Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
декември 17
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

ЗАБОЛЯВАНЕТО – Пасивни жертви или активни участници?

Е-мейл Печат ПДФ

Консултация с д-р Юлиана Панова, клиничен психолог
"Каквото – такова" и "Така ще да е тя ..." са сигурно едни от най-често използваните изрази при неблагоприятно развитие на ситуация, заболяване или неуспешен стил на живот. Тази често срещана нагласа сред българите вероятно е проява на исторически обусловена пасивност, дори пораженческо и безпомощно мислене. Една от причините e столетното отнемане правото ни за активно участие в собствената ни съдба. Това е довело до изграждане на така наречения в психологията "външен локус на контрол," като една твърде често срещана черта от националния ни манталитет. Човек с такова мислене приписва отговорността за това, което му се случва основно на външни фактори като късмет, политическа/икономическа система, семейство, генетичност, Бог, карма и пр., но не и на себе си.
Човек с такава нагласа не участва адекватно и активно в изграждането и промяната на собствената си съдба, което означава и че не поема отговорността за собствените си действия и живот. Като резултат такъв човек никога не се научава да идентифицира обективно проблемите (вътрешни или външни), да изгражда адекватна стратегия за справяне и успешно да я прилага в решаване на тези проблеми.


От друга страна такава нагласа всъщност е много удобна, поради което е и трудно да бъде преодоляна: така отговорността при провал се приписва на външните фактори, а не на себе си и по този начин предпазва Аз-а на психически пасивния човек от сериозни поражения.
Описания горе житейски подход не би имал особено значение, ако нямаше и далече по-значими за здравето и живота негативни последствия. Човек с такава нагласа възприема проявяването на болест или проблем като независещи от него. Поради това и подходът му към лечението или решението е пасивен и като резултат – твърде често НЕУСПЕШЕН.
Въпреки многобройните научни изследвания, факти и доказателства (виж рубриката в предишните броеве на вестника) за решаващата роля на човешката психика за неговото здраве, твърде много хора избират да ги игнорират и очакват решението на проблемите си отвън. Тази консуматорска нагласа създава условия за влизане в действие на икономическия принцип "търсенето определя предлагането" и се развива преуспяваща индустрия и всевъзможни здравни "услуги", обслужващи човешката пасивност и външен локус на контрол. Но както казва една българска поговорка, "не е виновен този, който яде зелника, а този, който му го дава."
Има един хилядолетен принцип, валиден както за психичните, така и за физиологичните разстройства: "Всеки симптом или болест е опит на организма като жива система за самолечение и саморегулация". Разбирането на този парадоксален на пръв поглед принцип е в основата на новия цялостен и доста по-успешен в лечението на всякакви заболявания психосоматичен подход. В резултат възникват и се развиват бързо нови научни дисциплини като Психоимунология, Психоонкология и Психокардиология. За интересуващите се има лесно достъпни официални данни, които демонстрират многократно по-големия успех на тези цялостни подходи в превенцията и лечението на различни хронични, остри и смятани за нелечими заболявания сравнено с постигания ефект от официалната медицина, фокусираща се върху физиологичните фактори на болестта. Чрез използване на психосоматични подходи животът на пациенти дори с метастазирал рак, СПИН и прекарани тежки инфаркти бива значително удължен. Но за да се възползва човек от тези нови терапевтични подходи, има едно задължително условие: той трябва да разбере отговорността си, да пожелае и участва активно в собственото си изцеление.
Няма терапевтичен метод, който приложен само отвън да може да коригира проблем, породен и поддържан отвътре!
Всички лекари и хирурзи имат случаи, в които една и съща диагноза в различни пациенти е третирана по един и същи начин, а резултатите варират от пълен успех до "необясним" от медицинска гледна точка провал. Такива вариращи резултати са обясними, ако се вземат предвид различните психични структури и нагласи в различните пациенти, които са изиграли много важна роля в изхода на лечението.
Нещастия, болести и проблеми се случват на всеки. Това често е извън нашия контрол. Но в нашия контрол и отговорност е как ще изберем да реагираме на тях. От това зависи не само изхода на конкретния проблем, но също здравето и живота ни.
Тук обаче следва закономерният въпрос: А може ли човек, дори ако пожелае, да си промени характера, нагласите, начина на мислене и реагиране, изграждани дълги години? Отговорът е: Да, може, ако заяви проблем и потърсиквалифицирана помощ, което вече е активно поемане на отговорността за своя живот.

 


Juliana Panova, Psy.D.
Clinical Psychologist
Director of International Psychological Services
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
www.cps-chicago.com
Tel: 847 219 6795

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер