Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Как се съхраняват емигрантски реликви в България!?

Е-мейл Печат ПДФ

Апаратите за четене на микрофилми в трета читалня на Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий в София.Да намериш архивни документи – вестници днес е нещо, което в нормалните държави е повече от рутинно. Така е и у нас. Наложи ми се да потърся архив на вестник „Народен Глас”, издаван в Гранит сити, САЩ от началото на миналия век, до средата на века. Разбира се, мястото да търсиш такова нещо е в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София, която сред „студентите” на моите години е по-известна като „Народна”. 

Отидох именно там, за да потърся течението на вестника. Беше някъде около 2007-2008 г. Имах възможността да ползвам услугите на консултант, който много ми помогна да намеря сигнатурите на вестник „Народен глас”, който за мое щастие се оказа, че се пази в „Народна”, макар и не в пълен обем на теченията и годишнините. Оказа се обаче, че част от тиража, който е от 1914-1915 г. е на реставрация. Години по-късно разбрах, че наистина е бил на реставрация и то каква…!
Прочетох броевете, които са достъпни и които бяха събрани в нещо като голяма книга, в доста добро състояние. На мен обаче ми трябваше именно периодът от 1915 г. Уви, не можех да стигна до него, трябваше да чакам да приключи въпросната реставрация. По това време работата ми на военен репортер беше динамична, пътувах доста в и извън страната и постепенно забравих за реставрацията и така до началото на 2016 г.
Именно в началото на настоящата година реших отново да потърся течението на вестник ”Народен глас” от Гранит сити. Това, оказа се, е един от най-дълго просъществувалите вестници в САЩ. Отново поръчах всички течения на вестника от 1914 до 1929 г. Оказа се, че 1921-1922 г. са архивирани във въпросната книга, за която споменах по-горе, но броевете от 1914 г., както и тези от 1924 г. са качени на микрофилм. Това разбира се от една страна улеснява достъпа като съхранява оригиналите, които надявам се се пазят, но от друга страна ползването е доста по-сложно.
Какво се оказа?! Изпратиха ме в трета читалня. Това е малка, но доста добре осветена и уютна зала, където в края на масите за четене са разположени апарати, които четат въпросните микрофилми. Прочетох първо теченията на хартия и се върнах, за да прегледам микрофилмите. Оказа се обаче, че само един от апаратите работи. Останалите няколко или работят, но не вършат никаква работа, или въобще не работят! Микрофилмът се придвижва на ръка (!!!) в единствения работещ апарат, което може да увреди трайно материала и информацията да бъде изгубена завинаги!
Служителката в трета читалня ме упъти много любезно, постави филма в апарата, показа ми как да го правя аз впоследствие, показа ми и основните движения на филма, както и как се командват те. Оказа се ,че апаратът, макар и да изглежда сложен всъщност е твърде прост за употреба, дори допотопен.
Учудване обаче предизвика у мен фактът, че този апарат, който единствен работел читаво, както ме увериха, бръмчи ката комбайн на полето, освен това екранът едва ли беше чистен през последните няколко десетилетия! Служителката беше притеснена, защото видя, че на екрана, където трябва да се вижда филмираното течение на вестник „Народен глас” от 1914 г., се виждаше една черна диря в средата и друга, която я пресича от горе надолу. На практика четенето на микрофилма беше напълно невъзможно! Реших че може би това се дължи именно на този конкретен микрофилм и взех друга годишнина на същия вестник „Народен глас”. Оказа се, че тази машина показва изображението на принципа на лупата, но абсолютно нищо не се виждаше ясно на екрана. Дори по-големите заглавия трудно се разчитаха.
Служителката в читалнята притеснено ми обясни, че апаратът не е почистван отдавна. Личеше си…! Интересно ми е, защо се правят микрофилми на архиви, при това на толкова ценни течения на вестници, които са се издавали на другия край на света от родолюбиви българи, след като няма начин технически да се обезпечи ползването на същите микрофилми!? Кому е нужно да се микрофилмира нещо, което няма да може да се ползва след това…!?
Опитах се да поръчам оригиналните вестници, които вероятно се пазят в подобна голяма книга, за да мога поне нещо да видя от течението, но уви, оказа се, че когато един документ е микрофилмиран, той вече не може да се използва в оригиналния му вид, а само на микрофилма!
Да, но ползването на микрофилма е невъзможно с тази допотопна техника, което го обясних на служителите и въпреки това, те свиха рамене и ми обясниха ,че това са възможностите към момента!
Не е редно такива ценни издания, които правилно са микрофилмирани, да бъдат обречени на пълна забрава, само защото някой не може да почисти един екран, макар и стар, поне работещ и поне един…! Не е редно пред труда на тези наши сънародници в САЩ от преди повече от сто години…!
Неотдавна служителите на библиотеките у нас протестираха заради срамно ниското си възнаграждение и имат право за това. Заплатите им са наистина безсрамно ниски – от порядъка на 300-400 лева, което е 150-200 евро, при това на месец…!
Кога и кой трябва обаче да помисли за паметта, която загива, докато няма кой да почисти един монитор, четяща леща, или докато не се отпуснат пари поне за един единствен модерен апарат за четене на микрофилми, при това за най-голямата библиотека в България – „Народна”…?!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер