Консултация

Попитайте Български Адвокат

Адв. Валери Дойчинов
Тел. (312) 738-2529

Адв. Валери Дойчинов е завършил право в СУ “Кл.Охридски” през 1980 година. Юридическата му практика включва работа като юрисконсулт, следовател и адвокат. В момента е асоцииран като експерт към кантората на John W. Kearns & Associates за въпроси и консултации по българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

ПРИДОБИВАНЕ НА СОБСТВЕНОСТ ПО ДАВНОСТ

ВЪПРОС: Съсобственик съм по наследство на къща и парцел в България, за които в момента тече делбено дело. Единият от съсобствениците твърди, че е придобил собствеността върху имота по давност, тъй като бил живял в него повече от десет години. Възможно ли е ние, останалите наследници да сме загубили правото си на собственост?

Различни са начините за придобиване право на собственост. Най-разпространеният от тях е правната сделка (продажба, замяна, дарение). Възможно е, обаче придобиване на собственост и чрез непрекъснато владение върху чужд имот за определен от закона срок от време - давностно владение.

Давностното владение е стар правен институт, известен още от римското право. Възникването и запазването му като правен способ за придобиване на собственост произтичат най-вече от стремежа да се внесе и поддържа яснота относно правото на принадлежност на различните имущества. Когато един имот се владее достатъчно дълго от някого без истинският собственик да е проявил необходимия интерес и грижи за своята собственост, законодателят е счел, че е юридически по-ясно и житейски по-справедливо владелецът да бъде признат за собственик за сметка на незаинтересоваността на истинския притежател. По давностно владение може да се придобива право на собственост както върху движими вещи, така и върху недвижими имоти. Във въпросния случай се касае за недвижим имот, а и точно тези имоти предизвикват по-голям интерес, затова следващите редове ще се отнасят само за такива имущества.

За да се придобие по такъв начин право на собственост, необходимо е самото владение от една страна и този, който го упражнява, от друга страна, да отговарят на известни условия:

1. Владението трябва да е продължило пет или десет години в зависимост от това дали е е добросъвестно или недобросъвестно. Добросъвестността в случая е правно понятие и не бива да се смесва с житейския смисъл на тази дума. Добросъвестен владелец е този, който е придобил имота на правно основание, което по принцип е годно да го направи собственик (например продажба), но това правно основание страда от такъв порок, който го прави недействително (например в договора за продажба не е посочена цената на сделката), а самият получател на имота не знае за този порок. Добросъвестен е и този владелец, който е придобил имота от несобственик, но не знае това обстоятелство. В такива случаи е достатъчна петгодишната давност. Когато не са налице условията за добросъвестност на владението, владелецът е недобросъвестен и може да стане собственик едва след десетгодишно владение.

2. Владението трябва да е непрекъснато.То е такова, когато владелецът не е изоставял имота за срок по-дълъг от шест месеца. Непрекъснатостта се предполага до доказване на противното. Смята се, че който е доказал своето владение през различни периоди от време, е владял и в промеждутъка. Този, който твърди, че давността е била прекъсвана, негова е тежестта да докаже това обстоятелство. Давността се прекъсва и с предявяване на иск за собственост срещу владелеца или с предприемане на действия по принудително изпълнение възоснова на влязло в сила съдебно решение по такъв иск. Ако владелецът изрично заяви (независимо дали пред съда или извънсъдебно) или с конклудентни действия покаже, че признава правото на истинския собственик върху вещта, това също води до прекъсване на давността. С прекъсването на давността изтеклият до момента давностен срок (независимост от продължителността му) се заличава и от тук занапред започва да тече нова давност.

3. Владелецът трябва да владее имота като свой собствен, което ще рече, че действията му трябва да показват недвусмислено намерението му да стане собственик. Не може да стане собственик държателят на чужд имот, какъвто е, например случая с наемателя. Подобна е и позицията на наследника, владеещ сънаследствен имот. Той се счита за владелец на своята собствена част от имота, и държател на частта, полагаща се на другите наследници. За да стане собственик по давност на целия имот той трябва да промени тази ситуация като покаже ясно на останалите съсобственици, че намерението му е да се превърне в изключителен собственик. Образно казано, той трябва да "отблъсне" претенциите на другите наследници.

Давността не се прилага служебно. Т.е. дори и да са налице всички условия за придобиване на собственост по давност владелецът не може да бъде признат за собственик ако той самият не поиска това. Той може да признае правата и отстъпи имота на истинския собственик независимо от продължителността на времето, през което го е владял.

Давността, за която говорим дотук се нарича още придобивна давност. Упражняването на право на владение може да доведе до придобиване право на собственост върху чужд имот. Но неупражняването на правото на собственост от страна на истинския притежател, независимо от неговата продължителност, не води само по себе си до изгубване правото му на собственост ако друг не е владял имота или не претендира за давностно владение.