Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 32, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

- Ето за това исках да поговорим, Вероника. Да разбера дали вие двамата ще зарадвате стария John.
Вероника беше затихнала, прилепила ръце по кожата на фотьойла. Беше изненадана. Разбира се, че не бе готова за положителен отговор. Та нали с Дик никога не бяха говорили за това.
- Мистър Katshar, поласкана съм от всичко, което казахте, благодаря ви и за това, че ме чувствате като своя дъщеря. Признавам си, че ме разчувствахте и много изненадахте. Да, наистина с Дик сме приятели. Напоследък много често сме заедно, дори бях в компания и на негови приятели. Харесвам Дик, имаме много общи допирни точки. Можем дълго да си говорим на познати и интересни теми.
- Това, което току що ми каза улеснява значително моя по-нататъшен разговор с теб - усмихна се конгресменът - защото, да си призная, много се притеснявах и обмислях как да започна. Сигурен съм, че ще ме разбереш, след като успея да ти кажа всичко.
Старият Katshar се облегна назад в стола си, усмихна се мило и заговори отново с онзи познат бащински глас, който Вероника бе слушала вече толкова години.
- Причините да държа на теб са толкова много, че самият аз немога да извадя нито една на първо място. Разбира се, това е мое виждане, моя мечта. Годините и най-вече болестите, които ме налегнаха в последно време ме карат да си мисля преди всичко за едно. А именно, каква ще бъде съдбата на адвокатска кантора "KATSHAR & KATSHAR". И двамата виждаме, че моят син трудно се справя с ръководството и. Няма да крия, че много пъти съм разчитал на теб. Ти си прекрасен юрист, който не спира да се усъвършенства, да търси и развива своите качества. Адвокатският екип също те харесва. Всичко това ме кара да съм спокоен, да прави старините ми по-леки. Но не и да мисля за бъдещето на кантората. Откровено казано, още този момент съм готов да ти предложа поемането на кантората. Да я оставя напълно в твои ръце. Разговарях с Дик, той е съгласен, дори настоява това да стане по-бързо. Не се изненадах. Макар и завършил с прекрасна диплома, от него няма да се получи добър адвокат. А лошите адвокати не могат да управляват адокатски кантори.
Мистър Katshar направи кратка пауза и отпи глътка вода. Приведе се леко напред и опря ръце на бюрото си.
- Мила Вероника, опитвам се да бъда кратък, но както виждаш, това не ми се удава - засмя се конгресменът - типично за адвокатите.
Вероника се усмихна и поклати глава, разбирайки майтапа на стария Katshar.
- И за да съм още по-откровен с теб, ще ти призная, че до преди няколко месеца бях отчаян. Моят син избягваше да ме запознава със свои приятелки, дори не съм забелязал да му гостуват. Може да го е правил тайно, през другия вход, защо, ако е така, не разбирам. Та той е вече на тридесет и две. И като казвам преди няколко месеца, имам на предвид, че когато за първи път ви видях да се прибирате заедно една вечер, ми се стопли сърцето. Да , не крия, исках това да се случи и се радвам, че дочаках този момент. И за да не взема от радост да падна някой ден от количката, реших да поговоря с вас. Както разбра, говорих с Дик, сега говоря и с теб. И казано честно, ще се радвам, ако направите стария John Katshar щастлив.
Два дни по-късно Дик я покани след работа на кафе. Разговорът много скоро потръгна в посоката, която тя очакваше. Това обаче, което не очакваше от Дик бе, че той, макар и по доста заобиколен начин, я попита би ли заживяла с него на семейни начала, да направят семейство. Сякаш не намираше точните думи. А те бяха дали иска да се омъжи за него. Беше доста смутен, притеснен и много нерешителен. Вероника го слушаше и същевременно си мислеше, че това момче пред нея не е онзи Дик от кантората. Този Дик беше съвършено различен. Беше го оставила да говори и докато го слушаше, реши да отдаде тази негова разлика в поведението му на притеснение и несигурност. Но все пак го попита.
- Дик, наистина ли искаш това? Ще съм много поласкана от предложението ти, ако съм сигурна, че това е лично твое желание. Уважението ми към мистър Katshar e огромно. Но в момента ние говорим за нас двамата.
- Да, искам го. Разбира се, това съвпада и с одобрението на баща ми. Той много те харесва. Казвал ми го е няколко пъти. Каза, че и ти го знаеш. Разговарял е с теб и очаква да го зарадваме.
Беше хванал ръката и, докато говореше. Вероника го слушаше почти замаяна, усещайки топлината от пръстите му. Нещо се случваше с нея. Нещо, за което бе спряла да мисли от няколко години.Ето, че то се случи. Един мъж държеше ръката и, след като откровено поиска тя да стане негова жена.
- Дик, признавам, че съм развълнувана. Мога ли да считам това като официално предложение за брак?
- Да - макар и с леко закъснение, той кимна с глава.
- Благодаря ти - каза Вероника и стана.
Държейки се за ръце, двамата излезнаха от кафето. Потеглиха с колата, след като се целуваха дълго.
С бутилка студен "CHIVAS" двамата се прибраха в спалнята на Вероника. Дълго време от вътре се чуваше смехът им. Този смях достигна и до ушите на стария Katshar.

Две седмици по-късно в луксозния ресторант на WASHINGTON STR. конгресмен John Katshar почука с вилицата си по кристалната чаша и се изправи. Гостите в специалната зала за тържества затихнаха, обърнали погледи към него.
- Приятели, колеги конгресмени - започна мистър Katshar - Днес е един щастлив ден за мен. Моят единствен син току що ми достави най-голямата радост в живота. Радост, която всеки баща желае да изживее и се порадва. Да си призная бях се примирил с това, че то няма да се случи, докато съм жив. Дик обаче ме изненада. Реши да сложи край на ергенския си живот, като предложи сърцето си на едно хубаво момиче. Това момиче Вие всички го познавате много добре. Не знам на кого да благодаря най- напред. На всевишния или на съдбата.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер