Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 31, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

Конгресменът почти я помоли да остане в къщата.
- Вероника, ще ми бъде приятно, ако останеш в моя дом - каза и един ден той - свикнахме с теб, мила. Ти внесе много уют с присъствието си. Напомни ми за едни други години, когато тук се чуваше гласа на съпругата ми. Жените имате страхотно въздействие на средата около вас. В тези няколко месеца заедно усетих колко ми липсва тя.
- Вероника, разбрах, че оставаш - сияеща хвана рецете и ден по-късно гувернантката Сара - днес ще ти направя твоя любим пай. Той и мистър Katshar много го харесва, така че веднага се захващам.
Ако трябваше да е откровена пред себе си, на Вероника също и беше приятно в къщата на конгресмена, така че реши да остане.

Зимата във Вашингтон започна с много сняг, но бе красива и приятна. С Дик Катшар на някоплко пъти излизаха по заведения, на спортни срещи, та дори и веднъж на театър. Вероника го харесваше и с удоволствие излизаха заедно. Но имаше нещо, което я смущаваше. А именно, от негова страна почти нямаше покана или предложение да отидат някъде заедно. Винаги тя бе тази, която в приятен изблик даваше поводи за излизания. Оправданията му бяха, че често се събира на покер с приятели. Понякога липсваше дори от къщата. Веднъж се бе запитала дали го ревнува и има ли място за чувства между тях. Замислена откри, че ревност не изпитваше, но тайно искаше малко по-интимен контакт. За сега не се получаваше, поне от негова страна. И все пак го харесваше.
Тези зачестили обяди и видимото приятелско отношение, което демонстрираха през последния месец двамата не бе убягнало от погледа на стария Katshar. Той много се зарадва, защото това, което бе намислил да сподели с Вероника, при тези обстоятелства имаше възможност на някакъв успех.
Няколко дни по-късно, след традиционното сутрешно кафе, мистър Katshar попита Вероника дали разполага с време за един кратък разговор.
- Да, разбира се - каза веднага тя - нямам нищо спешно. Денят ми и днес ще се потопи в ритъма на кантората, където засега там всичко е в своя нормален ход на ежедневието.
- ОК, винаги ми е било приятно да чуя това от теб. Благодаря ти усмихна се конгресменът и бащински докосна ръката и през масата - да отидем в офиса ми.
Вероника се изправи и последва количката на конгресмен Katshar. Mакар че привидно бе спокойна, усети се вътрешно притеснена и напрегната. Повече от пет години беше най-близкия човек до конгресмена. Обсъждали са заедно много наболели проблеми в държавата. Бе спечелила доверието му и той често го показваше пред нея. Направи я първия допуснат делегат в Конгреса с право да гласува от името на законно избран конгресмен. Доверието им бе взаимно и годините, в които бяха заедно доказаха, че са страхотен тандем. Често се разбираха само с поглед.
И точно този поглед сега и подсказа, че разговорът, който предстоеше бе обмислян дълго. Бе важен, както за него, така и за нея. Това задържане на погледа с леко забавяне на думите бе патент за важен и добре обмислен разговор на стария конгресмен.
- Сядай, Вероника - завъртя количката си зад бюрото мистър Katshar и посочи кожения стол пред него - мога да ти предложа само черен шоколад. Докторът е наредил на Сара да прибира всичко друго. Особено бонбоните, който много обичам.
- Благодаря, мистар Katshar - усмихна се Вероника - но и аз гледам да съм по-далеч от бонбоните. Мисля, че като малка съм излапала повечеь отколкото трябва.
- В никакъв случай повече от мен. Бях известен с това. В училище, в университета...а даже и по-късно.
Двамата се посмяха още малко на тема бонбони.
- Да.а..така беше - облегна се назад конгресменът - но от тогава ме делят вече много години. Старият Джон навъртя цели седемдесет и седем години. Чудо ще е, ако мина осемдесетте.
- Не говорете така, мистър Katshar - притесни се от думите му Вероника.
- Да, права си, момичето ми - усмихна се конгресменът - аз май започнах да ти се оплаквам. Извинявай, веднага започвам с това, за което искам да поговорим.
- Но мистър Katshar... - не довърши, защото той я спря с ръка.
- Вероника, ето какво искам да споделя с теб - започна делово с познатия си бащински тон конгресменът - от известно време ми прави приятно впечатление откритото ти приятелство с моя син. Виждам това, което съм го чакал може би години. Това, за което всеки баща си мечтае. Няма да скрия от теб, че бях започнал да се притеснявам за Дик. Какви ли не мисли минаваха през главата ми. Но да оставим това настрана. Момичето ми, аз съм вече на години, в които може да се очаква всичко. И за това ми се иска да видя моя син като всички нормални мъже на тези години. Искам да го видя семеен. Може би тогава ще напусна този свят спокоен и щастлив.
Старият Katshar си пое дълбоко въздух, замълча и приглади с длан писалищната книга пред него и продължи.
- Наблюдавах ви тези дни и ви се радвах. До толкова, че се упрекнах за това, дето съм се разбързал. В подобен и непринуден разговор Дик ми даде възможност да разбера, че те харесва и с удоволствие би свързал живота си с теб. Това безкрайно ме зарадва, защото точно това исках да чуя. Надявам се мислено, че ще се случи. Отдавна съм те приел в себе си като член от моето семейство, като част от всичко, което ме заобикаля, като моя дъщеря. Затова безкрайно ще съм щастлив, ако официялно влезнеш в семейството ни. Не крия, че ако това се случ, ще съм спокоен за всичко, което имам. Най-вече бизнеса в кантората ще попадне в сигурни ръце. "KATSHAR & KATSHAR" ще съществува и след смъртта ми. В това ще съм сигурен и спокоен, но разбира се, ако всичко между вас се случи така, както ми се иска да бъде.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер