Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
декември 13
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 35, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

 

Но това неможеше да продължи дълго. Вероника започна да се замисля, че едно излизане от къщата на "семейството" под някакъв предлог би било идеалното решение и за двамата.
Разбира се, често в главата и се въртяха въпроси, на които нямаше отговор. Например, след като Дик е бисексуален, как успя да се възбуди на няколко пъти в началото на техния семеен живот? Дали пък това не е някаква временна проява на сексуална немощ. Може би има възможност за лечение. Посети свой лекар познат, с който сподели мислите си. Разговаряха надълго и това, което той и каза, никак не я успокои.
- Това е болестно състояние в такива мъже - каза и той - преобладаването на женски хормони в тях притъпяват мъжествеността им. Изживяват болезнено тази двойна зависимост в себе си и стават много раздразнителни. Започват да търсят подобна среда, където се чувстват добре. Влюбват се и ревнуват. Способни са да отмъщават жестоко на любимия си.
Няколко дни по-късно намери в банята празна опаковка от секс-стимулант. С това отговорите на въпросите, който я вълнуваха, се изчерпиха напълно. Дик бе направил всичко възможно да се представи като пълноценен мъж. Но вероятно не е било по силите му.

Конгресмен John Katshar се прибра след едноседмична процедура в болницата и освежен както винаги бързо се захвана да се запознае с работата на Конгреса. Вероника беше неотлъчно до него. Няколко наболели теми в държавата чакаха своето решение. Демократите заеха своя твърда позиция по въпросите и в конгресната зала се понесоха остри дебати. Старият Katshar разрови архивите и след няколкодневно прелистване на десетки папки, двамата с Вероника бързо намериха вярното решение. Отново негови две поправки в закона бяха приети с мнозинство.
- Благодаря ти, Вероника - хвана ръката и мистър Katshar в колата - благодаря и на Бог, че си до мен. Приятно е да се работи с теб. Надявам се, че не си липсвала на Дик в кантората.
- Не. Не се притеснявайте, мистър. Там всичко е наред - отвърна Вероника, като реши да премълчи за двата дни, в които Дик не беше идвал.
Появи се привечер в къщата на третия ден. Премина през хола и поговори с баща си. Под предтекст, че е много уморен отказа да вечеря. Прибра се в стаята си.
Два часа по-късно спортният му нисан леко се спусна по алеята и излезна на пътя. Вероника дълго гледа от стаята си след двете червени светлини, които се отдалечаваха. Тази вечер заспа много трудно. Какви ли не мисли се въртяха в главата и.
Събуди я почукването на Сара. Беше се успала. Помоли да я извинят и каза, че скоро ще слезне. Когато понечи да излезне от стаята си, едва не настъпи белия плик, който беше на пода пред нея. Нямаше написано нищо на него, но вътре имаше лист. Бързият бегъл поглед през него се спря отдолу. Беше написано от Дик.
"Вероника, вероятно се досещаш на какво се дължи моето странно поведение към теб. Да, ако си се досетила, аз съм гей. От онези мъже, който живеят по други, странни за жените правила. Съжалявам, но не мога да бъда друг. Това е по-силно от мен. Ожених се за теб, защото мислех, че ще мога да се справя с двойнствения си начин на живот. Защото много исках да зарадвам баща ми. Но само месец по-късно разбрах, че се лъжа. Съжалявам. Много съжалявам, защото ти не заслужаваш това. Ти си прекрасен човек и много хубава жена. Но твоето щастие не е при мен. Прости ми, ако обърках живота ти. Съжалявам. Самият аз в момента съм много объркан. Не знам, но в главата ми се въртят странни желания. В момента страдам и обичам. Имам чувства към човек, който ме предава. Дълго време му прощавах, но мисля, че дойде денят за разплата. Днес ще говорим с него за последно. Вероника, от теб искам да ми простиш. Ако нещо се случи с мен, моля те, грижи се за баща ми."
Дик

Прочете два пъти писмото. Дори някои отделни редове по няколко пъти. Последният ред я уплаши. Трескаво си мислеше какво би направил Дик. Какво може да му се случи. Или сам е решил да извърши нещо лошо. Не знаеше какво да направи или предприеме. Дори да реши да обсъди написаното с мистър Katshar, не виждаше какво може да се промени. Обади се на Сара да я извини пред конгресмена, че ще пропусне сутрешното кафе. Нямаше сили да застане пред него. Прибра писмото в чантата си и се приготви за излизане. Реши да отиде до парка. Имаше нужда от малко разходка преди работа.
Дик не се появи в кантората. Не се прибра и в къщата. Вероника до късно през нощта надава ухо да чуе шум по коридора или отварянето на вратата на стаята му. На следващия ден също го нямаше в кантората. Започна да се упреква, задето не сподели последния ред от писмото с баща му. Нетърпелива побърза да се прибере по-рано. Обажда се на Сара по обяд и тя каза, че не го е виждала. Много се надяваше тази вечер да го види. Беше решила да поговори с него. Когато се качи на етажа веднага отиде пред вратата му. Почука, след това натисна дръжката, но беше затворена. Вечеряха почти мълчаливо. Мистър Katshar попита само веднъж.
- Къде е Дик?
Тя му отговори, че от няколко дни се среща с приятели и често закъснява. Обясни, че няма нищо против и той поклати разбиращо с глава и каза Ок. Малко преди да напусне хола, по новините вкючиха пряко предаване. Полицията беше заградила триетажен билдинг, в който тази сутрин е намерено тялото на Кени Дакота, бейзболист . Снимка по спортен екип с бейсболиста се задържа на екрана. Време достатъчно за Вероника, за да познае, мъжа който беше прегърнал голия Дик онази сутрин пред вратата на стаята му. Едва не извика от изненада.
- Вероника, какво ти е - забелязал уплахата и, мистър Katshar побърза да попита.
- Познавам този човек - каза тя и приседна в края на дивана.
- Съжалявам. Твой близък ли е - разтревожи се за нея конгресменът.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер