ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

Адв. Валери Дойчинов

Тел. (312) 738-2529

Адв. Валери Дойчинов е завършил право в СУ “Кл.Охридски” през 1980 година. Юридическата му практика включва работа като юрисконсулт, следовател и адвокат. В момента е асоцииран като експерт към кантората на John W. Kearns & Associates за въпроси и консултации по българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

Всяка държава се нуждае от надеждна защита на своята независимост, суверенитет и териториална цялост, както и от специфични сформирования за защита на населението от природни бедствия, промишлени аварии и катастрофи. Такава защита може да бъде гарантирана само от силна и боеспособна армия.

След настъпилите в България процеси на демократизация, след разпадането на Варшавския договор, чиито членове бяхме, и особено след категоричната ни ориентация към НАТО, численият състав на българската армия беше сведен до символична цифра с тенденция в близко бъдеще той да бъде попълван единствено от кадрови (платени) военнослужещи. Все още, обаче, наборната военна служба продължава да бъде конституционно задължение за всички български граждани от мъжки пол (чл. 59 ал. 1 от Конституцията на Р. България). Конституционният текст (чл. 59 ал. 1) е възпроизведен дословно в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВС), в сила от 28.02.1996 г. и гласи: "Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин". Цитираният текст достатъчно ясно показва, че задължението се отнася само за лица, имащи българско гражданство. За тези, които макар да са българи по произход, (какъвто е, например, случаят с родените в Америка деца на родители българи), но не са приели официално българско гражданство, такова задължение не съществува. За да няма неяснота и двусмислие в чл. 87 от ЗОВС законодателят е казал изрично, че "на военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство".  Задължението е за всички мъже български граждани на възраст между 18 и 27 години, "годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение", независимо дали живеят в България или в чужбина. В последния случай, ако местоживеенето в чужбина е постоянно, военната служба се отлага до завръщането на лицето в страната, но не по-късно от пределната възраст, 27 години.  Постоянно живеещо в чужбина е това лице, което се намира извън територията на Република България за период, по-дълъг от 9 месеца за всяка календарна година, освен ако пребиваването му не е в изпълнение на държавна служба от него или съпруга(та) му или е свързано само с обучение (Закон за българското гражданство, ДР, пар. 2, т. 2).

Какво е положението на българските граждани с двойно гражданство? За тях задължението за наборна военна служба също е в сила. Но ако постоянно живеят в чужбина, подлежат на освобождаване  от този дълг. Постоянното живеене в чужбина трябва да продължава до навършване на 27 годишна възраст. Постоянно живеещите в България мъже между 18 и 27 години са длъжни да отбият редовната си военна служба, независимо че имат и друго гражданство. Самото притежаване на второ (чуждо) гражданство не представлява самостоятелно основание за освобождаване от военна служба.

А ако български гражданин е отслужил наборна служба в чужда държава? Това би го освободило от задължението му към въоръжените сили на Р. България само ако между България и съответната страна има подписан международен договор, уреждащ тези отношения.

Продължителността на наборната служба е 9 месеца, а за завършилите висше образование със специалност бакалавър или магистър и приравнените на тях образователно-квалификационни степени - 6 месеца и се изпълнява в Българската армия и в Министерството на вътрешните работи.

И така, уважаеми сънародници от мъжки пол, на възраст между 18 и 27 години, които искате да изпълните войнския си дълг към Отечество България, побързайте да сторите това преди да сте достигнали пределните 27. След тях имате само една възможност - кадровата военна служба. Но и там има изисквания за възраст. За приемане на редови военнослужещи тя е 30 години, за сержантите (старшините във военноморския флот) - 35 години, а за офицерите - 40 години. Има и друго ограничение - кадровият военнослужещ не може да има и друго гражданство, освен българско.

А  тези, които постоянно живеят в чужбина и не изгарят от особено желание да носят оръжие, могат просто да изчакат. В края на краищата 27 години не е чак толкова далечна възраст. Пък дотогава наборната служба може и напълно да отпадне.

Ако обаче искате да изпълните дълга си, но без да носите оръжие, съществува Закон за замяна на войнските задължения с алтернативна военна служба (ДВ бр. 131/98 г). Този закон дава възможност на всички, подлежащи на наборна военна служба, да поискат замяната и с алтернативна, когато в упражняване на конституционното си право на свобода на съвестта, на мисълта и на свободен избор на вероизповедание не желаят да служат с оръжие. Алтернативната служба е гражданска и се изпълнява във въоръжените сили, във ведомства и организации на бюджетна издръжка, в държавни и обществени предприятия. На длъжности които не изискват носене и използване на оръжие. Срокът на тази служба е един път и половина по-дълъг от срока на наборната военна служба.

Изборът е ваш.  

C Copyright Валери Дойчинов