|
|
ПОПИТАЙТЕ БЪЛГАРСКИ АДВОКАТ:
Адв. Валери Дойчинов ПЪЛНОМОЩНОТО Често животът ни поставя в ситуации, изискващи да бъдем едновременно на две места. Това, естествено е невъзможно. Но само физически. В правото, например, такива неща се случват. Няма пречка човек да се намира някъде, а в същото време да извършва правни действия на друго място, дори на другия край на света. Някои такива действия (като плащане на сметки, например) са възможни по телефона или по интернет, но за други се изисква физическо присъствие. И тъй като вие не сте в състояние да се "телепортирате", нужен ви е друг човек, който да свърши нещата вместо вас. Нужен ви е представител. А, за да може извършеното от него да има действие за вас, необходимо е той да бъде надлежно оторизиран. Това става, както всички знаем, с пълномощно. Дотук всичко е ясно. Но наясно ли сме със самото пълномощно, с изискванията за неговата форма, валидност и действителност, така че то да не се окаже къс ненужна хартия, която вместо да ви свърши работа само ще ви докара главоболия. А корекциите, особено като се има предвид разстоянието между България и Америка, никак не са лесни. Какво трябва да знаем? 1. Пълномощното трябва да бъде писмено. Настоящият материал е общообразователно четиво и затова няма да се впускам в излишно теоретизиране за това може ли и в кои случаи, да има устно упълномощаване. Нас ни интересува писменото пълномощно и неговото практическо приложение. То трябва да съдържа пълни идентификационни данни за лицето, което го издава (упълномощителят), както и достатъчна индивидуализация на лицето, което ще ви представлява (пълномощникът), включваща трите имена, точен адрес и за предпочитане номер на лична карта, шофьорска книжка или задграничен паспорт. По възможност и ЕГН. Да бъде подписано от упълномощителя. Подпис на пълномощника не е необходим. 2. Необходима ли е нотариална заверка? Според Закона за задълженията и договорите (чл. 37), който урежда общите правила за упълномощаването, такава е нужна само в определени случаи, като например при прехвърляне на недвижим имот, докато за обикновени действия, неизискващи особена форма, заверка не е необходима. Нo...не разчитайте на това. За каквото и да се отнася вашето пълномощно, заверете го. Ще спестите много излишни неприятности на себе си и на вашия пълномощник. Представете си как той отчаяно и безуспешно се мъчи да убеди някой невежа -държавен служител, че и без нотариална заверка пълномощното му е редовно. Кому е нужно това? Имайте предвид още, че някои специални закони (напр. Законът за българските документи за самоличност - чл. 44) изрично изискват представителят да се легитимира с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. А специалният закон дерогира общия. Така че, просто отидете при първия нотариус и направете заверка. Ако сте в чужбина можете да извършите това в българското посолство или консулство. 3. Опишете точно и недвусмислено правата, с които оторизирате пълномощника, т.е. неговата представителна власт. Особено когато му делегирате ограничени права, свързани с конкретно действие или действия, които той може да извършва. Много често в правния мир се използва така нареченото генерално пълномощно. То е много удобно, защото не е необходимо последващо упълномощаване за други действия. Стига ви само доверен и предан представител. В това пълномощно представителната власт се формулира с по-общи фрази, за да може то да намери приложение във всички случаи. Майсторството тук е да се намери най-точната формулировка, която да пасва еднакво добре във всички ситуации и в същото време да е достатъчно конкретизирана и ясна. Има, обаче действия, за които е необходимо изрично упълномощаване. Те трябва да бъдат посочени конкретно. За да бъде пълномощното наистина генерално, то трябва да бъде много добре предварително обмислено и технически изпълнено. Най-добре е да бъде поготвено от юрист. 4. Пълномощното, включващо права на разпореждане (прехвърляне на собственост) с недвижими имоти, както вече споменахме, трябва задължително да бъде нотариално заверено. Иначе е недействително и не може да ви послужи за тази цел. В него имотът, който ще се прехвърля трябва да бъде подробно и недвусмислено индивидуализиран, по възможност с номер на парцел, квартал, площ, вид на сградата, етажност и пр. Трябва да се посочи точно каква част от имота се продава. Ако сте съсобственик (например по наследство) и притежавате определена дробна част, но не знаете точно каква, можете да я опишете просто като "припадащата ми се част от наследството, останало ми от едикого си". Изобщо, недвижимите имоти са толкова различни, че аз не бих могъл тук да изчерпя всичките възможни варианти. За да сте сигурни и спокойни, потърсете помощта на юрист. Още повече, че това пълномощно трябва задължително да бъде съпроводено с декларация за липса на задължения към държавата и декларация за гражданско,семейно и материално положение, които се подписват лично от продавача на имота, а не от неговия пълномощник. (следва) C Copyright Валери Дойчинов |