|
|
СРЕЩА С ИСТИНСКАТА МУЗИКА През отминалия уикенд имах рядката възможност да присъствам на концерт на Анатолий Торчински, изнесен във Вундер Студиос, Парк Ридж. Роденият в Киев музикант започва да учи пиано преди 25 години, първо в Киевското средно училище за надарени деца, а след емигрирането си в САЩ, получава мастърс от Chicago Musical College of Roosevelt University, Chicago, където негов учител е Павел Чесински. Днес Торчински е официален акомпанист на Da Corneto Opera Ensemble, работил е за Milwaukee Opera company, the Valhalla Opera Studio и Intimate Opera Company. Освен това е асистент-диригент на Chicago Chabmer Opera , като резюмето му още включва концерти в Ню Йорк, Италия, бившия СССР, Уисконсин и Илиной. Концертът на Торчински във Вундер Студиос, където той е преподавател, бе съставен от произведения на Скрябин, Брамс, Дебюси, Криг, Рамо, Джинастера и Бетовеновата "Апасионата".Музикантът грабва от движение със запазената си марка-невероятна концентрация и интуиция, той свири сякаш пренесен в някакъв друг, по-висш свят, от който се връща само за малко, колкото да поздрави публиката. Залата беше малка да побере магията на завихрените от него звуци, които присъстващите поемаха с ням възторг. Започнал с аржентинските ритми на Джинастера, концертът премина през експресионистичните поеми на Скрябин, интермецата на Брамс, импресионистичните прелюди на Дебюси, за да получи своя тържествен и драматичен финал с Бетовен. Нормален човек не би могъл да не cе респектирa от широтата на покрития регистър класическа музика, както и от така умелите превъплъщения на Торчински в материята на различните композитори. Питах се нееднократно как добрите изпълнители успяват да се концентрират до такава върхова степен, че да се слеят с инструмента си и произведението, докато гледах хипнотизиран ръцете на пианиста, изпълняващи своя магичен танц. И какви ли сила и себеотдаване трябва да притежава такава личност, пренесла се в пълна жертва на изкуството?Както и коя е тази необяснима, божествена сила, скрита в нотите, способна за миг да ни трансформира и пренесе другаде? Унесени в бързия cи делничен ритъм и нискокачествената псевдомузика, бълвана от радиа и реклами, усетих ясно че едно от нещата, които ни липсват е допирът с истинска, голяма музика. Музиката като чиста арт форма-онази, която все по-трудно срещаме, но която може да пречиства и зарежда душата. Музиката, като тази, изпълнена от Анатолий Торчински. Василен Васевски |