Популярният в Югозапада певец-ресторантьор Митко Димитров- Градевеца мечтае да върне емигрантите в България

Името му е Димитър Димитров - същото като на дядо му, прочутият готвач, без който сватба в село Градево, община Симитли не е минавала. Градевеца го наричат ,заради особеното му патриотично чувство и постоянна реклама, която прави на най-дългото село в Югозапада.  “От Симитли до Предела – все е Градево. Две планини си има селото, имало е 6 черкви и 7 училища, а хората с градевски корен са огън – с каквото не се захванат, това не могат да направят”, не спира да говори той като екскурзовод. Женен е, има син - студент и дъщеря - ученичка в гимназията и много приятели. Работният му ден започва в 10 сутринта и свършва като си тръгне последния клиент. Особено се гордее с българското знаме окачено на стената в механата му и знае повече от 300 народни песни. Предпочита автентичният македонски фолклор. Чужденците в  заведението си посреща с: “ Добре дошли на земята!”

Най-често му задават въпроса:

1. Митко какво обичаш повече – пеенето или готвенето?

 - Обичам като готвя да пея . Имам издаден един албум за сега. Вторият е готов и може би до края на май ще е на музикалния пазар, но двете неща не мога да ги деля. По стечение на обстоятелствата вървят ръка за ръка, понеже пеенето е за удоволствие. Професионално иначе пея от 1985г. Бях се регистрирал като певец към Дирекция “Музика” тогава и участвах в различни концерти. Пеех известно време и в маеханата на хотел “Ален Мак” в Благоевград. Там се запознах и с жена ми. Идваше заради мен / смее се  и допълва – поне така си мисля сега /. 

2.Защо избра да живееш в Благоевград, а не предпочете някой от по-големите градове?

 - Не исках и сега не искам. Няма по-хубав град от Благоевград. Всичко е сякаш на една ръка разстояние. Усещам го като родното ми село Градево. И хората  са като градевци - топли и слънчеви. Искам да ви кажа обаче, че всяка неделя ходя в родната си къща в Градево и си спомням за времето, когато там живееха  повече от 2000 души, преди 30-тина години.  Сега са по последно преброяване 213 човека. От 6-те черкви някога остана една, училище вече няма, а имаше седем, но аз съм оптимист за бъдещето на страната ни. Трябва само да не забравяме какви сме и малко време. В Благоевград младите хора дерзаят и мечтаят, а това е добра поличба. 

3. Митко, а защо не отиде в чужбина – можеше да си много по-напред и в пеенето и в ресторантьорството?

 - Не съм готов за това, а и не се чувствам уютно извън България. То трябва да те накара отвътре/замисля се, мълчи и…продължава/.

От хубаво хората не тръгват да си дирят късмета мисля. Но ако децата ми решат един ден да живеят в друга държава, няма да им се бъркам, въпреки че не вярвам да го направят. Това знаме тук за какво е мислиш – да ни напомня кои сме и от къде сме тръгнали, я.

Ти какво си? – пита ме той и продължава. “Камъкът си тежи на мястото”.

4. Какво значи България за теб?

 -  Много значи! Семейството ми е България, Благоевград е България, аз съм България.  Още трябва ли ти? Мечтая всички емигранти да се върнат един ден в България. Няма нужда да създаваме други Българии по света, а да се вземем в ръце и да си оправим нещата – тук и сега! Има работа, много работа има, а е и по-топло и уютно. Поне аз така го усещам. И в чужбина съм ходил,

но винаги съм се връщал – Винаги! 

5. Коя е най-голямата ти болка?

 - Негативният образ, който сме си създали в Европа и Америка. Ние не сме мошенници, крадци, лъжци, а кадърни хора, които знаят и могат. Затова ме боли. Някак си глупаво е да те слагат под общ знаменател с нягого. Стига с тези предубеждения! 

6. За какво мечтаеш тогава?

 - Да си направя къща, да седна на двора и да си пийна една ракия. Мечтая да помагам на децата си и да ги науча на всичко, което съм научил от дядо ми и баща ми / смее се …/ Ще кажа малко и за читателите на вестник “България, за да знаят за какво става въпрос. Дядо ми обичаше да казва – “Преди да излезеш сутрин, погледни се в огледалото – не си ли човек, не оди да плашиш хората!”

  - “Трябва да си човек, за да те уважават”

  - “Ако сутрин искаш да не се успиш – лягай си”

  - “Ако си гладен яж, ако си жаден пий”

  - “Законите в нашата държава са стадо овце заградено с леси. Една дъска, ако има откована от оградата, овцете излизат една по една през дупката и никоя не рипа да бута лесата.” 

7. Кажи ми за край на интервюто как може човек да си направи живота песен?

 - Като пее и работи 25 часа в денонощието. Читателите на вестника се надявам, че го могат, ако не са сигурни, някой път ще потренираме заедно в механата. Софиянци аз ги посрещам с : “Добле дошли в цивилизацията”, чужденците с:“ Добре дошли на земята”, а всички черпя с домашна ракия от избата на тате! 

/ Влади за Митко имаш три снимки – на едната е и Добри като беше в Благоевград./

                                                      Мария  Петревска