Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Мирът – най-голямото клише на „Желязната завеса"

Е-мейл Печат ПДФ

ventislav1Мирът е една от характеристиките на историческото време, които най-силно са били и са употребявани. Мирът беше основната „дъвка" и по време на комунизма в България, защото именно с него най-много се спекулираше. Именно мирът беше разменната монета, когато социалистическият Изток обвиняваше капиталистическия Запад. Комунизмът твърдеше, че Западът нарушава мира в света, милитаризира се, извършва ядрени опити и напада суверенни държави, а в същото време, комунистическият Изток правеше точно това. Така постепенно мирът се превърна в основен, крайъгълен камък на идеологическата борба в света по времето на „желязната завеса".

Цялата пропаганда на социалистическата система беше впрегната в това, да се набляга имено на това, че видите ли, комунизмът подкрепя мира в света, а капиталистическите държави са агресори и милитаристи. Художественото изобразяване на това достигаше своите висоти в работата на редица „художници", които къде по собствена воля, къде и не съвсем, „рисуваха" или може би по-точно е да се каже, изобразяваха тези процеси по един трагикомичен начин.
Винаги вождът-лидер на съответната комунистическа държава е на преден план, той запълва поне 1/3 от платното, а около него са изобразени хилядите малки „комунистчета", които го поздравяват за това, че той „пази мира" в света. Знамената, заводите и пушеците от комините само засилват усещането, че вождът е част от народа, че той милее и се грижи за народа си именно като се грижи за мира в света.
Обратното, западните лидери са иронизирани, те са обикновено малки, невзрачни фигури и непременно държат в ръцете си бомби, а символите на смъртта са навсякъде по плакатите.
Така се формираше определен начин на мислене и се наслагваше идеологическа тлака в съзнанието на хората, за да не могат те да мислят свободно, да разсъждават и по този начин да видят истинското лице на демагогията. Именно демагогията караше хората да вярват, че Америка е милитаристична държава, че тя завладява невинни хора в слаби държави и ги държи в подчинение.
Всичко беше подчинено на клишета, животът беше едно голямо клише, същото, както когато днес казваме да мислим позитивно, какво значи да се мисли позитивно, как се мисли позитивно в напълно негативна среда...!? Именно по този начин се появиха абсурдни лозунги в годините на развития социализъм, които лозунги тръбяха: „Да живее международното положение...!". Какво значи това, да живее международното положение, то не е одушевен предмет, то е дипломатически процес, то е динамика на действието, а не предмет, субект!?ventislav2
Мирът и международното положение бяха сред тези клишета, с които комунистическата държава жонглираше, за да държи в непрестанно вцепенение своите поданици. Позитивното мислене днес някога беше заменяно с „прогресивно". Всичко, което беше угодно на партията и властта в тоталитарната комунистическа държава от съветски тип, беше определяно като прогресивно.
Под прогресивно човечество се разбираше пролетариатът – злощастното народонаселение в социалистическия блок. Прогресивни бяха, разбира се комунистическите държави, а идеите на Маркс, Енгелс, Ленин и „нашия" Георги Димитров бяха огласявани именно като „прогресивни". За кои идеи обаче ставаше въпрос, на никого не ставаше ясно, защото това отново беше едно клише – празнословие, суха дума, куха от към съдържание. Целта беше не да се каже нещо, още по-малко пък смислено нещо, целта беше да се внуши нещо, а внушението става с магия. Магията се извършваше по модерен начин, като се спекулираше с идеологически клишета, най-активното сред които беше това за мира в света.
Сенчестият изток оправдаваше собствената си истерия за превъоръжаване с това, че Западът се готви за война. Войната беше най-голямата заплаха, защото комунизмът разчиташе на спомените на по-възрастните, онези, които бяха видели с очите си ужасът на войната. От тук и мирът заемаше това важно място в цялостния идеологически профил на историческото време.
Няма нужда да се зомбират хората, те се самозомбираха, след като първоначално бяха облъчени със смъртоносна доза пропаганда. От тук мирът като най-голямото клише на комунизма се превръщаше в перпетум мобиле, той работеше в полза на една илюзия, като се самовъзпроизвеждаше на принципа на канцерогенната клетка.
По този начин „прогресивното човечество" се бореше със „загниващия капитализъм", а в един момент се оказа, че всъщност социализмът е толкова прогнил отвътре, че шасито му се разпадна в края на 1989 г., когато цялата система рухна тежко като един древен и уморен Ти-Рекс.
Последният вопъл на социализма, който трябваше да достигне до своя апогей – комунизма, беше именно като на динозавър – въздъхна не от мъка, а от безсилието на собствената си безперспективност!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер