ВИДЕНИЯТА НА МОРФЕЙ

Oтминалата наскоро изложба на Димитър Костадинов в галерия "Маестро"-София бе посветена на неговата 50-годишнина и озаглавена "Празници". Убедително защитаващ творческата си зрялост, този път той се представя с голямоформатни картини със засилена християнска празничност. Тази изложба внушава балкански магически реализъм и еуфорични визуални откровения за приказния смисъл на живота. И ако в нея се откриват и обертонове на византийска църковна каноничност, тя се асоциира в много по-голяма степен с диаболични сцени, обективирани от нестихващата фантазия на художника с гротескни деформации от антропологични, зооморфни и тектонови представи /"Никулден", "Димитровден", "Притча"/. 

    Димитър Костадинов създава своето нетривиално изкуство в село Коняво, Кюстендилско, всред царство на тишина и птичи трели. Негови произведения "живеят" в повече от 30 страни по света, след 15 самостоятелни изложби на своя творец. Посланията му греят с рефлектирана в тях съпротивителна сила. В трудно определими цветови съчетания с поантилични петна на системно използвано оптическо смесване, пулсира една фантастична реалност с внушени от митологичнo-фолклорни  представи мислене и чувства. Тук борбеното битие е универсалнa екзистенциална същност и е обективирано в духа на словестното народно творчество, както и на сегашното объркано време. В библейската и езическа образност на притчовите по форма и многопластови като проблематика живописни платна символната натовареност на образите се проявява в раздвоената гора-арена на епични борби между приказно-поетични и антропологични фигури. От друга страна, допускащите антология с Радичковата стилистика гротескни образи се възприемат и като бляскава интелектуална пародия на човешката глупост. Семантиката на доминиращия цвят-жълто,зелено, шафран, сиво-розово активно определя по-екстремални състояния на духа-истерия, отчаяние,ярост, заразителен смях...Цветът е и естетическо предпочитание, което спомага за превръщането на някои от образите в нещо, сходно с духа на митологията на самоковската везба /например птицата-кон в "Засукване", "Морски бряг" и "Празник"/.

    Димитър Костадинов предоставя абсолютна свобода на зрителя да тълкува неговите картини в духа на личните си познания, нрав и начин на мислене, без да редуцира визуализацията на Морфей-бога на сънищата. Сгъстената композиция и атрактивната свежест на пейзажа допринасят драматичната идея на всяка картина да се изяви. А един по-проницателен поглед би открил близост в композициата с Италианския Ренесанс и по-специално Джото, макар сюжетите да се различават.

Кирил Попов