Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
октомври 17
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 17, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

Може би Германия, Швейцария...ще видим.
Президентът загаси мълчаливо цигарата си и въздъхна дълбоко. Не му се спореше. Приемаше думите му на загриженост, знаейки, че освен от приятелски чувства са продиктувани и от държавническа загриженост. Защото и на двамата беше ясно, че в скоро време страната ще трябва да има служебен президент до насрочване на нови избори.Той беше категоричен дълбоко в себе си, че какъвто и да е крайния резултат от операцията, ще се оттегли от политиката.
- Ей, пушачите. Не измръзнахте ли - излезна на терасата Кети - както сте се увили може и един сън да изкарате тук.
- Не си далеч от истината - протегна се президентът - тази тишина така унася, че специално аз съм готов. Мисля, че навреме се появи.
- Е, тъкмо щях да видя един заспал президент - пусна шегата си Мишо.
- Иска ти се, ама няма да видиш - засмя се президентът - Кети, огладнях, готови ли сте с вечерята ?
- И още как, хайде, че сме сервирали - надникна зад Кети съпругата на президента - леле... виж ги как се увили като буби.
- Ами стари хора, студено ни е, какво очакваш - разви одеялото си президентът.
- Да не съм чул това да го казваш друг път пред жената - направи се на засегнат Мишо - аз още се доказвам, ако искаш да знаеш.
- На думи.., нали е адвокат - през смях подхвърли Кети.
- А, взе ми думите от устата - засмя се също президентът - да си чула признал си адвокат за загубено дело.
Смеейки се, президентът хвана Кети под ръка и прекрачи прага на голямата плъзгаща се врата. Мишо Въжаров стана след него и поразкърши схваналия му се кръст.
- Ей го, два часа лежах и пак кръстът ми се обажда - опипваше болното си място той.
- Остаряхме, Мишо, остаряхме - извърна се към него Саня, жената на президента - не искаме да си го признаем, ама болежките ни подсещат.
- Пък и станаха много. Един ден седнах да ги броя. Да ти кажа, стигнах почти до двайсет. Ами то като гледам здраво място няма по мен. Като ме попита докторът къде те боли и аз почвам да се замислям кое първо да му кажа.
- Така e, Мишо. Но няма да се предаваме - каза съпругата на президента и го поведе под ръка към трапезарията.
Вечерята беше съпроводена с настроение, изпълнено с много от мишовите майтапи. Кайсиевата ракия помагаше допълнително. Двете приятелски семейства много често се събираха в съботните вечери, за да отпуснат от ежедневието, което понякога идваше в повече. Познаваха се от почти двадесет години. Бяха на морето в Ахтопол, когато ги събраха една вечер дъщерите им. Изненадаха ги с едно градинско парти, организирано от тях на двора в беседката на хазяина. Беше много хубава и приятна вечер. Стояха почти до среднощ. Разговаряха за какво ли не. От тогава станаха много близки, та до ден днешен. Тази близост се превърна в доверие и силно приятелство. Затова когато партията на Никола Попов го издигна за президент, той не се поколеба нито за миг. Веднага покани за свой първи съветник по юридическите въпроси дългогодишния си приятел Мишо Въжаров.
Прегърнали се пред входа на къщата, Кети и Мишо гледаха как колата на президента премина металната арка, следвайки джипа на охраната.
- Каква приятна вечер - въздъхна Мишо Въжаров и си пое дълбоко въздух - няма вятър, а и небето е чисто. Виж звездите, сякаш са станали по-ярки.
- Наистина, очертава се се мека и приятна есен - каза Кети и го поведе към ярко осветения дом - обещах да звънна на Мая. Ще поговорим и после ще си оправям кухнята. Ти искаш ли да я чуеш?
- Поздрави я. Скоро си говорихме с нея. Изглежда има нужда да си говори повече с теб. Нашето момиче май в скоро време ще ни поднесе добри новини.
- Какво пък, време и е - каза Кети - взе си образованието и успя да си намерихубава работа. Така че нормално е вече да мисли и за семеен живот.
- Нормално е - подхвърли Мишо и леко се усмихна. Усети, че мама Кети знае повече, отколкото му каза. Дългата адвокатска практика го бе научила също да чува повече от това, което се изговаря - аз ще поседя още малко на терасата.Ще ти бъда благодарен, ако ми донесеш една кайсиева.
- Добре - каза Кети и се отправи към хола - а ти се завий, че доста захладня.

Столицата отдавна бе прегърната от вечерния мрак. Очертаваха се дългите, осветени улици, които се спускаха към центъра и тук таме някои от новите високи сгради на компании и банки, които можеха да си позволят този лукс. Над самия център на столицата имаше ярко сияние. Там бяха струпани най-осветените места на столичния град. Позлатените кубета на Храм паметника "Александар Невски" отразяваха светлината и я препращаха в чистото небе над София.
Опънал крака на удобния шезлонг, Мишо отпи малка глътка от хладната течност, като примижа от удоволствие. Това беше любимата му напитка от години. Бутилките с уиски, които приятели му подаряваха, така си стояха подредени в стъкления шкаф като колекция. Предлагаше ги на гости по избор. Президентът и той премина на кайсиевата му. Много добър приятел от Силистра, с когото дълги години обикаляха столичния съд като адвокати, му пращаше едно трийсетлитрово буренце с тази вълшебна напитка. Свикна с аромата и и не пропускаше вечерната си доза от една кайсиева за лека нощ.
Зареял поглед над вечерна София, той се бе отпуснал замислен. Президентът на България и негов добър приятел, от една година не беше добре със здравето. Не му беше казвал за това, че вече два пъти се отбива в болницата "ТОКУДА", за да се срещне с лекуващия го лекар професор Хризтосков. И той бе се загрижил за своя ВИП пациент, призна, че не е споделил всичко с него, защото все още много от изследванията нямат категоричен отговор. Сърдечният мускул, който е обект на наблюдение необяснимо защо намаляваше своя ритъм в известен период от време и предизвикваше силна аритмия на сърцето му.

 

 

  Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер