Консултация

ПОПИТАЙТЕ БЪЛГАРСКИ АДВОКАТ:
ЗАПАЗЕНА И РАЗПОЛАГАЕМА ЧАСТ ПО
ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО

Адв. Валери Дойчинов
Тел. (312) 738-2529
Адв. Валери Дойчинов е завършил право в СУ “Кл.Охридски” през 1980 година. Юридическата му практика включва работа като юрисконсулт, следовател и адвокат. В момента е асоцииран като експерт към кантората на John W. Kearns & Associates за въпроси и консултации по българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

В един от предишните броеве на вестника споменахме, че когато бъдещият наследодател се разпорежда с имуществото си чрез завещание, той не трябва да накърнява запазената част на законните си наследници. Какво представлява тази запазена част, какъв е нейният смисъл, кой има право на запазена част, какъв е размерът и и пр. са въпроси, на които трябва да знаем отговора преди да посегнем към писалката, за да напишем завещанието си. Със запазената част трябва да се съобразяваме и когато даряваме имот.

Всеки собственик може свободно да продава, заменя или по друг начин възмездно да се разпорежда с имуществото си. При това разпореждане срещу своето имущество той получава друго такова или пари. Парите на свой ред се трансформират във вещи или биват използвани за задоволяване на лични или семейни нужди. Т.е. няма ощетяване, а преминаване на имуществото в друга равностойност, която след смъртта на собственика е също част от наследствената маса. Затова законодателят не налага ограничения при извършване на възмездни сделки.

По друг начин, обаче стои въпроса при безвъзмездните сделки - завещания и дарения. При тези актове не се получава нищо в замяна. Ако собственикът се разпореди с цялото си притежание по този начин, той на практика би лишил от наследство бъдещите си наследници. А българското право не познава такава възможност. За да избегне накърняване интересите на най-близките роднини законът е ограничил правата на завещателите и дарителите, определяйки съответна част от бъдещото наследство като неприкосновена. Тази част от собственото им имущество, с която завещателят и дарителят не могат да се разпореждат се нарича запазена част, а останалата, върху която не тежат такива ограничения - разполагаема част.

За кого е запазена запазената част? Само за низходящите (деца, внуци, правнуци и т.н.), родителите и преживелия съпруг. Това са наследниците от първи и втори ред. В правото те се наричат необходими наследници. Наследниците от трети и четвърти ред не са необходими наследници и нямат право на запазена част. Следователно, ако бъдещият наследодател няма низходящи, родители и съпруг, той може да се разпорежда с цялото си имущество без да има обязаности към по-далечните си роднини, влизащи в кръга на наследниците по закон.

РАЗМЕРЪТ на запазената (и съответно на разполагаемата част) се определя в зависимост от това какви точно необходими наследници е оставил след смъртта си завещателят и какъв е техният брой. Меродавен е моментът на откриване на наследството, а не моментът на съставяне или на отваряне на завещанието. Размерът на запазените части е посочен в чл. 29 от Закона за наследството. Според този текст:

1. Когато има низходящи, но няма преживял съпруг : при едно дете (или низходящи от него) запазената част от имуществото на наследодателя е 1/2, а при две или повече деца (или низходящи от тях) - 2/3. Т.е. в първия случай наследодателят може да се разпорежда безвъзмездно (чрез дарение или завещание) с половината си имущество, а във втория с 1/3 от него.

2. Ако след смъртта на наследодателя са останали само родители или поне единия от тях, запазената част е 1/3, а разполагаемата съответно 2/3.

3. Запазената част на преживелия съпруг е различна, в зависимост от това с кого от останалите необходими наследници той наследява:

а) Когато наследява заедно с родители на починалия неговата запазена част е 1/3 от наследственото имущество. Като се вземе предвид, че запазената част на родителите е също 1/3 (вж т. 2), в този случай за наследодателя остава правото да се разпорежда с останалата третина.

б) Когато съпругът наследява заедно с низходящи, неговата запазена част е равна на запазената част на всяко дете. В такъв случай разполагаемата част на наследодателя е: при едно дете 1/3, при две деца 1/4, а при три и повече деца 1/6 от наследството.

в) Когато съпругът наследява сам неговата запазена част е 1/2. Употребеният от закона израз "наследява сам" следва да се тълкува не буквално, т.е. не непременно съпругът трябва да е единствен наследник. Очевидно е, че законодателят е имал предвид и случаите, когато той наследява заедно с наследници без право на запазена част (наследниците от третия ред).

Някой сигурно ще попита: Какво ще стане ако поради незнание, неправилно пресмятане или друга някаква причина наследодателят накърни размера на запазената част на някого от наследниците? Това означава ли, че завещанието или дарението са нищожни? Отговор: НЕ. Сделките пораждат необходимите правни последици. Наследниците, обаче, чиято запазена част е нарушена, имат право на съдебен иск за нейното възстановяване. Искът се предявява срещу този, в полза на когото е извършено завещателното разпореждане или дарението. При успешен иск те ще бъдат намалени само до размера, необходим за попълване на запазената част и то само по отношение на наследника, който е предявил такава претенция.

(следва)