Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 18, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 Два пъти българският президент влиза по спешност в болница. Професорът му препоръча спокойствие, повече разходка на открито и чист въздух. Все неща, трудно изпълними от един държавен президент. И най-вече професорът наблягаше да спре цигарите. Нещо, което българският президент не виждаше как би могъл да направи. Беше непоправимо заклет пушач. Нещо, в което Мишо го разбираше напълно, защото ако бе на негово място, резултатът щеше да е същия.
Мишо Въжаров, приятелят и пръв съветник на президента пое дълбоко от хладния витошки въздух, отпи една кайсиева глътка и пак се замисли. " Управлението в държавата не отива в добра посока" - за кой ли път си го каза днес, притеснен от възможността страната да остане точно в този момент без своя президент.
Въпреки че доста от мафиотските структури бяха разбити и техните членове намериха мястото си в затвора, страната все още не можеше да се освободи от привържениците на бившия режим. Комунизмът ги беше нароил и създал за лек и охолен живот, но на гърба на останалите. Макар че много от тях търкаха наровете на затвора. Съдии, следователи, полицейски шефове и много други бивши хрантутници от последните няколко правителства. Доволен беше президентският съветник, че от прокуратурата одобриха предложението му да сключат сделка с пернишкия мафиот Христомир Кръстовчев. Благодарение на него разбиха цялата структура на една дългогодишна подмолна организация, която се бе внедрила здраво в управлението на държавата. С изключение на генерал Врабчев, който се самоуби, всички нейни членове вече бяха зад решетките. "Това момче си свърши идеално работата - въздъхна бившият адвокат и довърши останалата глътка ракийка - може би скоро прокуратурата ще му свали защитата на свидетел.

САЩ, Вашингтон

Президентската лимузина тихо се плъзгаше по четирилентовиата магистрала. Вероника Богомилов отиваше на среща с президента на САЩ. Той бе пожелал да се срещне с нея и лично да се запознае. Компания и правеше Дик Съливан, началник на президентската канцелария, който лично бе дошъл да я вземе. Двамата седяха един срещу друг и водеха неангажиран свободен разговор, като отпиваха от превъзходното шампанско. Кокетно кръстосаните дълги крака на Вероника разсейваха президентския служител и той трудно сглобяваше темите за разговор.
- И все пак Вие сте доста смела жена - възкликна с мнение човекът на президента - успяхте бързо да се отърсите от преживяното и дори побързахте да си дадете отговор на случилото се с вас.
- Да, наистина. Веднага след възстановяването ми се замислих и и реших да разбера нещо повече около моите похитители. Защото в тези големи момчета, който ме отвлякоха, не видях престъпниците. Вярно, доста изстрадах. Но те не ме нараниха. Искаха да вземат парите и нищо друго. Действаха по телефона единствено чрез сплашване. Всички знаем, че подобни отвличания с цел откуп са свършвали понякога ужасяващо. Потръпвам като си помисля. Слава Богу, моите похитители не бяха такива.
- Наистина. Слава Богу - повтори Дик Съливан, като не спираше да се възхищава на хубавата жена пред него - радвам се за вас, че всичко приключи толкова добре. И сега искам да ви съобщя нещо приятно. Поводът за визитата ви при президента е освен желанието му да се запознае с вас, но и една много приятна процедура която той трябва да извърши. А именно, да ви връчи почетния знак на нацията.
- Но защо... - успя само да каже Вероника. Изненада се искрено и се притесни - не виждам с какво съм заслужила тази чест.
- Предложението дойде от няколко организации в Америка и президентът го одобри без колебание - каза Дик Съливан - разбирам вашата скромност, но вие наистина заслужавате това признание на американския народ.
Вероника се мъчеше да се успокои. Усещаше как сърцето и повиши оборотите. Сигурно се беше и изчервила. Тя си знаеше от малка, че винаги, когато ставаше обект на особено внимание се изчервяваше от притеснение.
Голямата лимузина бавно премина под арката на металната врата и навлезна в територията на Белия дом. Вероника не спираше да се вълнува. Всичко това, което днес и се случваше беше толкова невероятно и приятно, че едвам намираше сили да го възприеме. Изненадващата покана на президента на САЩ бе вчера в ранния следобяд. Гласът на крайно учтива жена и предаде желанието му да го посети в днешния следобяд. И ето сега тя развълнувано гледаше през прозореца на колата как преминават през огромната градина на Белия дом. Никога не си бе и помисляла, че това може да се случи.
Лимузината бавно навлезе под високите колони на емблематичния американски дом. Двама мъже бързо отвориха двете странични врати. Вероника пое подадената ръка в бяла ръкавица на мъжа до вратата и спусна великолепните си крака навън. Десетки светкавици на фотоапарати я осветиха. Група фотографи бързо я заобиколи, като я заливаше със светлината на фотоапаратите си.
- Мисис, бихте ли се спряли за момент - чу се гласът на фотограф.
- Мисис Вероника, моля ви, обърнете се към нас - умоляваше глас на жена.
- Мисис... моля ви за... Мисис Вероника.... може ли... - дочуваше се от няколко страни.
Внезапно светкавиците спряха и се възцари тишина. Вероника забеляза вдигнатата ръка на Дик Съливан, който бе близо до нея и с усмивка гледаше към фоторепортерите.
- Дами и господа - заговори началникът на президентската канцелария -вашето любопитство ще бъде възнаградено точно след двайсет минути в ритуалната зала. Благодаря ви.
Фоторепортерите и журналистите се отдръпнаха и чак сега Вероника видя пред себе си голямата остъклена врата на входа на Белия дом.

 

 

  Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер