Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
декември 15
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 10-2016

Е-мейл Печат ПДФ

  

Просто – Жена

Тя намира за твърде кошмарно,
ако паяк пълзи по стената,
но когато животът налага,
ще премине край бездна по ръб.
Днес по детски е свита и малка
и я плаши сърдитият вятър,
ако после е нужно и трябва –
ще потегли в гнева му без звук.

Много крехка и лесно ранима –
труден миг преживява ужасно.
Океан от сълзи след обида –
всяка клетка във нея кипи.
Мъдростта се намесва и скоро
във небето е ведро и ясно.
Вече знае – с гнева ще препусне,
след броеж от едно, та до три..

О, недей да я вместваш във рамка!
Всеки цвят от букет е различен.
Само името светло е общо,
Бог е рекъл да Бъде – Жена!
Тя дарява света със живот
и умее до смърт да обича!
За момент е по детски ранима,
после става кураж за света!

 

Клонче на прозореца

Наплита дрешка и поглежда вън -
на ябълката клончето й маха.
Досущ като кафява, суха длан.
Издайница-сълза горчиво капва...
Наднича, та наднича чак до мрак,
Гергана търси, иска да я зърне.
Нагиздено през пролетта със цвят,
През зимата – със сняг или висулки.
Градинката, и тя осиротя.
Стъблата като бледи вощеници,
се свлякоха до мократа земя.
На тъжно и на гнило замириса.
От унеса я сепва крехък плач,
захвърля недовършената плетка.
Там, в люлката е нейният живот –
в две мънички юмручета потрепва.

Силата на жената


Често няма ръце и душа -
да придърпва, да кърпи и снажда.
Колко сила се сбира в жена?
Тя е крехкост, макар и да ражда.
И макар да дарява живот,
все понякога трепва пред пропаст.
Но не спира да мисли за брод -
ту със гняв, ту със мъдрост и кротост.
Тя е корен-живот за цвета
и е цвят съживил красотата.

Колко сила се сбира в жена
щом без нея е пусто нататък?

 

От изгрев, до залез

Той е моето рамо по пътя.
Аз за него – гореща ръка.
С мен е, щом под нозете пропука...
И е моята стряха в дъжда.

Претворен е в лика на сина ни.
По природа е малко гневлив.
Аз за него съм светлият ангел.
Ако страдам – и него боли.

И ми казва: ти пак си онази –
полско цвете сред зрялата ръж.
Този, с който ще крача до залез.
И от изгрев е с мен - моят мъж.

Доловете песента!

Върбицата наниза огърлици.
Земята ръсна нежен зеленик.
Животът закопня да се разлисти –
Довчера бледен – днес разбулва лик.
Ветрецът стегна стан и се източи.
Застъпва кръшно и премина в танц.
Промушна се през клоните нарочно.
Запраши друма.
Гледай – хулиган!
Дотичаха орляци – дребни птици.
Накичиха кафявия букак.
И песента им светло се разплиска.
Не чувате ли? Тя е вече в нас!

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер