Приемаме запитвания по общи и имиграционни въпроси и теми за обсъждане по електронната поща на адрес jwkearns@hotmail.com. Консултации по телефона или в офиса могат да се организират на (312) 738-2529. Говори се вашият език и ще се погрижим за случая ви. За ваше улеснение в офиса ще намерите български адвокат, който може да ви помогне по въпроси, свързани с българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

Напоследък всеки ден в печата се появява статия по имиграционните проблеми. Темата е гореща. Наскоро имаше интересен слчай в Елмууд парк, Илинойс: когато училищен район отказа да приеме ученик, присъстващ на територията на САЩ на туристическа виза, щатът се намеси и отряза действащите им фондове и училището загуби делото. Забелязвам също, че все по-често започваме да виждаме материали и истории, посветени на трудностите, с които се сблъскват семейства, когато един от родителите е депортиран в резултат на стриктно прилагане на суровия имиграционен закон, непозволяващ прояви на снизходителност. Всички чуваме ужасяващи разкази за действия на изпълнителните власти, когато някой е арестуван, престоял срока на туристическата си виза, или е задържана от имиграционните служби в резултат на малко пътнотранспортно произшествие вече възрастна жена, отдавна загубила дело за убежище, която понастоящем чака в затвора, докато опиваме да отврим отново делото й, защото иначе ще бъде депортирана.

Над 100 хиляди души участваха онзи ден в Чикаго в демонстрация за реформа в имиграционния закон. Демонстрацията практически блокира транспортната система и Илинойс отвори нова глава за съмнителната със своята слава антиимигрантска бдителна група, the Minutemen, водена, по ирония на съдбата, от второ поколение Мексикано-американка.

И най-сетне идва редът на H.R. 4437, който мина с голямо мнозинство и само за осем дни в Камарата на 15 декември, 2005, и ще промени много неща, ако се гласува и в Сената.

ЕЛМУУД ПАРК: Читателите вече би трябвало да знаят, че правото на безплатно общинско образование на всички резиденти от детската градина до завършването на средно училище и достигането на 18-годишна възраст, е гарантирано от Конституцията на САЩ. Конституцията се прилага за всеки един човек, който се намира на територията на Америка. Ето защо хаитяните и кубинците, които пристигат с лодки, трябва да са достигнали до твърда почва при плуването си към брега, или защо мексиканците, които влязат в тази страна с кола, трябва първо да спрат за бензин (и да излязат от колата), и защо нямате право на адвокат или съдебна процедура на летището, преди да са ви допуснали да влезете в страната. Това, което се нарича “advanced parole”, се отнася до правна фикция, означаваща, че вие не сте “наистина” тук, или пътувате в рамките на разрешеното от този “advanced parole”.

Заради фундаменталната природа на правото на образование за всички резиденти, (легални и нелегални), училищните райони нямат право да задават въпроси, които съдържат индикация за имиграционния статут. Защо? Защото легално присъстващите на неимигрантски визи не са резиденти. Момичето, изхвърлено от училището в района на Елмууд парк, е било в статут на туристическа виза, (поне към момента, когато е заявило намерението си да се запише в това училище). Ако си мислите, че това е лудост, трябва да споменем, че същото зависи и за регистрацията за набора (Selective Service): тази регистрация е задължителна само за граждани, за постоянни жители (хора със зелена карта), и за нелегални имигранти. Онези, които са в статут с неимигрантска виза, нямат задължението да се регистрират.

Две неща се отличават като особено интересни за мене по делото в Елмууд парк. Първо, че единственият начин, по който училищните власти са могли да загубят, е ако са питали момичето за имиграционния й статут. Ако тя доброволно им е предложила информацията, че е на туристическа виза, без те да са й задали първи въпроса, вероятно е нямало да загубят, с изключение на факта, че когато турист се запише или изяви намерение да се запише в такава образвателна програма, то той нарушава статута си и следователно изпада от статут. Това означава ли, че в този случай момичето е резидент на съответния училищен район? Не непременно. Но това пък е съвсем различна група въпроси.

Струва ми се, че проблемът, който имаме с имиграционната реформа, произтича от основна липса на разбиране на въпроса от страна на неосведоменото население от гласоподаватели. Темата се използва от демагози за политически цели. Образователната система на тази държава е обезсилена от липса на фондове и наличието на смехотворни стандарти. Изгубили сме способността си да проявяваме критическо мислене. Средният американски гласоподавател е неграмотен на собствения си език и късметлия, ако успее адекватно да назове даже планетата, на която живее.   

Другото, което е интересно за мен по делото в Елмууд парк, е цитираното във вестника изказване на жителка на квартала, едновременно майка на ученик, изявен спортист, чийто футболен отбор е на път да загуби паричния си фонд, и заместник-учителка, върху която лежи отговорността за образованието на тези деца. Очевидно абсолютно неграмотна по отношение на конституционния проблем в случая, тази местна майка и учителка защити училищния район, заявявайки, че ако Министерството на образованието отреже парите на училището, това би означавало по същността си, че “не се интересуват от бъдещето на тези деца”. А какво да кажем за бъдещето на децата, които имат право на образование, което училищният район се мъчи да им отнеме?

Друг интересен аспект на случая е фактът, че Елмууд парк е квартал с голяма имигрантска общност. Повечето резиденти там са от италиански призход и или сами са дошли навремето, или са второ поколение. Точно това второ поколение италианци, част от които вече на възраст, се притесняват все повече от нарастващия брой на испаноговорящи и източноевропейски имигранти, почти удвоен в района от 1990 година насам, вече достигнал една четвърт от населението на Елмууд парк.

За много квартални общности това видимо явление на новопристигащи имигранти сякаш се случва за една нощ. По мое мнение ключовата дума е”видимо” и имиграционният проблем е предимно расов проблем. Мексиканците и изобщо испаноговорящите са около 70-80% от имигрантското население, а в умовете на американските гласоподаватели разликата между легални и имигранти “без документи”е почти несъществуваща. Забравяйки за миг, че голямото мозинство от дедите ни, дошли тук, са икономически имигранти, дебатът опира до “тези имигранти идват тук нелегално, за да ни вземат работата или да живеят на помощи”. Последният път, когато проверявах, видях, че човек не може даже да си вземе бенефитите от социалното осигуряване, в системата на което е плащал години, осен ако не е гражданин. На децата не може да се откаже, но възрастните не могат да преминат на помощи, освен ако не са легални в тази държава. Оцветяването на проблема като проблем за изхвърляне на нелегалните от системата на помощите обаче е съвсем различен от въпроса за изхвърлянето им от страната чрез сила, кято застрашава конституционните права на цялото население.

Италианците от Елмууд парк от своя страна се нанасят там през 50-те, измествайки немци, норвежци и шведи, които са основали градчето в началото на 1900-те. А тези групи, можем да спекулираме назад във времето, са изместили местните, живели там векове наред, заразявайки ги с дребна шарка или избивайки ги, когато са им отнемали земята. Може би италианците трябва да се чувстват късметлии.

Така или иначе, най-често чуваният цитат от второто поколение имигранти, докато подтискат първото поколение такива, от страна и на жителите на Елмууд парк и на самия конгресмен Липински, е че новите имигранти трябва да се подчиняват на правилата, които са следвали техните родители, когато са дошли навремето. Де да можеше! Едно време зелена карта се вземаше при появяване пред граничните служби и заплащане на малко повече от осем долара. И ви я даваха. На бившите имигранти бих казал: “Добре дошли в чудесния свят на имиграционния закон такъв, какъвто е днес!”

А ще става все по-лошо.

Следващата седмица ще говорим за H.R. 4437, който дава сигнал за най-голямата промяна в имиграционния закон от 1996 година насам и няма да е приятна перспектива за тези, които са загрижени за имигрантите, както и за факта, че тази страна е основана на имиграцията. Проектозаконът е изключително антиимигрантски и с уклон към усиленото прилагане на закона. И в пътя си към превръщане в закон, съдържащите се в него импликации стават все по-ясни.

Disclaimer:

The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion on any specific facts or circumstances. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.

(следва)