Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Шпиономания или обясним рефлекс за замосъхранение

Е-мейл Печат ПДФ

Парти в Лос Анжелис, на което присъстват и Георги и Елена – 9 октомври 1971 г.На 7 февруари 1971 г. българинът от София Георги се намира на гости на своята сестра Цветанка, която живее в Лос Анжелис, Калифорния. Започват обиколка на цяла Северна Америка. Георги е пристигнал едва преди месец и сестрата решава да заведе брат си на църква в неделя. Те отиват в българската църква „Св. Георги” в града. Тук се случва нещо, което силно впечатлява Георги и той го описва в своите пътни бележки, които води докато е в Америка през почти цялата 1971 г. 

Църквата „…не е голяма. Скоро била продадена от руснаците на българската колония и била ремонтирана. Има самодеен църковен хор. Жената на диригента е солистка. Тя пее „Отче наш”. Посещението е слабо…”. Така описва Георги църквата, където се запознава със свещеника Антим Енев. По думите му, той бил пристигнал от България преди 5-6 години. В София е служил в църквата „Свети Спас”, а живеел в квартал „Овча купел”.
Свещник Енев служил и в Стилтън, Пенсилвания, в македоно-българската православна църква „Свето Благовещение”, сочи справка в Том 2 на „История на българската емиграция в Северна Америка. България мащеха наша – 1944-1989 г.”, на изследователя д-р Иван Гаджев. За църковната община в Стилтън изданието споменава, че е „малка и десетки години е била вън от епархията ни поради левите политически убеждения на някои от нейните членове”.
Става ясно, че идвайки от България, отец Антим първо е служил в църквата ни в Стилтън, в продължение на няколко години, и едва след това е прехвърлен в българската църква „Св. Георги” в Лос Анжелис, където се запознава с Георги.
Свещеникът кани Георги на гости. До това обаче не се стига поради един напълно нелеп инцидент.
След службата, Георги и придружаващите го излезли навън, за да се запознаят с други българи, които са членове на дружеството към църквата. „…Един на име Топалов много настойчиво ме запита, как са ни пуснали /…от България да заминем за Америка. - бел. ред./. Той правил два безуспешни опита да му дойде на гости неговата сестра, но не я пускали”, спомня си Георги в бележките му. В този момент сестра му Цветанка го извикала, за да го запознае с други трима българи. Те бързали, защото трябвало да пътуват до роднини. Така разговорът с Топалов бива преустановен набързо, преди да е завършил. „..Той избухна и се скара със сестра ми. Тя му отговори, че има време и ще се срещнем отново, а той отговори, че нямало нужда...”, пише Георги в спомените си.
Този инцидент много го огорчава, както самият той споделя в пътните си бележки. Той моли сестра си повече да не го води при тези хора.Георги със съпругата си Елена и сестра си Цветанка пред къщата, в която са отседнали – 4 март 1971 г.
Случаят обаче се разплита едва по-късно. Георги и сестра му разговарят и той споделя, че въпросният Топалов го е разпитвал за това, как са ги пуснали от комунистическа България да пътуват до Америка, при положение,че неговата сестра прави два опита и двата пъти й е отказано да замине при брат си в Америка.
Едва тогава на Цветанка, сестрата на Георги, й се пояснява цялата картина. Очевидно въпросният Топалов е помислил, че Георги е комунистически шпионин, след като са го пуснали в Америка! Иначе той не може да си обясни, как него са го пуснали, а на сестра му отказват цели два пъти!
Така се осветлява един от придобитите рефлекси на повечето наши сънародници в САЩ в годините след налагането на комунистическата власт в България. Става дума за това, че родното ни разузнаване постепенно започва да засилва интереса си към диаспората, особено в САЩ. Така тези нищо неподозиращи хора отвъд океана, които пазят само хубави спомени от родината си, изведнъж се оказват в центъра на един напълно нездрав интерес от страна на политическите власти в София, които започват да ги шпионират, как се съюзяват, какво си говорят, какви намерения имат и как осъществяват връзките си с България.
Именно това е причината въпросният Топалов да реагира така остро на Цветанка, когато тя вика брат си. Топалов вероятно си е помислил, че така Цветанка прикрива своя брат, който вероятно, според Топалов, е изпратен от властите в София, за да шпионира в полза на комунистическото разузнаване!
Разбира се, истината е далеч по-проста, защото става дума именно за това, че Цветанка бърза да заведе своя брат при сина си, който живее близо до Лос Анжелис. Това обаче не е известно на Топалов и той става невинна жертва на историческото време, когато шпиономанията взема превес и се превръща в придобит рефлекс за самосъхранение, заради абсурдите на комунистическата епоха. Днес този случай може и да изглежда маловажно и дори малко комично, но някога нашите сънародници в САЩ и българите в „стария край” са живели именно така, в подозрения, в паника, в очакване на това, някой да ги шпионира, защото тогава такива са били условията, такива са били реалностите и за да не се повторят отново, те трябва да се знаят и да се помнят. Защото ако днес шпиономанията е по-скоро екзотична странност, някога тя е била начин на живот.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България" в София


Снимки: архив на автора

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер