Хомеопатия

Емоционалното тяло – ключов момент в лечението на човека 

Продължава от миналия брой

В момента, в който съзнателно правите своя избор, насочете вниманието си към сърцето и го попитайте как да постъпите. После почакайте отговора – физически отговор във формата на усещане. Само сърцето знае верния отговор.”

            Емоционалните травми са свързани с отношенията ни с околните, с контактите ни със света. И тъй като светът е нашето огледало, то емоционалните травми всъщност са нашите проблеми, които трябва да решим, да преодолеем. Те са моделите, в които сме застинали и които блокират правилното протичане на част от жизнената ни енергия. Те отразяват конфликта ни със света, както и нашите вътрешни конфликти в крайна сметка.

            Колкото по-дълбока е една емоционална травма, толкова по-далеч е тя от съзнанието ни, скрита на “сигурно място” в дълбините ни и толкова по-трудно е да се стигне до нея. Защото организмът си е изработил съвършена система за защита и когато не може да преодолее болката и да се справи с нея, той я “скрива”, временно “забравя” за нея, прави се, че я няма. И тъй като болката все пак се соматизира някъде в тялото ни, на това място остава една “капсулирана” болка (или капсулирана, застойна енергия). Организмът маркира мястото и протичащата енергия го обтича, но то си остава проблемно островче.

            Хомеопатичните лекарства или както още ги наричаме – “любов в шишенца”, разрушават старите травмени модели, разблокирайки проблемните места и жизнената енергия възстановява своя ход.

            Тук е мястото да отбележим ролята на любовта за здравето на човека, за здравето на нашите взаимоотношения. Най-важното послание на Исус Христос касае нея: “Обичай ближния като себе си”. В тези прости думи се крие ключът за нашето здраве. За жалост, по редица причини, човечеството като цяло все още не е в състояние да изпълнява този завет. Човекът все повече се затваря в себе си и изолира от останалите, все повече не може да се справя с негативните си чувства и става все по-болен. И всичко изглежда като омагьосан кръг, от който няма излизане. А верният изход е прост и единствен: “Обичай ближния като себе си”. Другият изход е самота, отделеност, липса на любов, смърт... Защото сме отхвърлили живота, защото той е заедност, той е съзидание и разрушение, движение, комуникация, но по определени закони, които го съхраняват. И в основата на живота е любовта. Тя е силата, която ни свързва с Цялото, която ни създава усещането за комфорт и щастие.

            Емоционалните травми са многообразни – като започнем от родовата, минем през травмите на детството и юношеството, пред любовните, колегиални, професионални и семейни, които като че не свършват цял живот... Все страдаме и страдаме. И все сме неразбрани, неоценени и о, каква несправедливост, нелюбими... Разглеждан от гледна точка на емоционалното ни тяло, т.е. на нашата душа, животът ни би бил една постоянна болка, страдание, низ от травми – с малки проблясъци – искрици светлина и любов. По повод на това ще споделя написани редове от юношеството на една пациентка:

“Страдам. И моята същност е болка. Опровергавам науката – градивен елемент на моето тяло е не атомът, а мъката.”

            Подсъзнателно въпросът за причините за болката ни занимава постоянно, често това става  и съзнателно, защото всички искаме да сме щастливи, обичани и хармонични. Но изглежда не си даваме сметка и не искаме да видим как самите ние обичаме, какво даваме на околните. Защото има съвършен закон за съответствието, изразен чрез нашата мъдра поговорка: “Каквото посееш, това ще пожънеш”. И нещата пак стигат до простичките думи: “Обичай ближния като себе си”. Този, който ги изказа, е знаел повече от нас за устройството на Вселената и за законите, които я управляват и ни е дал тези закони. Наш е изборът – дали ще ги разберем, дали ще ги приемем, дали ще ги спазваме... и дали ще сме живи. И ако избираме да си отидем, да прекратим живота си – това, трябва да осъзнаем се дължи на безлюбие, ние просто сме забравили да обичаме, ние не искаме да даваме от себе си, тежи ни, а искаме да получаваме, да сме центърът на света, а не негова частица. Ако осъзнаем, че безлюбието е причина за нашата болка (и душевна, и физическа) и започнем да се променяме, животът ни ще стане друг, ще видим света с нови очи и ще сме благодарни, че сме успели да го направим.

            Ролята на хомеопатичното лечение, включващо задължително първоначално интервю, изписване на хомеопатично лекарство и проследяване, изискващо периодични контакти – разговори с лекуващия хомеопат – всъщност е именно тази – помага ни да осъзнаем проблемите си, да се върнем към тях, да си ги припомним, да ги видим с други очи; дава ни сили и енергия да преживеем и да простим – на себе си и на участниците в съответния травматичен модел. Хомеопатичното лечение ни свързва с любовта, отваря сърцата ни

Продължава в следвашият брой...

Даниела Тодорова

Класически хомеопат с 9-годишна практика, завършила

Лондонски Международен Колеж по Класическа Хомеопатия

Тел: 630-307-8441