Сурва весела!

В нашите традиции Нова година - 1 януари е времето на Сурвакарите. Някога а и днес този ден се счита за един от най-големите семейни празници.
Сурвакарите сурвакат с дрянови сурвачки за здраве и стари, и млади и се пожелава:

Сурва, сурва година, весела година!
Голям клас на нива,
червена ябълка в градина,
Живо здраво до година до година до амина!

Дряновата сурвачка е много важна в този ден.
За да направиш своята уникална сурвачка, с която да зарадваш семейството си са необходими: дрянова клонка, конец, прежда, цветна хартия, сушени плодове и чушки.
Клончето се завсива на един, два или три кръга, като се навива с прежда, за да се захване за основната пръчка. Украсява се с червена вълна, пуканки, зеленина, кравайчета, сушени плодове, китки класове, панделки, ябълки, вълнени пискюли, чушки - всичко, което е символ на здраве, дълголетие, израз на трудолюбие и празнично настроение.

Сурва весела!

ЛЕДЕНИ ПРИКАЗКИ

По стъклата приказчици има,
нареди ги снощи баба Зима,
ни с уста изказани,
ни с перо белязани.
Как ли ги е наредила,
как ли ги е нагласила?
Който нищо не разбира,
пръстчето да не въвира,
да не стресне птичките
среброперките,
мъничките -
само са за гледане,
само са за чудене,
мама рече:
те са сънища,
още несъбудени!

ГАТАНКИ

* * *

Лют дядо студ не обича,
сто кожуха навлякъл е той.
Който почне да го съблича,
ще порони сълзи порой! (лукът)

* * *

Лятната й дреха
ветровете взеха.
Как студа ще среща?
Гола е горката!
Кой от вас се сеща
що е то? (гората)

* * *

Тя живее вдън горите,
надалече от ловците.
Цяла зима тя гладува,
на заспала се преструва,
а да има, ще изхруска
триста круши на закуска.

Пролет лакома е тя,
гълта пъпки и листа.
Затова тежи за двама -
цели двеста килограма.
Най обича тя медеца.
Как се казва? (Баба Меца)

* * *

Аз съм дългоух,
с много остър слух.
Пред ловеца съм бегач,
а пред зелките - гризач.
Кой съм аз? (заекът)

* * *

В клас отива с ученика,
все в тетрадките се тика.
Букви гълта, а по-малка става,
думи гълта, а не поумнява.
Що е то? (гумата)

СУРВАЧКИ

Дрянът заизвива тънки клони,
после с шарени конци набързо
два по два ги срещна и завърза -
беше лесно, като на играчка,
да направи дрянови сурвачки.

Който мина, украси ги още
с пуканки и розови бонбони,
със звезди, изгрели късно нощем,
и със смях, от детски устни ронен.

Петя Караколева

Живка Петрова