секунди. Помълча, сякаш събираше сили и продължи - може би скоро с теб ще седнем да поговорим като адвокати. Прибери писмото.
Пред къщата спря джипа на шерифа. С папка в едната ръка, той бързо тръгна по алеята към къщата. Минути само след неговото идване, конгресмен John Katshar и мис Katshar се запознаха с движението и престоя на спортния NISAN на Dik в последните двадесет и четири часа. Камерите на града я бяха засекли на няколко места, включително и в близост до дома на бейзболиста. В десет и тридесет същия ден тя беше напуснала WASHINGTON DS в посока бреговете на океана.
- Конгресмен John Katshar, mis Katshar - вдигна поглед от папката си шерифа - това са данните до този момент, с които разполага полицията. В момента се прави преглед на магистралните камери. Засега можем само да сме сигурни, че колата се е включила в главния магистрален път на изток. Със сигурност до час време камерите на тол-контролите ще я засекат. Вероятно и някой от хеликоптерите, които вдигнахме да успее да попадне на нея. Сър, ще ви информираме за най-малките подробности.
- Благодаря, шериф Едисън - каза сухо старият Katshar и мълчаливо изчака той да излезне.
Вероника също мълчеше. Беше и ясно, че днешният ден щеше да премине в голямо напрежение.

Късно вечерта телефонът на конгресмен Katshar иззвъня. Колата на Дик беше открита на източния плаж. Собственикът на крайбрежен ресторант я видял и познал от телевизионните репортажи. Пристигналите полицаи са открили дрехите на Дик в колата. Телефонът му бил на седалката.

Три дни по-късно разследващите полицаи все още нямаха резултат от издирването. Включени бяха всички налични спец служби. Бреговата охрана претърсваше цялото крайбрежие. Изчезването на Dick Katshar беше топ новина на медиите. Някои журналистически разработки се опитаха да свържат убийството на бейзболиста с изчезването на сина на конгресмена. Засега неуспешно. Никоя медия не посмя да захапе подобна версия. Но разследването скоро щеше да достигне до нея. Вероника знаеше това много добре.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер