Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 16
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

"Но кажи ми що да сторя в тоя мъртъв свят коварен?"

Е-мейл Печат ПДФ

Хип-хип-ура-а, за поредния рог на изобилието над Острова на стабилността! Иначе казано – за новия държавен заем, сключен наскоро с външни кредитори и възлизащ на около 2 млрд. евро (3,9 млрд. лв.). Както бе обяснено в медиите, „парите ще отидат за покриване на бюджетния дефицит, за изплащане на стар дълг и за заделянето на резерв, който да послужи при необходимост след оценка на активите на банките." Ще припомня, че от 2009 г. насам задълженията на България към международното лихварство са нараснали три пъти и сега възлизат на 13 млрд. евро. С тези средства икономиката можеше, макар и плахо, да стъпи на крака. Качествено да бъдат построени всички магистрали и ремонтирани по-важните второстепенни пътища. Да се облекчат общините – почти 50% от тях са във финансов колапс и се чуват управленски гласове за закриване на повечето, особено на малките. Да се решат проблемите на болничните заведения. На образованието, пенсионното осигуряване и за каквото още се сети болната ни фантазия. По-добре да не се сеща. Нито да пита дали наистина тези пари са отишли по предназначение и кой би го гарантирал. Или са потънали в нечий джоб - като самонаграда за тежък труд в сита служба на отечество. Публична тайна е, че пълните кесии, идващи по разни програми, бързо олекват нейде зад административната завеса. Затова всички надежди за национално добруване у нас се третират като тежко психично заболяване. С право на усмирителна риза и електрошокове. Ако местната лудница е успяла овреме да си плати на енергопреносното дружество. Което, като всички господари в татковината, е чуждестранно и българските закони му служат само за бърсане отзад.

 

Впрочем, посочените цифри не са тайна. Но са официален некролог, който тепърва ще бъде прочетен. Защото е ясно, че и с тези милиарди пак няма да има никакъв икономически растеж. На принципа „взел Колю, дал Колю" ще се запушват поредните дупки. Докога? А после? Какво ще стане, щом в един момент исканите заеми не могат да бъдат обезпечавани и гарантирани? Изводът е ясен – фалит на държавата и... всеки се спасява както може. Моженето и тук е различно. Едни в имотите си зад граница, при неприлично тлъсти банкови сметки и офшорна благодат. Други, предимно млади – кой където види по света. Тук ще останат кандидатите за отвъдното: безобидни вехти картинки от минало, въздигнало честния труд в култ. Но без място в реалността, подчинена на шамарени закони. На грозна корупция, услужливо съдопроизводство и демагогия. И на отвратителна чиновническа тирания, смазваща човечеца от тълпата. Пак тук ще пребъде сивата икономика, а редиците на битовата престъпност ще примамват все повече свежи сили. Ще „живнат" обезлюдените села и градчета. Там безконтролна етническа раждаемост изобщо ще заличи някогашното българско присъствие. Който се прави, че демографска трагедия не съществува, е жалък щраус с глава в пясъка. Над иконата „България" висят множество злини: натрапената й силом от алчни политически бакали колониална робия. Най-бързото в света намаляване на населението: с по 9 души на час, т. е. 220 души дневно, или 70 – 80 хил. годишно. След няколко десетилетия възрастните у нас ще са 90%. А от сега новородените деца над 55 хил. не са с български произход. Несъмнено предстои промяна във всичко – изтриване на страната от географската карта на планетата. Преформатиране на националната й идентичност, официален език, религия, образование (доколкото въобще ще е нужна подобна глезотия, но и сега закриването на училища не спира), морал, нравствени ценности. Със зачеркнато минало и бъдеще. И с настояще, в което законът на джунглата поставя всекиго на място без много приказки...
На този гробовен фон изглежда дребнотемие, че над 450 хил. нещастници у нас са безработни. От младите хора 25% също нямат постоянно занятие. Обратната страна на медала пък сочи, че немалка част от фирмите декларират един размер на заплатите, а изплащат друг, при това чувствително занижен. Практика е забавянето на „възнагражденията" с месеци. Практика – зарибяването на персонала с аванси, като същинската заплата никога не идва. Ако искаш, стой. Ако искаш – напусни. И в двата случая си безпаричен и гладен. Няма структура, готова да се ангажираща с жалбите на ощетените. Те пък знаят, че всякаква инстанция, обявена за рай на справедливостта, е мухлясала трътка и не си струва да хабят нерви. Лекуват се с апатия. С менте ракия и самообещания, че ще тряснат в мутрата някой тлъст чиновник, падне ли им сгода. Никъде няма официална статистика за броя самоубийства и по какви причини. За новоизлюпените пандизчии, стъпили накриво от отчаяние. За децата-наркомани, за които семейството не може да се грижи. За безбрежния алкохолизъм – евтина клоака за уталожаване на атавистични страсти. Нацията не просто се топи – тя се разпада на гнили трупни късове. И вече няма вещ хирург, способен да я върне в бляскавите доспехи на някогашното й достойнство...
Затова пък по оголения й скелет пъплят безчет партии-паразити, начело с клинични откачалници. У нас партиите са към 340 и никоя няма ясна идеология, нито конкретна стратегия за излизане на България от кризата. За просперитет и дума не става. Почти всички зяпат опулено Брюксел. И като верни псета лудешки се втурват след поредното хвърлено им евроатлантическо л.йно. Други тайно разпарчетосват страната на бъдещи анклави. Трети, съзерцавайки в унес историческия си пъп се самозалъгват, че не са пред разпад и на скрибуцащата им политическа каруца се друсат милиони ухилени наивници. Най-инфантилните негодяи, водени от инстинкт за самосъхранение, снасят изумителни проектозакони: например, ефективен затвор и и 10 хил. лв. глоба за обида на политик. Може би това е плод на хроничен умствен запек, или на проблеми с либидото. А може би нов прочит на фашисткия Закон за защита на държавата? Ако бяха в час щяха да знаят, че не разприте кой е по-голям демократ са важни, а надеждите за сигурно парче хляб, слънчево детство на подрастващите, достойни старини. Политизацията не се яде, но у нас тя наднича иззад всеки ъгъл. А за отмора в НС спорят колко да е глобата за хора с палатки на плажа. И не е ли по-добре, освен предвижданите за нея 200 лв., нарушителите да бъдат мазани с катран и овалвани в перушина, та друг път да си опичат акъла. Пак за отмора се ругаят кой повече обичал България и кой по-малко я обичал. Държавните юзди дърпа уж правителството, но страната се управлява авторитарно. Разиграва се театро за добрия цар и лошите велможи. Където сгафят те, бакиите им оправя богоравен специалист по всичко, печелейки точки за следващите избори. Вече задължителни, като с тях и без тях мъртвешкият звън над България няма да стихне. Само стой, та гледай.
Какво ни трябва, за да се оправим? Бурна патриотична пролет. Не по арабски модел, нито по някакъв друг от мухлясалите идеологически килери на света. А наш, изконно български – с много обич към страната и с готовност да пренебрегнем личния рахат в нейно име. Напълно е възможно: „Ха народ поробен, що си тъй заспал? Ил живот свободен, теб не ти е мил?.."

 

 

 

Георги Н. Николов
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер