|
|
ПОПИТАЙТЕ БЪЛГАРСКИ АДВОКАТ:
Адв. Валери Дойчинов КОЙ МОЖЕ И КОЙ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАСЛЕДНИК? С откриването на наследството, което както вече видяхме, съвпада с момента на настъпването на смъртта на наследодателя, за неговите наследници възниква правото и възможността да придобият в своя собственост наследственото имущество. Какво, обаче е необходимо, за да притежаваш качеството на наследник и съществува ли възможност да бъдеш лишен от това качество? С други думи, кой може и кой не може да бъде наследник? По правило, всеки човек от момента на раждането му придобива възможността да бъде носител на права и задължения. Тази възможност в правото се нарича правоспособност. Когато става въпрос за наследствени права и задължения, обаче, Законът за наследството (ЗН) налага някои изисквания, които са в отклонение от общата правоспособност. Според разпоредбата на чл. 2 от този закон не може да наследява този, който не е заченат към момента на откриване на наследството и този, който е роден неспособен да живее. Следователно правоспособността при наследяването, за разлика от общата правоспособност, възниква още преди раждането. Заченатият е напълно равноправен на живите наследници. И наистина, справедливо е да му се даде възможност да получи полагащия му се наследствен дял. Той е дете на наследодателя и не бива да бъде лишаван от наследство само защото не е бил роден към момента на откриването му. Трябва само да се роди жив и жизнеспособен. Да се родиш жив не е напълно достатъчно, за да бъдеш наследник. Трябва да си роден и жизнеспособен. За живородено се счита детето, което след отделянето му от майката е дишало, макар и за съвсем кратко време. Евентуално настъпила смърт след като детето вече е поело въздух не може да го лиши от правото да бъде наследник. Само че с факта на своята собствена смърт то се првръща в наследодател и наследството, което му се е полагало като на наследник ще бъде открито за неговите наследници. За да се получи този ефект, обаче, детето освен живо, трябва да се е родило и жизнеспособно. Вече чувам въпроса: "За каква жизнеспособност става реч след като новороденият е починал?". Колкото и парадоксално да звучи, за жизнеспособност в употребения от ЗН смисъл може да се говори именно и само ако новороденият е умрял. Объркахте ли се вече? Аз също. Но нека забавим темпото. Жизнеспособно е това дете, което притежава всички необходими за живот човешки органи. Ако у новородения липсва жизненоважен орган (например сърце, бял или черен дроб, мозък и т.н.) без който животът просто е невъзможен, той естествено ще умре именно защото е нежизнеспособен. Независимо, че след раждането може и да е дишал няколко мига. Законът за наследството приравнява нежизнеспособния на мъртвороден. Той, както и мъртвороденият, не може да наследява. Ето и развръзката на парадокса - роденият и останал жив не поражда никакви въпроси. Само ако живороденият е умрял, тогава възниква питането дали е бил жизнеспособен. Тъй като в единия случай (при жизнеспособност) той се превръща в наследодател и това води до разместване в кръга на наследниците. В другия случай такова разместване няма, защото нежизнеспособният изобщо не наследява. Не бих се наел да коментирам доколко всичко това е справедливо и по какво раждането на нежизнеспособно дете се различава от раждането на жизнеспособно, което е починало веднага след идването си на белия свят. Така или иначе, текстът съществува в наследствения закон от 1949 година и досега не е променян. Може би заради почти пълната липса на приложение в практиката. Все пак, важи презумпцията, че "до доказване на противното този, който е роден жив се смята за жизнеспособен" (чл. 2 ал. 2 от ЗН). Мога ли да бъда лишен от наследство? Българското наследствено право не познава възможността наследодателят да може да лиши свой наследник от полагащото му се наследство. ЗН, обаче, изброява случаи, в които наследникът се счита за недостоен и няма право да наследява. Това са случаите на тежки провинения срещу наследодателя или неговото семейство. Не може да наследява като недостоен този, "който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете". Недостойнство е налице само при умишлено убийство или опит за такова. Непредпазливото убийство (при пътно произшествие или др. подобни обстоятелства) не води до недостойнство. Ако е извършено убийство при обстоятелства, изключващи наказуемостта, като неизбежна отбрана, например, или ако престъплението е амнистирано това също не се отразява върху правото на наследяване. Съучастничеството в умишлено убийство и то има за последица лишаване от наследство. Недостоен ще бъдеш и ако си набедил наследодателя в престъпление, което той не е извършил, при положение, че за това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода. "Който е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание" също трябва да понесе последиците от недостойнството. Независимо от всичко, законът позволява на наследодателя, ако той пожелае, да обяви недостойния за достоен и да му даде възможност да получи своята част от наследството. Това трябва да бъде направено под формата на завещателно разпореждане или чрез изричен писмен акт с нотариална заверка. (следва) C Copyright Валери Дойчинов |