Кой каквото прави - на себе си го прави!

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал:
- Кой каквото прави - на себе си го прави!
Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила:
- Знам, че туй, дето го приказваш - за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път.
И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне - сложила отрова в тестото.
Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща.
Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца:
- Хей, дядо, я ела насам!
И му подала питката.
- Земи я - рекла, - топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи.
Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път. Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийския син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините си кошари.
- Хей, дядо - поспрял коня си чорбаджийският син, - ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе, в планината, нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям.
- Да ти дам, сине - рекъл старецът и извадил питката от торбата. - Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена.
Чорбаджийският син грабнал питката и извикал:
- Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга - нали нямаш друга работа.
И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал.
Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал:
- Майко, умирам.
Майката се смаяла и слисала. Най-сетне и дошло на ум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял.
- Нищо - отвърнал болният, - само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си.
- Кой ти я даде?
- Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката.
Като чула тия думи, майката пропищяла:
- Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави - на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой да слуша!
И захванала да си удря главата с два юмрука.

Азбуката прекрасна!
Габриела Узунова

Азбуката голяма,за мен е твърде малка,
тя ме прави стилна,
като баба във Чужбина.

Буквичка засмяна,
с ченгелчета препряна.

Всички буквички познавам,
на тях се възхищавам!

Глаголицата необятна,
старобългарска азбука ни дарява.

Думички прекрасни,
учат ме на стихчета и фрази.

Екзотичните животни,
с тях красива е земята!

Живота обужавам,
на него се оставям.

Започва днес купонът,
с танци и усмивки преповдигнат!

И тогава, започвам да мечтая,
да мечтая от сърце!

Йордан е името,
излизайки в ума ми!

Като мен е азбуката сияйна,
лафовете съчинява тя.

Малко топлинка в студени дни-
с нея си отдъхни!

Нашата Азбука,
за испанците е трудна!

Обичам да рисувам,
въобръжението си да показвам.

Приказките много,
в тях ще се захласна.

Раздялата е тъжна,
но тийнейджърка съм аз,
а пубертета гони ме сега!

Затова нервите ме погнаха,
чак до сутринта!

А мастилото ми свърши,
с Азбуката аз бях до тук,
идва ред на друг!

Живка Петрова