Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Отмяна на отстраняването - осъществим вариант?

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsС Конгрес, който не прави нищо за облекчаване на проблема на 11 милиона работещи и живеещи в Съединените щати хора без законни имиграционни документи, които купуват домове, отглеждат семейства и допринасят към икономиката най-често вършейки работи, които гражданите отказват, управлението на Обама пое върху себе си задачата да опита да направи възможното по административен път при липсата на законодателни действия от страна на Конгреса, които наистина да легализират тези хора. Администрацията на Обама като изпълнително звено на властта, натоварено с прилагането на прокараните от Конгреса закони, въведе правила, политики и процедури за най-ефикасното и ефективно приложение на съществуващите имиграционни закони, използвайки усмотрение в съдебните процедури в интерес на правосъдието и при наличието на ограничени правителствени ресурси за изпълнението на тези закони, за да отлага преследването на широки категории нелегални имигранти.
Квалифициращите се за отложени действия под една от тези програми (като DAPA, произнасяно ДАПА, DACA и DACA-plus, произнасяно ДАКА и ДАКА-плас, и програмите за условни отмени), биха могли да подават молби, при което личната им информация ще бъде вкарана в базата данни на изпълнителната власт – предполагаемо за по-нататъшно приложение на законите, означаващо евентуално отстраняване, освен ако междувременно не настъпи предлагаща амнистия промяна на законите. Ако тези молби са одобрени, кандидатите биха могли да получат разрешителни за работа и спокойно съществуване за ограничен период от време – например три години, докато дойде моментът за подновяване на молбата, ако програмата продължава да съществува.
Предимството за правителството и обществото, както и за чужденците и техните семейства, е в това, че нелегалните имигранти могат „да излязат от сянката" и да бъдат разпознати без страх от имиграционните власти, да имат възможност да работят открито, да получават справедливо възнаграждение, да плащат данъци, да имат шофьорски книжки и застраховки, да кандидатстват за ипотеки или финансова помощ за колеж и да живеят нормално. Това прилича на нормално правосъдие и справедливост, без непременно да е награда за нарушителите на закона, чието единствено престъпление е нарушаването на имиграционните закони по икономически причини. Ако икономиката на САЩ не се нуждаеше от такива работници, очевидно те нямаше да могат да имат работа. Според мен, това е само икономика. Това, от което наистина се нуждаем, е опростена, облекчена и работеща визова програма за временни работници, която може да води до зелена карта за онези, които спазват условията й, но това е отделна тема.
DAPA: Всички знаем какво се случи с Програмата за отложени действия за родителите на деца американци или постоянни жители (произнасяно ДАПА), от която биха се възползвали вероятно повече от 5милиона работещи семейства с деца – американски граждани и носители на зелени карти - семейства, които в този контекст наричаме „смесени семейства".
Сега се чудим каква е най-добрата алтернатива, ако такава има? Какъв избор имат тези „смесени семейства"? Миналата седмица разгледахме някои идеалистични теории, които покрихме като предварителни съображения. Споменахме две възможности, върху които нямаме контрол. Всички трябва да знаят, че делото за DAPA е все още живо, но едва ли ще бъде ефективно преди да встъпи в длъжност следващата Администрация.
ТРЕТА ВЪЗМОЖНОСТ: ОТМЯНА НА ОТСТРАНЯВАНЕТО: Тази форма на облекчение е предмет на настоящата ни статия. И това е нещо, върху което можем да имаме някакъв контрол. Много от хората, които биха се квалифицирали за DAPA, ще имат правото на Отмяна на отстраняването. Има въпроси обаче, на които трябва да се обърне внимание, а и тази „утвърдителна молба за облекчение в процедурата за отстраняване" (както правилно я наричаме), има много проблеми и капани.
Но Отмяната на отстраняването е изцяло административна процедура, която вече съществува в закона. Изпълнителната власт може да попромени и поулесни тази програма в рамките на закона, за да предложи облекчение на значителен брой от тези 5 милиона квалифициращи се иначе под DAPA семейства. Конгресът няма нищо общо с това сега и опонентите няма да имат възможност успешно да се борят срещу такива действия като превишаване на властта от страна на Администрацията.
ОТМЯНА НА ОТСТРАНЯВАНЕТО – ОСЪЩЕСТВИМ ВАРИАНТ? Нека сравним (под формата на обобщение) критериите за квалифициране под Програмата за отложени действия за родителите на деца американци или постоянни жители, DAPA, с критериите на процедурата Отмяна на отстраняването: а като го направим, ще открием, че са доста сходни. После нека разгледаме периодите от време, за които става дума: да се квалифицирате за DAPA, ще трябва да сте влезли в Съединените щати преди 1 януари 2010. Това са почти седем години. Дошлите по-наскоро няма да се квалифицират – Администрацията на Обама, депортирала най-голям брой нелегални имигранти по сравнение със сбора от всички други президентски управления и повече от депортираните през целия минал век, няма да награди скорошните нарушители на закона или да насърчи нахлуване през границите ни. Отмяната на отстраняването изисква десетгодишно присъствие на територията на Щатите за квалификация. DAPA изисква наличието на американски гражданин или законен постоянен жител. Ако депортацията на родителя ще причини трудности за това дете или деца, или за други квалифициращи се роднини, това е един от критериите за квалифициране за Отмяна на отстраняването. Следователно можем да видим как милиони хора, които биха се квалифицирали за DAPA, могат да се квалифицират също за Отмяна на отстраняването.
ОТМЯНАТА Е ЗАЩИТА В ПРОЦЕДУРАТА НА ОТСТРАНЯВАНЕ:Проблемът с Отмяната на отстраняването е в това, че човекът трябва да е в процедура на отстраняване в имиграционния съд, пред съдията, за да преследва тази отмяна, защото това е ограничено в рамките на утвърдителна молба за облекчение в съществуваща процедура на отстраняване. Правителството трябва да търси депортацията ви. В този момент най-добре е да сте сигурни, че ще спечелите делото си по Отмяна на остраняването по всичките му показатели, (които са много и с много подробности). Залогът е голям.
Но ако вярвате, че се квалифицирате за Отмяната, защо тогава – можете да попитате – трябва да се намирате в процедура на отстраняване? Ами защото правителството трябва да издаде обвинителен акт, наречен призовка за явяване (NTA), за да сложи нелегалния или отстраняемия чужденец в съдебна процедура. Първо трябва да ви хванат или да се предадете доброволно.
МЕМОРАНДУМЪТ НА ДЖОНСЪН: И след това, между другото, властта в лицето на ICE – службата за прилагане на имиграционните и митническите закони, за да издаде призовката – NTA, трябва да има желанието да обремени имиграционната съдебна система с вашето дело. Сега точно има политика, обнародвана чрез серии от официални политически директиви, започнали с така наречените Меморандуми на Мортън и приключващи сега с Меморандумите на Джонсън, нареждащи на директния персонал за прила, натоварен с прилагането на имиграционните закони, да НЕ слага нелегалните имигранти в процедура на отстраняване, ако отговарят на определени критерии, които, между другото, са същите критерии, отразени последователно и в DAPA, и в Отмяната на отстраняването. На ICE е наредено да не разделя „смесените семейства" с издаване на NTA, ако са налице определени субективни дискреционни критерии. Последните сме описвали в предишни статии.
Как доброволно да се представите за слагане в процедура на остраняване? Как така ще търсите собствената си депортация? Много хора го правят чрез подаване на молба за убежище. Ако сте били тук повече от една година, това се нарича молба за „задържане на отстраняването", което е форма на облекчение, основана на почти същите критерии като убежището: действително преследване в миналото и/или достоверен страх от бъдещо преследване, основано на политическо мнение, раса, религия, националност или членство в определена обществена група, като например хомосексуалисти или цигани. Отново, освен ако утвърдително не подадете същата форма (I-589) в рамките на една година от влизането ви в страната, това е друга форма на облекчение, която обикновено се подава в защита след като вече са ви заловили. Но не е задължително да стане така.
Проблемът, освен очевидният риск при подаване на фриволна или измамна молба за убежище, при установяването на което резултатът е доживотна забрана както и множество други потенциални наказания, е и това, че понастоящем хората чакат повече от три години за първото си интервю за убежище. И само след като сте интервюирани и получите отказ от службата по убежищата към USCIS, ви слагат в процедура на отстраняване. Но е много вероятно да получите правото на разрешително за работа шест месеца след подаването на молбата за убежище. (По тези въпроси трябва да потърсите компетентно правно мнение и съвет!)
Ако се издаде призовката NTA и се връчи официално и на вас, и на съда, тогава имиграционният съдия наново ще разгледа молбата ви за убежище или каквато друга утвърдителна форма на облекчение от отстраняване можете да имате тогава, като например Отмяна на отстраняването. Сега имиграционните служби получават дати в съда за след две-три години, а това са само статусни дати. И без усилие, процедурата на отстраняването ще продължи с години преди да има някакво разрешение.
АДМИНИСТРАТИВНО ЗАКРИВАНЕ: Ако влезете в процедура на отстраняване и отговаряте на някои от основните критерии, които сме обсъждали – като например под Меморандумите на Джонсън, което включва и чисто криминално досие – има добър шанс „административно да закрият" депортационното ви дело. Това обикновено става с молба към съдията и писмо до прокуратурата. Но ако това стане, тогава няма да имате разрешително за работа или какъвто и да е вид законен статут. А с новия закон за идентификационните документи (REAL ID Act), много вероятно няма да можете да получите и шофьорска книжка. Точно това става с много случаи сега.
Трикът е да вземете разрешително за работа. Кандидатът евентуално има правото на работа (с определени условия)! под една от тези три форми на облекчение, докато молбите са висящи за разглеждане: Убежище, Задържане на отстраняването, Отмяна на отстраняването. И, отново, тези молби може да се разглеждат с години.
Имиграционният закон разрешава само на 4,000 молби за Отмяна на отстраняването да бъдат одобрявани в рамките на една фискална година. Допреди няколко години този праг никога не беше достиган. Сега – какъвто е случаят с много други молби за имиграционни ползи, съществува значително задръстване. Ако няма наличен брой, когато молбата за Отмяна на отстраняването се представи на последното съдебно заседание, имиграционният съдия ще „резервира решението си", докато се освободят допълнтелните бройки. Това означава, че ще имате предварително, но неофициално одобрение, и случаят ви ще бъде административно закрит с висяща молба за отмяна и с разрешително за работа, докато има налична бройка и можете да получите официалното одобрение и после да кандидатствате за зелената карта. В този момент – заради задръстванията – имиграционните съдии не могат да одобряват молбите за Отмяна на отстраняването с години наред. Добрата страна на това задръстване е, че кандидатът продължава да има правото на работа, докато не настъпи моментът за окончателното решение. Например ако дори само 1.5 милиона от 5-те милиона квалифициращи се за DAPA чужденци имат правото на Отмяна и успеят някакси да подадат молбите, задръстването ще бъде от 375 години. Направо страхотия!
Така че ОСВЕН АКО Администрацията не направи нещо да издаде масово призовки и после по някакъв начин административно масово да издаде решения, което би означавало наведнъж да се вземат решения по вероятно милиони молби за Отмяна на отстраняването за всички понастоящем квалифициращи се, Отмяната на отстраняването може да не е най-добрият приложим вариант за огромния брой хора като утвърдителен избор. Не съм сигурен, че един компетентен професионалист непременно ще го препоръча. Общо казано, хората не подават, освен ако не са арестувани или заловени; но това наистина е избор на защита при процедура на отстраняване. И е за онези, които имат желанието да го считат за една от положителните възможности, към които се отнесохме в тази статия. (Търсете отделно правен съвет.)
Въпреки факта, че първото изискване за квалифициране под Отмяната на отстраняването е всъщност самопредаването в ръцете на имиграционните власти за депортация, това може така или иначе за много хора да е осъществимият избор. Теоретично.
Делата по отстраняването в някои съдилища имат назначени дати за разглеждане и до пет години напред заради огромните задръствания. С 230 имиграционни съдии в страната вече работещи върху 375,000 дела годишно, системата е стигнала абсолютния си лимит. Добавете още 11 милиона нелегални имигранти, които републиканците се заричат да депортират, или дори само 1.5 до 3 милиона, които може да имат правото на да подадат за Отмяна на отстраняването, към списъка с висящите дела, и датите за разглеждането им в съда ще отидат не с 5, а с 50 или 100 години в бъдещето. Прибавете това към ограничения до 4,000 годишно брой одобрени молби за Отменяне на отстраняването, и заслужаващите одобрение дела ще висят за разглеждане за 1,000 години.
Системата наистина ще се затлачи и ще спре, докато междувременно кандидатите се радват на разрешение за работа. Властите няма да имат вдействителност възможност да депортират високоприоритетните случаи като тези с криминални присъди и тежки престъпления, или престъпления от тежък морален характер, с множество нарушения, с присъди за домашен тормоз или с доказано участие в банди. Следващото управление ще бъде принудено да излезе с някакъв модернизиран и улеснен подход, за да се справи с проблема с броя на кандидатите за Отмяна на отстраняването. Дали ще го предложат под формата на програма на мястото на DAPA? Вече има такива предложения.
Нямаме възможността да влезем в специфични подробности в рамките на тази статия,, нито пък да предлагаме правен съвет. Например един от най-трудните за постигане от множеството критерии за Отмяна на отстраняването е правен тест: кандидатът трябва да докаже, че отстраняването му ще причини „изключителни и извънредно необикновени трудности" за съпруг, родител или дете, американски гражданин или законен постоянен жител. Този тест има определено значение, не само това, което си представяте, че може да бъде. На заинтересуваните от тази възможност се препоръчва да обсъдят индивидуалното си положение с компетентен имиграционен специалист.

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер