Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 33, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

 

Моята дългогодишна секретарка Вероника се превърна в дясната ми ръка. Доверието ми към нея е огромно. Благодарение уменията и аз запазих силите си и ако сега, макар и на инвалидния стол, аз съм в конгресната зала и мога да си върша работата, то е благодарение и на нея.
Kонгресмен John Katshar се усмихна и направи пауза, изчаквайки възгласите и ръкоплясканията да затихнат. Неговата нескрита радост бе изписана на лицето му. Вероника го слушаше и наблюдаваше. Ценеше откровението му за кой ли път и знаеше, че всичко, което казва е така. Но днес мислите и бяха в посока, свързана с мъжа до нея. Мъжът, на когото каза "да" само преди броени часове. Познаваха се толкова отдавна, а никога не бе мислила за нещо по-сериозно с него. Едва в тези последни няколко месеца като че ли и двамата се откриха. Странно и дори смешно. Дик е хубаво момче, но има нещо много различно в него. Понякога е силно притеснителен, а понякога дори силно затворен в себе си. Първата им интимна вечер той не успя да се възбуди, въпреки огромното му желание, както на него, така и на нея. Беше се притеснил много и се наложи тя да го успокоява. Отдадоха го на изпития алкохол. След две вечери обаче желанието му бе неудържимо. Възбуден до краен предел, той я обсипа с милувки, не оставяйки нито част от тялото и нецелуната... Увлечена в мисли, Вероника се стресна от ръкоплясканията на гостите. Мистър Katshar бе вдигнал чаша за наздравица.
- За новото семейство KATSHAR и за техния щастлив семеен живот - каза старият John Katshar.
*
Tози бърз обрат в живота на Вероника, макар и в една приятна и добра посока, все още не и даваше възможност да се отпусне и отърси от предишното ежедневие. Погледнато почти с нищо не се промени живота и. Ако не се смяташе това, че Дик се мушкаше в спалнята и вечерно време. През деня само зачестилите телефонни разговори напомняха, че с него са семейство. Всеки се занимаваше със своите си неща. Понякога вечеряха заедно с мистър Кatshar, разговаряха на различни теми и се прибираха по стаите си.
Но след време Вероника започна да усеща промяната в живота и. Най-вече като свикна с новото обръщение към нея.
- Добро утро, мис Кatshar - казваше добрата стара Сара.
- Добър ден, мис Каtshar - посрещаха я в кантората.
- Мис Вероника Katshar - съобщаваха името и по приемите. Усещането, че в живота и се случи нещо ново вече я завладяваше. Приятелката и Калина от Чикаго не спираше да и го напомня. "Как сте, мис Katshar, как върви семейния живот" - питаше тя, като не забравяше да и подхвърли... " Знаех си аз, че няма да те изпусне младият Katshar, но ти потайнице, не се издаваше" - продължаваше да е сигурна в себе си Кали. Вероника се беше примирила с подхвърлянията и. И как да и обяснява сега, когато и говореше вече като мис Katshar.

Два месеца след промяната в живота и дойде и предложението от Чикаго за нея да заеме освобождаващото се място на надзорен прокурор по банкови дела. Казаха и, че препоръките са от високо място в системата. Уточниха датата за разговор в департамента на Чикаго. Мистър John Katshar одобри предложението и не пропусна да и каже колко много се гордее с нея.
- Момичето ми - обичаше така да я нарича той в такива моменти - твоите качества на прекрасен юрист са впечатляващи и няма как да не бъдат забелязани. Моят мандат в Конгреса е към своя край, така че предложението от Чикаго май идва тъкмо навреме. Името ти изплува на повърхността и обществото, държавната администрация и дори престъпността в тази държава го запомниха. Затова, скъпа Вероника, не се учудвай, че те потърсиха от родния ти град. В Конгреса и в някои журналистически среди вече те наричат Светицата от Чикаго. И мисля, че е само заради името ти, а и също така, че не е случайно.
Старият Katshar както винаги бе откровен. Тя също му благодареше за тази негова откровеност. Дълги години бяха вече заедно. Взе я при себе си веднага след дипломирането и. Дължеше много на него в развитието си и като юрист. Ценеше и житейските му съвети. Беше свикнала да ги приема бащински. Затова много се зарадва, когато разбра, че той ще я приеме и за снаха. Този ден тогава всичко беше толкова хубаво. Отношенията и с Дик бяха станали прекрасни и май тя също тайничко си мислеше те да се оформят в нещо по-сериозно. Сега вече всичко това беше реалност. Прибирайки се вкъщи, всеки ден я посрещаше добавената от скоро табелка на вратата "Mis Veronika Katshar and Mister Dik Katshar".
... Всичко беше прекрасно. Ежедневието и се носеше с лекота. Дните преминаваха неусетно и много приятно. Спокойствиетоq което по принцип цареше в къщата на конгресмена, стана още по-видимо и притегателно. Заживя изпълнена с радост. Такава, каквато след като загуби родителите си, вече години и убягваше. Най-приятни бяха часовете на разговор с конгресмен Katshar. Често се заседяваха през топлите есенни дни навън в беседката. Понякога дори вечеряха навън. Всичко беше толкова хубаво, че когато един ден слушаше гласовете на децата от съседния двор и мина приятна мисъл в главата, която я накара да се развълнува. Замисли се и си каза, че с Дик трябва да обсъдят това.
След време обаче в Дик започнаха да се появяват странни прищевки. Много често напоследък закъсняваше, оправдавайки се, че играе карти с приятели. Дори няколко нощи не се прибра. Извини се с това, че много е пил. Един ден каза, че вече ще спи в неговата си стая. Не искал да я притеснява, когато се прибира късно. Така той заживя стария си ергенски живот. Вероника реши, че това може би е временно. Вероятно приятелите му липсват. Но когато успяваше да го задържи вкъщи започна да вижда доста интересна промяна в него. Интимният им живот почти не се получаваше. Не помагаха никакви ласки от нейна страна, за да го възбуди и привлече за секс.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер