Вълшебните български букви

 В съботния ден стаята на първи клас на училище “Света София” бе пълна с весели детски лица и с пъстри празнични балони и украса. Госпожа Антоанета Дичева се вълнуваше, като всяка учителка, когато срещне благодарност и доверие в усмивките на първокласниците, а в очите им види отвореното прозорче към мъдростта на българският език. Родителите на учениците безмълвно повтаряха думите на стихотворенията, песните и приказките, така старателно подготвяни за този ден. И всички с умиление си спомниха за онези мигове, когато всеки сам е направил короната с буквичка и е казал стихчето си с малко смущение от вниманието, но и с гордост от постигнатото. Децата растат и сами отварят вратата на знанието, за да открият един чуден свят. Те се учат да четат и пишат. Светът се оформя под влияние на думите, на разказаните и прочетени приказки, на напътствията на учителката, която води плахите детски погледи към светлината.

Ненапразно първокласниците толкова се радват на празника на буквите, тяхното бойно кръщене в една безкръвна и свята битка – за знание и просвета. Това е празникът на смелостта да бъдеш горд с миналото си и да продължаваш традициите.

Децата са чудесни – толкова искрени, че нашия ежедневен цинизъм отстъпва място на топлата усмивка и благата дума. Ние сме възрастни, но също като децата си се радваме на тези прости и истински мигове. Едва ли има човек, който да не си спомня вълшебството на това време, приятелите и вълненията, първите успехи и преодоляните препятствия.

Макар и далеч от България, ние вярваме в бъдещето на нашата култура, както и в шанса децата ни да се върнат при дома и да съхранят уважението към народа, от който произхождат. Това не е лесна задача, но е важно да определим навреме приоритетите в живота си и да оценим колко е важно да бъдем единни и горди, че сме българи с език и култура.

                                                                        Милена Николова