Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Най-хубавата ми картина е тази, която още не съм нарисувал

Е-мейл Печат ПДФ

petrov1(ХУДОЖНИКЪТ ПЛАМЕН ПЕТРОВ НА 50 ГОДИНИ)
Българският художник Пламен Петров е роден в гр. Севлиево през 1966 г. Завършил е специалност "Графика" при проф. Иван Маринов във Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет "Св.Св.Кирил и Методий" през 1995 г. В Америка пристига три години по-късно, заедно със съпругата си Йорданка. През 2000-та г. постъпва на работа в художественото ателие "Дапрато Регали"-Чикаго и бързо става негов главен художник. Оттогава досега негови десетки проекти-стъклописи, мозайки, дизайн и стенописи-са реализирани в Илиноxс, Индиана, Тексас и Източния бряг на САЩ, донасяйки признание за автора си и гордост за нас, сънародниците му. По повод на своя петдесетгодишрн юбилей Пламен бе любезен да даде интервю за читателите на в."България"

- Разкажи ни накратко, ако обичаш, за пътя си на емигрант и на художник в Америка?
-Дойдох през 1998 г. и като повечето българи започнах работа на летището. Това обогати речника ми, освободи мисълта ми и ми позволи по-свободна комуникация. Веднъж, след около две години, беше през март, доколкото си спомням, хазяинът ми, който беше италианец, ме извика да разговаря с мен. Беше видял, че рисувам икони и знаеше, че съм художник. Каза ми, че има познати, които се занимават с подобна работа и ме посъветва да им се обадя. Ставаше дума за ателие "Дапрато Регали", най-старото реставраторско студио в Америка(основано през 1860 г.), в което отидох на интервю на следващия ден. Одобриха ме и започнах работя в студиото им, което е било затворено през последните близо двадесет години, поради ограничения, наложени от Ватикана. Аз бях първият художник, който започна да рисува класическа стъклопис и благодарение на доброто си академично образование, получено в България, успях да се наложа. Днес, 16 години по-късно, правя до десет стъклописа годишно, като работата по всеки от тях изисква понякога до 6 месеца. Щастлив и удовлетворен съм, че с таланта си сложих студио "Дапрато Регали" отново на картата.


- Смяташ ли, че си постигнал Американската мечта?
- Да, мога да кажа, че съм я постигнал донякъде, но тя си остава процес. Затова и когато ме питат коя е най-хубавата ми картина, казвам, че е следващата, ненарисуваната. За мен "Американската мечта" е винаги да се стремиш напред и никога да не спираш. Да си поставяш нови и нови цели, защото има какво още да постигнеш.


- Кое беше най-хубавото и кое най-лошото, което си спомняш от изминалите години тук?

- Може би най-незабравимият момент беше раждането на сина ми Робърт през 2003 г. Надявам се, че ми предстоят и много нови хубави моменти занапред. Дори имам такъв навик-когато нещата ми най-много не вървят, си казвам, че всичко ще се оправи и то наистина се оправя. А за лошите моменти не искам да си спомням. Като всеки емигрант съм имал трудности, но мисля, че повечето вече съм забравил.


- А съжаляваш ли за нещо, което си пропуснал?
-Има много интересна случка в първите си години в Чикаго. Вървях по известната улица "Lake Shore Drive", когато пред мен профуча спортно BMW. То спря внезапно и задното му стъкло се счупи. Притекох се на помощ на дамата, която го караше и когато надникнах в колата видях, че е пълна с картини. Жената ми благодари за жеста и ми каза, че се занимава с продажба на изкуство. За съжаление, моят английски беше още в начална форма и колкото и да ми се искаше, не успях да й разкажа, че аз пък съм художник. После много съжалявах, но като размислих, реших, че случката е по-скоро знак какво ме очаква по-късно.


- Каква трябва да е ролята на българския творец в чужбина, според теб?
- Художниците от нашето поколение имахме редкия шанс да получим широкоспектърно образование, което ни подготви за всякакви предизвикателства. То е важен отличителен белег на българския творец в чужбина. А с изкуството, което създаваме, така или иначе популяризираме родната си култура. В ателие "Регали" съм имал няколко ученика, пред които винаги подчертавах значимостта на българското академично образование.  А в един свой проект неотдавна използвах лицето на добилия популярност съвремен български светец дядо Добри.


- Какво мислиш за голямата българска общност в Чикаго?
- В последните осем години работих и като като учител по рисуване към училището на църквата "Св.София". Познавам много родители и деца, имам страхотни приятели. Не съм съгласен с общоприетото мнение, че българите в чужбина не си помагат. Напротив, към кого се обръща новопристигналия емигрант, ако не към сънародниците си? Как можем да търсим помощ от другите, след като не знаем езика им? Аз се събирам основно с българи и съм оптимист за развитието на нашата общност тук. Когато се огледаме, виждаме, че българинът винаги успява да изплува в сферата си и да се развие.

- България и Америка-къде се чувстваш у дома и защо?
- Трябва да си проживял достатъчно на едно място, за да имаш с него емоции, спомени, чувства.  Затова след 18 години в САЩ няма как да не се усещам у дома. Но не забравям и първите пет години, когато всичко тук ми беше чуждо и различно, когато изпитвах много силна носталгия. Днес Америка е всичко за мен-семейство, приятели, работа, отношения. Но и България ще си остане винаги мой дом-мястото, откъдето съм тръгнал и където ме чакат едни от най-милите спомени.

- Каква е ролята на семейството за теб?
-Семейството е централния камък на храма, който поддържа купола. То е моята опора, цел, стимул и нещо, за което винаги ще се боря и ще направя всичко възможно. Семейството е и основна величина за измерване успеха на човек. Особено разчитам на подкрепата на съпругата си Йорданка Петрова, която ми създава необходимия семеен уют. А със сина ми Робърт сме приятели и се допълваме.

- Смяташ ли, че до момента си постигнал пълна професионална реализация?
Може да се каже, че съм я получил в голяма степен. Моята колежка от Коста Рика Силвия Лакс ми написа преди време, че е щастлива да познава мен и изкуството ми, от което се учи. Получавам непрекъснато покани да водя студия и класове от Европа и от Америка. Кардиналът на Чикаго Франсис Джонс също се изказа хвалебствено за моите стъклописи, когато видя в няколко от храмовете от неговия диоцез.

- Какъв съвет би дал на новопристигащ български емигрант и какво би го посъветвал?
Днешният емигрант има много повече шансове да се адаптира и да успее, за разлика от нас, които дойдохме във времето без интернет и вестници. Ще му пожелая да е търпелив и да бъде оптимист. Да знае, че ще има много падания, но никога да не се отчайва-най-хубавите неща го чакат наблизо, ей там, зад ъгъла.

 

Василен Васевски
за в. „България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер