Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 36-20165

Е-мейл Печат ПДФ

  

Самота

 

И как така? – повтаряш си невярващ.

Как оголя градът и се смали?

Пред ъгловата стара закусвалня

от сутрин само кучето клечи.

 

Осиротя градчето. Няма врява.

Понякога изписне тъжно влак.

Куцукне някой гълъб по площада.

И все така – докато падне мрак.

 

А щом се стъмни, хълмът килва шапка.

И той се чуди: лошо, бре, бре, бре...

За лек не виждаш някой да се мярка!

От мъка си нахлупва и бомбе.

Деца на колела

 

И тогава ги видях - в очертание от слънце,

светлокоси, устремени – пет деца на колела.

Всичко друго се изгуби:  мрачно-тъжно, сиво-тъмно.

Боже, колко са красиви тези чисти личица!

 

И когато ги видях, в мен отприщиха лавина.

Без остатък смете бързо и горчиво, и тъга.

Край прозореца за миг премина - ято от врабченца мили.

Пет дечица устремени. Пет разрошенки слънца!

Влюбена

 

Моят труден живот, е окото на буря.

Страховита стихия. Порой.

Нямам тихи заслони, в които се крия -

мокра крача сред вълчия вой.

 

Моят бягащ живот, по войнишки е учен,

да се справя със всичко поред.

В него няма пространства, където е скучно.

Разграфен – до секунда зает.

 

И не питам защо е жигосан. Не споря.

Кой да каже? Високо е Бог.

Ако трябва пак същия  бряг ще повторя...

Аз съм влюбена в своя живот!

Денят по шорти

 

Денят е точно от онези есенни,

в които слънцето те заковава с лъч,

и те разтапя.

Във себе си се и молиш да си тръгне.

И изведнъж долавяш,

че върховете на дърветата танцуват.

Охо, това е вятър, но е горе.

И ето го -  след миг се рови из косите ти.

Отпускаш се и си отдъхваш.

Но за кратко. Денят си тръгва.

Гледай, особняк –

подтичва с пъстра шапка и по шорти!

Все още, някъде го има...

 

Останах изумена: дървен стол,

разяден от захапка на години.

Забоден на стената бял ковьор,

легло с метални табли и пружина.

Докосвайки със поглед този свят,

останах изумена че го има,

все още. 

Върна ме назад.

Потърсих го във себе си по име.

Къде, кога съм срещала това?

Бродерията в синьо. Със оплетка

по ръбовете. 

Печка на дърва -

бронзирана. Разнищена жилетка.

И старият човек – току сред тях,

понесъл на плещите си теглото

на времето – 

с патина и със прах....

На фона на ковьора над леглото.

 

 

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер