Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 34-2016

Е-мейл Печат ПДФ

  

Пасторален покой

 

Обади се и първото щурче –

пресипнало прискърца от тревите.

Притуриха в кюмбенцето дръвце,

та гозбата по-бързичко да кипне.

 

Раздигаха от старата софра -

трохите до една събраха с длани.

Подхванаха децата веселба,

та виковете стигнаха тавана.

 

А газеникът кротко залиня.

Подхрани го стопанката във здрача.

Ошетала и тя прeви нога

и плетката в ръцете й заскача.

 

Котачето примърка и се сви.

Доволничко запреде до миндера.

Гласчетата на няколко щурци

из тъмното се плъзнаха в безмера.

Надскочи тревогите!

 

Погледни утринта със щастливи очи -

нещо важно за тебе пристига!

Щом си вече във новия ден запомни -

радостта е със кратичко име.

 

Поеми си дълбоко най-жадния дъх.

Изхвърли всички парещи мисли.

Онзи казал, друг рекъл - проблеми до смърт!

Прогони ги. Започвай на чисто!

Самотно

 

Недей да ме очакваш на брега,

едва ли ще се срещнем с теб, едва ли.

Часовникът отмери равно два

и още много пъти ще го прави.

 

И още листопадни дъждове

ще изличават споменът във златно.

Ни зимното, ни лятното море

ще тананика песни за венчавка.

 

Не ме търси. Привикнах със студа.

Не чакам длан, която да ме топли.

Сама повдигам своята яка

по време на самотните разходки.

Глухарчета из двора

 

На жълти точки дворът ми осъмна.

За нощ успя да се окичи стилно.

Зеленото и жълтото се връзват,

а точките - безредни и обилни.

 

Напомня ми момичешките рокли.

Ухаеха на ново и на радост.

А споменът - със синьото се връзва.

Едно небе над мене - за награда.

Мъртво село

Стопаните навярно шетат пак –

дошли Отвъд - без сенки и незрими.

Но няма кой да потрепери в страх –

отдавна там не вземат въздух живи.

 

Къщурките се свеждат към пръстта -

стените се напукват като рани.

Забравили какво е топлина –

от споменче искрица не остана.

 

Единственият път е още бял.

Край него бездиханно зеят къщи.

Стопаните навярно пак са там –

без плът пресичат кръглолунни нощи.

 

Баирът още по-източва ръст.

В нозете му селцето е покойник,

останал без свещица и без кръст.

Опяван само от кресливи сойки.

 

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер