|
|
ПОПИТАЙТЕ БЪЛГАРСКИ АДВОКАТ: НАСЛЕДСТВЕНИ ПРАВА НА ПРЕЖИВЕЛИЯ СЪПРУГ
Адв. Валери Дойчинов В предния брой стигнахме до наследствените права на преживелия съпруг. Той също е наследник по закон и наследява паралелно с този ред наследници, който е призован да получи наследството. Правата му са различни в зависимост от това заедно с кои точно от законните наследници се конкурира. 1. Когато наследява заедно с деца на наследодателя (независимо от това дали той самият също е техен родител) преживелият съпруг получава част от наследственото имущество, равна на частта на всяко дете. Т.е. при две деца имуществото се дели на три равни части, при три деца - на четири и т.н. - по една част за всяко дете и една за съпруга. Ако някое от децата е починало преди наследодателя, то се замества по право от своите деца или други низходящи. Независимо от техния брой, те получават общо частта на замествания. Как стои въпросът с имуществото, влизащо в състава на съпружеската общност? Имахме повод по-рано да споменем, че със смъртта на единия от съпрузите тя се превръща в обикновена съсобственост, половината от която е по право лична собственост на преживелия съпруг. Другата половина остава собственост на наследодателя и отива на общо основание в наследствената маса. В тази половина преживелият съпруг също участва като наследник с равни на децата права. 2. Ако наследодателят не е оставил деца или други низходящи, надживелият го негов съпруг наследява заедно с наследниците от втория или третия ред - възходящи на наследодателя, негови братя и сестри или низходящи на последните. В този случай правата му се определят в зависимост от времетраенето на брака. Когато наследява заедно с възходящи на наследодателя или негови братя и сестри, или техни низходящи съпругът-вдовец получава 1/2 от наследственото имущество ако от сключването на брака до откриването на наследството са изминали по-малко от десет години. При продължил повече от десетилетие брак полагащата му се наследствена част е 2/3. Ако наследява заедно с възходящи и братя и сестри или техни низходящи, при по-малко от десетгодишен брак получава 1/3, а в противен случай 1/2 от наследството. Ако бракът е прекратен с развод преди откриване на наследството бившият съпруг, естествено не получава нищо, защото, за да се счита "преживял съпруг" той трябва да е в брак с наследодателя към момента на смъртта на последния. Интересен е въпросът ако наследството е открито по време на висящ, все още неразрешен бракоразводен процес. По общите правила в случай на смърт на някой от съпрузите бракът се прекратява. Тогава бракоразводният процес се явява безсмислен и също се прекратява. Т.е. преживелият съпруг остава наследник. Като такъв той е пряк конкурент на останалите призовани към наследяване. А те може и да не искат такава конкуренция. В тяхна защита законът е дал възможност да продължат бракоразводния процес, но само в случай, че искът за развод се основава на вината на преживелия съпруг. Ако успеят да докажат това основание ще успеят и да елиминират виновния за разстройството на брака съпруг като наследник на починалия. 3. Ако след смъртта на наследодателя не са останали негови деца или техни низходящи, негови родители или други възходящи, ако той не е оставил братя и сестри или техни низходящи, тогава съпругът му получава цялото наследство. Едва в случай, че няма и преживял съпруг изгрява звездата и на четвъртия ред наследници, който може да стигне най-много до роднините от шеста степен по съребрена линия (такива са, например, са вторите братовчеди). 4. Интересно допълнение в Закона за наследството (чл. 9а) беше направено през 1992 година във връзка с реституирането на одържавени или кооперирани по време на комунизма недвижими имоти. Според него ако наследодателят е починал преди реституцията на отнети му от комунистическия режим имоти, последните също се включват в неговото наследство, независимо, че то е открито преди възстановяването на тази собственост. В този случай, обаче, "наследниците на последващ съпруг" не получавят дял от реституираното имущество, ако този съпруг е починал преди възстановяването на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Малко уточнение ли? С удоволствие, разбира се. Какво да се прави, така понякога ги пишат едни закони, че да не можеш да ги разбереш не само от първия прочит. Първо, какво значи "последващ съпруг"? Безспорно ново понятие в българското право, при това достатъчно неясно. Да е съпруг, последващ откриването на наследството е невъзможно. Поне аз не знам случай някой да се е оженил след като е открил наследство. Дали пък това не е "пореден съпруг" (втори, трети, пети и пр.) и ако е така, кой поред? Тази главоблъсканица беше разрешена от Върховния касационен съд, който даде специално тълкуване, за да обясни какво е искал да ни каже българският законодател. И така, под "последващ съпруг" трябва да се разбира този, който е сключил брак с наследодателя след като имотите на последния са били вече отчуждени. Без значение е кой поред е той. Това може да е бил и първия и единствен за наследодателя съпруг. Да, наистина това е правилното тълкуване. То отговаря и на повода, поради който е направено допълнението в закона, отговаря и на изискванията за справедливост - сключвайки брак с наследодателя след одържавяването на имотите му, този съпруг явно няма принос в тяхното придобиване и затова е несправедливо неговите (на последващия съпруг) наследници, които не са родственици и нямат качеството на наследници на наследодателя, да се облагодетелствуват без основание. Накратко, разпоредбата на чл. 9а намира приложение при следните обстоятелства: а) бракът да е сключен след одържавяването на имотите, б) от брака между двамата да няма родени или осиновени деца, в) последващият съпруг да е починал след съпруга-собственик, но преди възстановяването на собствеността. (следва)
C Copyright Валери Дойчинов |