Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 34, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

Ставаше раздразнителен и се измъкваше в стаята си. Не знаеше какво да мисли. Чувстваше се обидена и засегната. Той не я желаеше сексуално. Защо ? Не искаше и да разговаря на тази тема. Всеки опит от нейна страна да го задържи до себе си започна да го дразни. Вече не знаеше какво да мисли. А бяха изминали само шест месеца, откакто заживяха заедно.
Отговорът дойде седмица по-късно, когато една сутрин се събуди толкова ободрена и отпочинала, че реши да не чака обикновеното повикване на Сара за сутрешно кафе. Наметна си халата и отвори вратата на стаята си. Това, което видя в края на коридора пред вратата на Дик, я накара да замръзне. Двама мъже бяха застинали прегърнати в страстна целувка. Единият беше облечен, а другият само по гащета. Този другият беше Дик. Скована от гледката, Вероника успя само тихо да промълви "О, Боже..." и бавно да се върне в стаята си. Гърбът и се плъзна по затворената врата и тя приседна на пода. Това, което видя току що, не се вписваше в предствите и по никакъв начин. "Божичко, не мога да повярвам" - почти изплака тя объркана, все още невярваща в това, което видя.
- Мис Katshar, кафето е готово - стресна я гласът на Сара. Беше все още на пода, безмълвна, засегната, стресирана. Сама не можеше да определи шока, който я връхлетя.
- Благодаря, Сара, но днес ще пропусна сутрешното кафе. Не се чувствам добре - успя да възвърне гласа си тя.
- ОК, мис. Имате ли нужда от нещо - попита добрата Сара.
- Не, благодаря, мисля, че бързо ще се оправя - отвърна Вероника и полегна на леглото си. Главата и щеше да се пръсне.
Опита се да притвори очи и да се успокои. Вътрешният телефон остро иззвъня и я стресна. Беше мистър Katshar.
- Добро утро, Вероника, как си, мойто момиче - чу гласа на конгресмена - Сара каза, че сам ще си пия тази сутрин кафето.
- О, нищо сериозно, мистър Katshar, леко главоболие. Моля да ме извините, но реших да полежа още малко.
- ОК, почини си. Дори недей да ходиш и в кантората. Дик ще се справи и сам, а ти ако имаш нужда от доктора, кажи на Сара да го повика.
- Благодаря, мистър, мисля, че няма да се наложи - каза Вероника, а погледът и се спря на флакона с ТILENOL. Май имаше нужда от него.

Поне седмица я държа в шок видяното от онази сутрин. Колкото и да се мъчеше да не мисли за това, не успяваше да го забрави. Гледката на целуващите се мъже непрекъснато изскачаше пред очите и. Добре, че и Дик не се появяваше тези дни. Тя също се стараеше да не се засича с него по коридорите на кантората. Няколко дни успешно се разминаваха, но един ден се засякоха както някога до кафемашината.
- О.о...Вероника - почти се изненада той - как си, извинявай, но напоследък съм притеснен с мои проблеми. Не исках да те въвличам в тях.
- Здрасти, Дик - гледаше го тя объркана, чудейки се какво да каже - да, разбирам. Всеки си има проблеми. Не си длъжен да ги споделяш с мен.
- Знаеш ли - търсеше той трудно думите си - все пак трябва да ти се извиня. Може би съм ужасно лош с теб. Ти не го заслужаваш.
- Не се притеснявай, Дик, ако ти искаш да живееш по някакъв си свой начин, то аз не бих те спряла.
- Благодаря ти, може би един ден ще бъда много откровен с теб. За сега, ако можеш ме извини. Ще се опитам да поддържам добрия тон в семейството. И моля те, не искам да нараняваме баща ми.
- Аз също, Дик. Какъвто и да е твоя проблем, нека да си остане лично твой. Знам, че мистър Katshar ще бъде изненадан и няма да понесе една наша така бърза раздяла, ще изглежда като една голяма лъжа, в която участваме и двамата.
- Така е, и аз не бих искал да изглежда така. Радвам се, че ме разбираш. Съжалявам, че не съм този, когото искаш да имаш. Харесвам те, дори те обичам, но по друг начин. Ти си за мен повече от сестра..., повече от всичко на света... Да, Вероника, но има друго и то е, което ни дели. Искам един ден да ти разкажа всичко. Само на теб, защото знам, че ще ме разбереш. Обещавам ти и това ще бъде скоро.
Трябваше да прекъснат разговора, защото няколко адвокати дойдоха за кафе. Вероника не успя да каже нищо, той обърна гръб и си тръгна бързо към офиса. Все пак и олекна малко. Този разговор трябваше да се състои. Видя го страхотно променен. Видимо разстроен, изглеждащ притеснен и много объркан. Гледаше го в гръб как се отдалечава по коридора и кой знае защо в този момент и стана мъчно за него.

Измина почти месец след онзи разговор в кантората, пред машината за кафе. Беше кратък, но достатъчен за Вероника да разбере много неща. Наложи си да заеме позиция на изчакване. Негласно остави решението за по-нататъшния техен съвместен живот в неговите ръце. За нея всичко бе ясно. Младото семейство Katshar не можеше да съществува. Но едно бързо разтрогване на брака щеше да съсипе репутацията на Конгресмен John Katshar и да застраши сериозно крехкото му здраве. Новото семейство Katshar, което бързо влезе в публичното пространство, бе вече обект на медиите. Те от своя страна бяха жадни за сензации и с удоволствие щяха дълго да се ровят в развода им, хвърляйки го в "жълтите" си страници. Разбира се, че щеше да изчака. Вероника много добре знаеше какво я очаква.
Заживяха както преди. Всеки в стаята си. Понякога се събираха на закуска или вечеря. Това беше най-тежкия момент за нея. Нахлузваше маската на съпруга, пиеше си кафето или бялото вино с вечерята и се стараеше да поддържа нормалния начин на живот като член от фамилията Katshar. Старият мистър Katshar със сигурност щеше да забележи рязката промяна в младото семейство, но като доста умен и прагматичен човек и юрист, нямаше да си позволи да се набърква в отношенията им.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер