Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

ОТРОВНА ВОДА

Е-мейл Печат ПДФ

waterr1Колко струва човешкият живот във Флинт, Мичиган?

Джейми Татъл трудно намира думи, с които да скрие чувството си на безизходица. Четиридесет и седем годишния баща на три дъщери и дядо на две момчета се опитва да скрие сълзите, напиращи от болка и гняв от случващото се. Джейми е един от десетките хиляди граждани на мичиганския град Флинт, чийто живот е завинаги белязан от тежките метали, открити в питейната вода на града.
„Животът на семейството ми е променен завинаги. Не намирам начин да погледна децата си и болната си майка в очите и да им отговоря защо изведнъж ги връхлетяха болести", споделя контракторът във фирма за рециклиране.
Трудно би могло да се каже, че жителите на Флинт са шокирани от откритието на Агенцията за опазване на околната среда. Още през април 2014 година, когато водоснабдяването на града преминава от Детройтската водна система на езерото Хюрън към тази от Флинтската река, мнозина от тях забелязват калния цвят на водата и острата й миризма. Промяната на източника на вода е с цел да спести пет милиона долара, изразходвани за вода и е кулминацията на четири годишните спорове между кметството на града и Детройтската водна система. Под ръководството на тогавашния мениджър по спешни мерки във Флинт Ед Куртц града преустановява петдесет годишното си сътрудничество с Детройт и започва снабдяването на вода от Флинтската река.
„Първите ми подозрения, че нещо не е наред с водата се появиха още през 2014г. когато съседите ми започнаха да се оплакват от косопад и странни обриви по тялото. Приятелите ни с малки деца разказваха, че децата им боледуват често и посещенията в болницата са ежедневие", спомня си Джейми. „Сякаш отникъде, майка ми се разболя от рак и загуби единия си бъбрек".
„Всички във Флинт бяхме сигурни, че водата е източник на проблеми", допълва Марк Шевалиър, дългогодишен приятел и колега на Джейми. „ Преди години, когато заводите на Дженерал Мотърс във Флинт работеха на пълни обороти, отпадъците от производството бяха изхвърляни в реката. Все пак никой от нас не допускаше мащабите и сериозността на проблема".
Страховете на хората във Флинт се изострят още повече след многобройните болести и случаи на отравяне, открити в доскоро здрави деца. Именно кръвните проби на група деца, попаднали под грижата на д-р Мона Хана-Атиша от медицинския център Хърли във Флинт са причина скандала да придобие публичност. Като директор на специализантите по педиатрия в центъра, д-р Хана-Атиша има достъп до медицинските протоколи на децата, които показват повишено наличие на олово в кръвта им. След като в продължение на месеци привидно здрави пациенти са с оплаквания без видими причини, д-р Хана-Атиша решава да назначи токсикологични изследвания. Откритието е толкова шокиращо, че в началото някои от родителите го поставят под съмнение. След повторни изследвания на малките пациенти, обаче, резултатите се потвърждават и биват документирани в доклад, публикуван в Американския Здравен Журнал.
Според доклада на д-р Хана-Атиша, придобил публичност през септември 2015г., нивото на олово в кръвта на пациентите под пет годишна възраст се е удвоило откакто водоснабдяването на града преминава към Флинтската река. Въпреки базираните на над три хиляди деца изследвания и неоспоримите медицински данни, доклада бива отхвърлен от говорителя на Мичиганското Министерство по Околна Среда. waterr2
Кризата с водата е пореден удар по репутацията на Флинт, раздиран от бедност и престъпност. Близо 41% от популацията на града живее под прага на бедността. Градът оглавява националните класации на ФБР за престътпления през последните три години, а средната продължителност на живота в него е с двадесет години по-ниска от тази на заобикалящите го градове. Някогашен процъфтяващ абтомобилен център, Флинт търпи крах след затварянето на автомобилните заводи в края на 80-те години на миналия век и изнасянето на автомобилостроенето зад граница.
Именно бедността на хората във Флинт затруднява своевременната им реакция след първите оповестени данни. Не само хората нямат средства да се снабдяват ежедневно с бутилирана вода, но наличието на един хранителен магазин в район със стохилядно население го прави почти невъзможно. Мнозина от жителите не разполагат с кола, а публичен транспорт в града почти няма.
Малко преди доклада на д-р Хана-Атиша да придобие публичност, тридесет и седем годишната майка на четири от нейните пациенти, ЛиАн Уолтерс, забелязва, че косите и миглите на децата й започват да окапват, а единият от синовете й се оплаква често от силни коремни болки. На поредния годишен преглед се установява, че децата не бележат растеж, а оценките им в училище стремеглаво падат. Единият от синовете й тежи с десет килограма по-малко от своя близнак. От активни деца с отлични резултати в училище, синовете на ЛиАн се превръщат в летаргични, разсеяни малчугани без апетит и желание за учене и игри. След като медицинските изследвания на д-р Хана-Атиша откриват много високи нива на олово в кръвта на четирите деца и установяват бона фида отравяне на едното, ЛиАн Уолтърс се свързва с менъджера на водната дивизия в Агенцията за опазване на околната среда Мигел Дел Торал.
Именно контактите между ЛиАн и Дел Торал поставят началото на последвалата лавинообразната реакция във връзка с отровната вода в града. По нейно настояване, Дел Торал прави официално запитване към Агенцията изисквайки информация за химикалите, с които водата от Флинтската река бива третирана преди да потече към чешмите на хората. Отговора на запитването показва, че водата е пречиствана според стандартите за безопасност и е годна за пиене. След подробно проучване на градските доклади и наличната публична информация обаче, ЛиАн Уолтърс и Дел Торал установяват, че официалния отговор на Агенцията за опазване на околната среда не отговаря на истината - водата във Флинт не бива третирана с химикали, неутрализиращи корозията по тръбите и предотвратяващи концентрацията на тежки метали. Това не само е в противовес с изискванията на щатката регулация на Мичиган за безопасност на водите, но и с Федералния акт за Безопасна питейна вода в САЩ. Откритието води до повторно официално запитване на Дел Торал към Агенцията, която този път признава, че протокола за обработване на питейната вода в града не бива спазван.
Скоро след шокиращото разкритие на Дел Торал, той запознава ЛиАн с експерта по качеството на питейни води професор Марк Едуардс от Техническия Университет във Вирджиния, който пристига с екипа си във Флинт, за да проучи проблема с водата. След серия от тестове проф. Едуардс установява, че концентрацията на олово във водата на ЛиАн и нейните съседи е 13,200 единици при приетите за безопасни 15 единици. Според учения, всеки шест дом във Флинт е с потенциално смъртоносни високи нива на олово във водата.
Нещо повече – проф. Едуардс и екипът му свързват водата във Флинт със зачестилите случаи на Легионерската болест в района. Болестта, причинявана от бактерия в замърсени води, разболява 87 човека във Флинт, от които десет умират. В изявление от април 2015г. на федералните здравни регулаторни органи, епидемията на Легионерска болест във Флинт е една от най-големите в историята на САЩ и се нуждае от компетентно разследване. Мичиганския Департмент за здравни услуги не приема федералните препоръки и уведомява политиците на Флинт, че допълнителна помощ на федерално ниво не е необходима.
Междувременно в публичното пространство се появяват рапорти, потвърждаващи тревожното състояние на водата. През февруари 2015г. филиалът на Мичиганския Университет във Флинт публикува данни за повишено съдържание на олово във водата в кампуса. Малкото останали фабрики на Дженеръл Мотърс в района решават да сменят водоизточника си след като машинни части на заетите в производство турбини започват да корозират. Докато жителите на Флинт са в неведение от опасността, щатската управа отпуска $440 000, с които автомобилният гигант тихомълком преминава обратно към Детройтската водна система.
Обезпокоителните данни на учените принуждават Дел Торал да свика спешно съвещание с хора от Агенцията за опазване на околната среда и представители на градския съвет във Флинт. Въпреки данните, предоставени от Агенцията, местните политици решават, че няма необходимост от тревога и мерки за защита на населението. Само ден след въпросното съвещание, техния говорител Брад Уорфъл започва обръщението си към местните медии с думите: „Нека започна с това, че всеки, който се тревожи за оловото в питейната вода на Флинт, няма причини за безпокойство..." Арогантността на Уорфъл стига до там, че той нарича Дел Торал „недобросъвестен служител", който изнася непълни данни.
От своя страна, Мигел Дел Торал решава да обособи събраната информация в специален доклад, който изпраща на колегите си от Агенцията и политици на местно и щатско ниво. Доклада подчертава нуждата от спешни мерки във Флинт и призовава за бърза реакция по отношение на обезопасяването на водата. По ирония на съдбата, съдържанието му изтича в медиите по същото време когато д-р Хана-Атиша публикува откритията си за наличието на олово в кръвта на пациентите. Според нея, масовото отравяне на популацията във Флинт би могло да бъде напълно предотвратено, ако органите за регулиране на водата бяха свършили работата си. В резултат на неглижиране на професионалните им задължения, над сто хиляди човека във Флинт, от които 8,657 деца, ще продължат да живеят в ежедневен страх от потенциално отравяне, което може да се прояви дори след години. Пораженията от отрявяне с олово и други тежки метали са необратими и особено опасни за децата и хора с увредена имунна система. Последствията включват безплодие, забавено умствено развитие и когнитивни способности, слепота, глухота, хронични кожни проблеми, анемия и припадъци.
След като докладите на Дел Торал и д-р Хана-Атиша придобиват публичност, властите във Флинт организират срещи с населението, на които отричат данните от тях и успокояват хората, че водата, която тече от чешмите им е годна за консумация. На една от тези срещи присъства самата ЛиАн Уолтърс, пред която властите продължават да твърдят, че отровната вода в къщата й не може да доведе до здравните проблеми, от които децата й страдат. Наскоро разсекретена електронна кореспонденция показва, че Агенцията за опазване на околната среда обвинява Дел Торал за разпространението на доклада му и уверява високопоставени лица, включително кмета на Флинт, че изнесените данни са преувеличени и не отговарят на официалното становище на Агенцията.
В остър контраст с бездействието на официалните лица са предприетите мерки за предпазване на служителите на града. Скоро след оповестяването на първите данни за опасната вода, през януари 2015г. редица администативни офиси инсталират охладители с филтрирана вода на всеки етаж в сградите си и предупреждават служителите си да не консумират друга.
В отговор на опитите на Флинтската администрация да скрие данните за отровната вода и дезинформира населението на Флинт, проф. Едуардс заявява в ексклузивно интервю за „Хънтингтън Пост": „Когато чух за опитите на власт имащите във Флинт да потулят случая, буквално започнах да се треся от гняв. Какъв човек може да се надсмива и лъже в очите майка, чиито четири деца са отровени с олово?! Със сигурност говорим за ужасни и зли хора. Опита ми с тях показва, че не трябва да има човек, който да довери здравето на децата си на която и да е федерална агенция".
За да предотврати пълната дезинформация на населението на Флинт, екипът на проф. Едуардс създава уебсайта FlintWaterStudy.org, на който публикува всяко свое откритие по отношение на Флинтската криза. Въпреки опитите на властите във Флинт да потулят истината, местните медии подемат разследвания във връзка със скандала, който скоро достига национално ниво.
„За проблемите с водата разбрахме от медиите," продължава разказа си Джейми Татъл, „нито един градски служител не сметна за необходимо да изпрати официално писмо, телефонно обаждане или да свика спешна среща на жителите на града. Вместо това, вестниците и телевизионните репортажи ни информираха за опасностите от оловите и мерките, които трябва да предприемем".
Марк Шевалиър допълва: „Изведнъж сякаш всичко ни се разясни – измиращите дървета в дворовите ни, необяснимите болести в семействата ни, труповете на гризачи и диви животни. Всеки ден си мисля как ако дори един-единствен човек от градската управа да беше признал за опасностите от водата, щеше да спаси човешки живот. Може би това щеше да помогне на съседа ми, който внезапно ослепя с едното си око преди месец или на 15 годишната дъщеря на мои приятели, чийто черен дроб е с функциите на 75-годишен старец".
След като скандала във Флинт предизвика национален интерес, оставките и взаимните обвинения между власт имащите във Флинт не закъсняха. В края на годината директора на Мичиганския Департамент за качество на околната среда, както и говорителят на Агенцията за опазване на околната среда, нарекъл Дел Торал „недобросъвестен служител", бяха принудени да напуснат постовете си. Скоро след тях оставки подаде регионалния ръководител на Агенцията за опазване на околната среда, а колективен иск, заведен през ноември миналата година от граждани на Флинт, сочи имената на 14 официални лица, включително говернатора на Мичиган Рик Снайдер и бившия вече кмет на Флинт Дейн Уолинг, като отговорни за бедствието. Друг подобен иск от името на Американския профсъюз за цивилни права бе заведен само няколко дни по-късно, а мичиганският министър на правосъдието започна свое независимо разследване на кризата. На 17-ти март Конгреса привика Рик Снайдер, чиито показания по отношение на кризата предизвикаха недоволството на мнозина от членовете му. Недоволството на конгресмените и на мичиганските избиратели беше допълнително разпалено от това, че Снайдер е наел екип от адвокати, заплатени с пари на данъкоплатците. Целта на юристите е да помогнат с редактирането и избирателното предоставяне на имейли, които доказват, че говернаторът е имал информация за състоянието на водата много преди скандала да се разчуе.
Разсекретената електронна кореспонденция на официални лица от офиса на Снайдер сочи, че администрацията му е била информирана за проблема година по-рано, а усилията на шефа на администрацията му да дистрибутира безплатни водни филтри за населението са били блокирани от бюрократите в Агенцията за опазване на околната среда, подпомогнати от мениджъра по спешни мерки във Флинт Ед Куртц. Неосъществена остава и тогавашната идея за раздаване на безплатна бутилирана вода за най-бедната част от населението, срещу която застават местните политици във Флинт, изтъквайки, че подобна акция би навредила на авторитета на твърденията им, че течащата вода е годна за пиене.
Преди броени дни, президентът Обама отправи критични думи към управата на Мичиган и обяви извънредно положение във Флинт, което улеснява града в достъпа му на пари от Националния фонд за бедствията. Докато бе на посещение в Мичиган през януари, Обама декларира, че федералното правителство отпуска $80 милиона в помощ на Флинт.
В средата на същия месец, във Флинт бе обособена Педиатрична инициатива за обществено здравеопазване с ръководител д-р Мона Хана-Атиша. Организацията включва специалисти от най-реномираните мичигански болници, университети и здравни дивизии, чиято цел е да диагностицират и следи здравето на децата, потенциално изложени на риск от отравяне с тежки метали.
След многобройни призиви да подаде оставка и митинги, целящи неговото отстраняване, говернатора на Мичиган поднесе публичните си извинения на гражданите на Флинт и подписа необходимите документи за връщането на водоизточниците към Детройтската водна система. Въпреки пренасочването на водоподаването в средата на октомври 2015г., взетите мерки са недостатъчни и закъснели, тъй като тръбите по къщите на хората са вече замърсени с олово. Това означава, че въпреки връщането на града към снабдяване с чиста вода от езерото Хюрън, домакинставата не могат да я използват докато не подновят водните инсталации на къщите си с нови. По предварителни изчисления, разходите по подмяната на водната инфраструктура във Флинт ще надминат $55 милиона, а проектът ще отнеме поне една година. Наскоро започналата работа по подмяна на тръбите ще обхване над 8000 домакинства - част от дългата 550 мили водна мрежа в града. Администрацията на Снайдер потвърди готовността си да отпусне допълнителни $195 милиона за успешно овладяване на критичното състояние на града.
Дотогава хората във Флинт ще трябва да разчитат единствено на мерките от първа необходимост за потушаване на кризата. В началото на януари тази година със заповед на говернатора във Флинт бяха изпратени 200 войника от Националната гвардия, които да подпомогнат усилията на доброволците от Червен кръст в раздаването на стотици хиляди бутилки вода, 28,700 домашни теста за тестване на водата и 91,000 водни филтри. Към усилията на гвардейците се присъединиха работни групи на осъдени на обществено полезен труд правонарушители. В училищата, от чиито чешми продължава да тече опасна вода, бяха организирани кампании за безплатни изследвания на кръвта на учениците, а в града са организирани осем пункта, които ежедневно раздават по един стек вода на домакинство.
За жителите на Флинт обаче, раздаваната вода не покрива нуждите на повечето домакинства. „Следвайки инструкциите на щата, ние трябваше да използваме бутилираната вода за консумация и къпане. Раздаваните безплатно дванадесет литра вода на домакинство ежедневно бяха крайно недостатъчни", споделя Джейми. „ Почти през ден ми се налагаще да купувам галони с вода, за да компенсирам недостига".
„Проблема идваше от това, че също като мен голяма част от хората в града се снабдяват от супермаркетите на съседните градове и водата се изчерпва бързо", допълва Марк. „Понякога ми се налагаше да обикалям с часове, за да успея да купя бутилирана вода".
След протестите срещу лимита на питейна вода, правилото за един стек на домакинство отпадна, но гражданите на Флинт са разгневени и от факта, че все още продължават да получават сметки за водата, която поставя живота им в опасност. Известни с най-високите си сметки за вода в региона и двойни за средните в страната, домакинствата във Флинт плащат средно по $864 годишно. Като добавим парите, които отделят за покупката на бутилирана вода, се оказва, че мнозинставото семейства в града отделят над една трета от приходите си за вода. В резултат на непредвидените разходи и гнева на хората, отказващи да платят сметките си, около 60% от домакинствата получават предупредителни писма през ноември, заплашващи ги със спиране на водата.
За да компенсира високите сметки за вода, в началото на март тази година, щатският сенат гласува $30 милиона, които да бъдат раздадени под формата на парични помощи във Флинт. Част от сумата ще покрие разходите на хората за вода от април 2014г. до днешна дата, а останалата ще компенсира бъдещите сметки за вода до пълната подмяна на тръбите в града. Отпуснатата сума е допълнение към гласуваните $2 милиона за подобрение на филтриращата водна система $28 милиона, одобрени само седмица по-рано за подобряването на инфраструктурата и услугите в региона.
В действителност, разходите по потушаването на кризата биха могли да достигнат милиард и половина долара. Сумата е шокираща най-вече в сравнение с разходите, които биха били необходими за нейната превенция. Според специалисти от Агенцията по опазване на околната среда, необходимият препарат за неутрализиране на корозията във Флинтската река би струвал само $100 на ден.
За да помогнат на хората във Флинт, различни фондации и известни личности, се впускат в организирането на кампании за набиране на средства и бутилирана вода. Сред тях са Шер, която дарява близо 182,000 бутилки вода, Еминем, Шон Комбс и Марк Уолбърг осигуриха един милион бутилки, а Пърл Джем и сподвижниците им дариха над $370,000. Рапърът The Game, чиято сестра живее във Флинт, осигури вода за $1 милион, а соул певицата Арета Франклин оповести намерението си да поеме издръжката на 25-50 човека от града, настанявайки ги в хотелски стаи в други части на Мичиган.
Кризата в града сложи началото на ново сътрудничество между конкурентните компании на Пепси и Кока Кола, които обещаха да осигуряват чиста питейна вода в училищата във Флинт до края на 2016г. Стотици местни църкви, бизнеси и училища също се включват в дарителски инициативи и ежедневно осигуряват питейна вода за Флинт.
Не всички жители на града обаче, са готови да чакат краят на кризата. Много семейства напускат Флинт. Сред тях е семейството на ЛиАн Уолтърс, което живее във Вирджиния от октомври миналата година. Разстоянието не успява да попречи и ЛиАн да продължава да помага активно за решаването на кризата във Флинт, често комуникирайки с политици, юристи и активисти за опазване на околната среда във Вашингтон.
Въпреки кризата, повечето от засегнатите семейства остават в града. Решението на Марк Шевалиър да продължи живота си във Флинт е продукт на безизходица: „Да започна нов живот другаде означава да изгубя всичко, което имам. Невъзможно е да продам къщата си защото никой не би купил имот във Флинт тепърва. А и няма как да изоставя роднините си и приятелите, които сега имат нужда от мен повече от когато и да е било".
Страховете на Марк са оправдани: за повечето от жителите в един от най-бедните градове на САЩ, къщите са единствената значителна собственост, която притежават. Отровната вода е само продължение на икономическия колапс в региона, чиято загуба от непродаваема недвижима собственост надхвърля $2.4 милиарда.
За разлика от него, Джейми Татъл е оптимистично настроен: „Ако кризата има добра страна, то това е отварянето на работни места в бригадите по подмяната на тръбите и инфраструктурните проекти в града. Надявам се обещаните пари да подобрят икономиката на града и жизнения стандарт на хората. Изпитанието, през което преминаваме, ни научи да сме обединени и еднакво солидарни към познати и непознати наши съграждани".
Без значение на гледната точка, едно е сигурно: оправдание за бедата, връхлетяла хората от Флинт, няма. Градът е разположен едва на 64 мили от езерото Хюрън - второто по големина сладководно езеро в света. По ирония, водата, безплатно раздавана по къщите във Флинт, е изпомпвана от същото езеро. Само за минута швейцарската компания Нестле бутилира 218 галона вода от езерото, което прави 720,000 галона на ден. Засега многобройните призиви към говернатора Снайдер, подкрепени с петиция от гласоподавателите, да прекрати бутилирането на вода за Нестле в полза на Флинт, остават нечути. Според разследващите кризата, в ситуацията е земесен конфликт на интереси, тъй като бившият шеф на администрацията на говернатора е женен за говорителката и висш администратор на Нестле – Мичиган Дебора Мъчмор. Именно сериозното лобиране и бизнес интереси на швейцарската компания са причина многобройните съдебни дела срещу нея, заведени от активисти по опазване на околната среда през последните години, да бъдат отхвърлени на различни инстанции.
В този контекст, спестените $15 милиона при смяната на водоснабдяването на Флинт от езерото Хюрън към Флинтската река, както и стоте долара, необходими на ден за пречистването й, изглеждат цинично. С тях се измерва цената на живота на всичките 102,000 жители на Флинт. В най-богатата държава на света.

 

Анелия Петрова
за в. „България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер