Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Сами си създадохме проблема

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsИКОНОМИЧЕСКИ ИМИГРАНТИ: След Втората световна война Съединените щати бяха еталонът за свобода, справедливост и демокрация в очите на останалия свят. Ние бяхме образец за потребителството. Следвоенна Европа беше издълбан от бомбите кратер, в по-лошо състояние отколкото е Третият свят днес. Краят на американската хегемония настъпва, когато останалата част от света спре да ни се възхищава и да желае да идва тук и да възприема нашата култура. Всеки по света днес има клетъчен телефон и интернет и иска да дойде тук само да работи и консумира, ако изобщо пожелае да дойде. С изключение, може би, на бегълците.
Какво правим за истинските бегълци? Въпреки твърденията на Доналд Тръмп за обратното, ние изглежда ги депортираме толкова бързо, колкото са дошли. А това са деца от Централна Америка, наистина спасяващи се от бича на насилието и поробването на жестоките престъпни банди. Те са истинските бегълци, а ние вербуваме Мексико в усилието да не ги допускаме, или да ги захвърляме обратно в това, което се оказва сигурна смърт.
НЕВИДИМА КРИЗА: Най-лошото е, че тези престъпни банди в Централна Америка са създадени в Съединените щати. Тези банди се състоят от престъпници, които сме депортирали, и които, без живот в родината си, използват престъпните си връзки в Щатите и разпространяват дейността на бандите в малките и слаби централноамерикански държави, над които господстват. А сега се разпростират и в Европа, най-вече в Испания, където безработицата надвишава 40%. И ще става по-лошо.


Има много признаци за растящата сила на престъпните групировки в Централна Америка и възможността им да шетат между тези държави и Съединените щати, само ако не бяха пренебрегвани от корпоративните ни новинарски медии. През последните няколко години с внимание, насочено към Близкия изток, Вашингтон на практика пренебрегна това опасно явление близо до дома. Изключително престъпни млади банди, родени в гетата на Лос Анджелис и други големи градове на САЩ, бавно мигрират на юг към Централна Америка, подхранвани от собствената ни депортационна политика, даваща приоритет на отстраняването на престъпниците, където се трансформират в мощни престъпни групировки, пресичащи границите. С вниманието на Щатите, заето другаде, бандите растат по сила и мощ: днес местните власти преценяват техния брой на 70,000 до 100,000 членове. И представляват най-сериозното предизвикателство към мира в тези райони от времето на гражданските войни в Централна Америка.
Опасността не е ограничена до района. Подхранвани от експлозивния растеж на младото население там и от местните обществени проблеми като бедността и безработицата, престъпните банди разширяват владението си през границите на Мексико и към Европа, даже и обратно в Съединените щати. Тези групировки разпространяват ширещата се престъпност, извършвайки хиляди убийства и допринасяйки към цъфтящата търговия на наркотици.
Междувременно държавните управления в Централна Америка изглеждат напълно неспособни да се справят с предизвикателството, защото им липсват уменията и парите, необходими за борбата с тези супергрупировки. Предприетите досега разрешения – предимно военни и полицейски действия, само утежниха положението. Затворите са като училища за дипломиране на гангстери, а военните операции само разпръснаха ръководствата им и направиха по-трудно преследването и залавянето на шефовете на групировките.
САМИ СИ СЪЗДАДОХМЕ ПРОБЛЕМА: Корените на присъствието на престъпните банди в Централна Америка може да се проследят обратно до 1992 г. В резултат от безредиците в Лос Анджелис през 1992, полицията там установи, че много от грабежите и насилията са причинени от местни банди, включително и особено жестоката, но не много позната групировка на имигранти от Салвадор.
За онези, които не помнят историята си (и следователно са обречени да повтарят грешките си), тези безредици започнаха след като журито в съдебен процес оправда четирима полицаи от полицейската управа на Лос Анджелис, обвинени в употребата на прекомерна сила в заснетия на видео арест и побой над Родни Кинг след дълго полицейско преследване с коли и висока скорост. Звучи ли ви познато?
В резултат от това Калифорния въведе строги нови закони срещу престъпната дейност. Прокурорите започнаха да третират младите членове на бандите като възрастни, а не като малолетни, и стотици млади престъпници – латиноси бяха изпратени по затворите за тежки криминални и други сериозни престъпления – чудесно тренировъчно място за тях, където установиха мрежа от връзки с много нови приятели.
С новите имиграционни закони от 1996 Конгресът притисна имигрантите с криминални присъди. Неграждани, осъдени на година или повече затвор, подлежат на депортация в съответните си държави. Списъкът на водещите до депортация престъпления се увеличи и включи и по-малки прояви като шофиране в нетрезво състояние или дребни кражби, както читателите ми вече знаят. В резултат между 2000 и 2004 г. около 20,000 млади престъпници с произход от Централна Америка, чиито семейства са се установили в бедните квартали на Лос Анджелис през 1980-те, бягайки от гражданските войни в родините си, бяха депортирани в страни, които едва познаваха. Много от тези депортирани говореха английски като роден език, пристигнали в Съединените щати като малки деца, но непомислили да си подсигурят законно жителство или гражданство.
Депортираните пристигат в Централна Америка с малко други перспективи освен престъпните си връзки. Местните правителства, които отчаяно се мъчеха да възстановяват страните си след десетилетие от граждански протести, нямаха представа кои наистина са тези техни нови граждани: новите имиграционни закони на САЩ забраняват на американснките служители да разкриват криминалните досиета на депортираните.
Резултатът – предвидимо – беше катастрофален. В началото малък брой властници от Централна Америка обръщаха внимание на новопристигналите. Но последните, с чудоватите си гангстерски татуировки, с техния спанглиш (Бел. прев. накратко говор, произлязъл от комбинация от испански и английски) и с антиавторитарното си отношение, бързо станаха забележими. Скоро след пристигането им, крек-кокаинът беше внесен в Салвадор, а свързаните с това арести за три години се увеличиха 300%. До 1999 термини като „крек-бебета" и „крек-бърлоги" станаха толкова познати на четящите вестници в Салвадор, колкото на читателите в Лос Анджелис. Същите тенденции се появиха и в Хондурас, и в Гватемала.
В следващите години САЩ продължи да депортира повече и повече затвърдени престъпници, членове на банди, от Лос Анджелес. Централноамериканските банди нарастнаха значително и бързо намериха готови да се присъединят нови членове всред голямото население от безработни младежи в района – 45% от които са по на 15 и по-малко години.
Днес бандите редовно се избиват помежду си и с полицията за контрол върху работническите квартали и понякога и цели градове. Убеждението е, че петнайсет общини в Ел Салвадор са изцяло под контрола на бандите. Един твърд работнически квартал в Сан Салвадор – някога дом на левите партизани, сега е ожесточено бойно поле във войната на две престъпни мегагрупировки със седалища в Лос Анджелис. Шофьори на градски автобуси отказват да минават през този район, откакто трима техни колеги бяха убити от членове на бандите през април 2004 и около 300 семейства напуснаха квартала през следващата година. Това е преди десет години; оттогава насам нещата са много по-лоши.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Бандите се връщат в Съединените щати. Разпространение в Европа. Бандите предизвикват мигрантската хуманитарна криза по щатските граници. Виждаме само връхчето на айсберга, но целият проблем не е абсолютно невидим. И въпреки това изпращаме деца обратно, защото е лесно да се направи. Берем нисковисящия плод. Караме Мексико да ни върши мръсната работа. И точно затова имиграционните съдилища са претоварени и съдиите напускат поради стрес и много работа. За вярване ли е, че можем да депортираме и още повече?! По този настоящ проблем ще продължим и следващата седмица.

 

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер