Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
декември 15
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

"Доброволци" по южната ни граница има още от комунизма

Е-мейл Печат ПДФ

ventislav1Охраната на южната ни граница някога по време на комунизма се е изпълнявала и от така наречените дълготрайни огневи точки /ДОТ/ по южната ни граница, най-вече с Република Турция. Темата е актуална във връзка с особено силното обществено внимание през последните месеци към новите доброволни, граждански отряди, които „залавят" мигранти на границата ни с Турция. Някога границата ни се пазеше от това ние отвътре да не избягаме към Турция и Гърция, които бяха „вражески капиталистически страни". Днес пазим границата ни от прииждащите мигранти отвън.

Участието на местното население в охраната на границата винаги е било актуално. Така е и днес.
„Взаимоотношенията между граничарите и местните държавни органи, и обикновените хора са залогът за сигурността и неприкосновеността на границите на нашата родина. Много са примерите на съобразителност и смелост – израз на патриотизма на деца, младежи и възрастни, на мъже и жени от граничното население.
През 1947 г. се създават групи за съдействие, които се попълват от граничното население. През 1960 г. те се преобразуват в доброволни отряди на трудещите се (ДОТ). От по-късен етап са специализираните отряди "Млад граничар", пише flagman.bg.
Всъщност, именно този „патриотизъм" днес е под прицела на някои среди в обществото ни, защото те определят това като самоуправство, инициатива, която отнема и на практика изземва задълженията и дейностите на държавните правоохранителни и правораздавателни органи, което се определя като опасна тенденция.
„Създадена беше така наречената УРО-вска бригада. Наименованието идва от укрепен район за отбрана, съкратено - УРО. Задълженията на това подразделение обхващаха района от село Вълче поле-Свиленградско до Ново село и селата Левка, Студена, Лесово до Факия. Огневите точки общо бяха около 30 броя. През 1968 г. бригадата беше разформирована и на нейно място е създадена картечно-артилерийска бригада, дислоцирана основно в селата Раздел и Маломирово". Това разказа преди години, офицер от резерва – служил в 12-ти мотострелкови полк и 7-ми разузнавателен полк в Елхово, в периода 1969-1977 г.
По това време като огневи точки са поставени танкове Т-34, със 75-милиметрови оръдия. Всяка огнева точка разполага с телефон за връзка и има определен сектор за стрелба. Предназначението на този тип военни съоръжения е да посрещнат първия удар от евентуалния ни противник, по това време – Република Турция. „Моят племенник беше войник там – в село Раздел. Поддръжката на тези точки беше планомерна чак до 1990 г., когато те губят стратегическото си значение за отбраната на страната", разказа офицерът от резерва.
С този разказ от първо лице ставаме свидетели на документално доказателство за това, как местното население от граничните райони винаги е било активно в процедурите по охрана на държавната граница. Днес обаче тази активност сякаш става обект на критика.
По въпроса за вкопаните по южната ни граница съоръжения експертна оценка даде и бригаден генерал от резерва, който е бил началник-щаб, заместник-командир и командир на елховския полк в онези години. Според него още от времето на немците, по тези места са използвали релефа като естествената защита на местността в тези райони.
Местните хора са държали в домовете си съоръжения, необходими за спешно пълно оборудване на вкопаните съоръжения. Те са били мобилизирани при учения и учебни тревоги.ventislav2
Според бригадния генерал от резерва, намесата на съветски войски е трябвало да бъде реализирана едва два дена след началото на евентуални бойни действия, които да удържат, до идването им.
В онези години страната ни е била разпределена в Одеския военен окръг. Така наречената укрепена линия "Крали Марко" по южната ни граница е била всъщност първоешелонна полоса по тогавашните бойни разчети.
Според друг ветеран от елховския полк, от вкопаните танкове се е стреляло до към 70-те години на ХХ век. Поддръжката пък на съоръженията се извършвала на всеки 3-4 месеца от запасен набор, което говори за важността им. Цялостната поддръжка обаче е била поверена на така наречените "кабове" – картечно-артилерийски батальони, съкратено КАБ, към ямболската мотострелкова дивизия.
Видно е, че гражданските арести с така наречените „свински опашки" на мигранти, които са извършвани по южната граница на България в днешни дни, не са прецедент, те имат своята история от тъмните времена на комунизма у нас. Това твърде много напомня за „червения терор" от края на 1944-45-46 г., когато по същия начин беше арестуван, а впоследствие и почти напълно унищожен, цветът на нацията ни. Днес тези действия заплашват да се превърнат наистина в опасен прецедент за незаконно присвояване на власт, с която тези „доброволци" не бива да разполагат и нямат право да разполагат, нещо, което уви..., вече сме виждали...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер