Хомеопатия

Стресът – каскада от разрушителни реакции

Преди повече от 50 години физиолозите са установили, че когато едно животно е поставено в условията на стрес, то остарява много бързо. Ако поставите мишка върху метална плоскост и започнете да й пускате електрически шокове, не е необходимо да повишавате електричеството до смъртоносно ниво, за да я убиете. Като пускате много слаби шокове на неравни интервали, ще повишите реакцията на мишката към стрес. Всеки път тялото й малко по малко ще умира. След няколко дни мишката наистина ще умре и при аутопсия в тъканите й ще личат много от признаците на ускорено стареене. Тъй като самите шокове са били леки, причината за смъртта няма да бъде толкова външният стрес, колкото реакцията на мишката към него – нейното тяло само е убило себе си.

По подобен начин ние хората можем да издържаме на изключително напрежение, създавано от обкръжаващата ни среда, но ако ни предизвикат прекалено много, реакцията ни на стрес се обръща срещу собствените ни тела и започва да предизвиква като психични, така и физични сривове.

Човешкият мозък съхранява примитивна памет, която е програмирана да се справя с всяка стресова ситуация по общо взето един и същ начин, така както са правели далечните ни предци при среща със саблезъб тигър. Ако някой насочи оръжие към вас и ви заплаши, че ще стреля, вие незабавно изживявате драстична промяна и преминавате в състояние на повишена възбудимост. Тялото ви реагира всеобхватно на смъртната опасност като ви подготвя за действие. Мозъкът изпраща послание за тревога, което отприщва поток от адреналин, който се влива в кръвта и променя напълно обичайното функциониране на тялото. Каквото и да решите да направите в една ситуация на живот и смърт, тялото ви се нуждае от мощен изблик на енергия, за да задвижи мускулите ви. За да се получи това, нормалният вид метаболизъм, който изгражда тялото – анаболният – преминава в своята противоположност – катаболния, който разрушава тъканите.

Адреналинът дава ход на каскада от реакции – повишава се кръвното налягане, мускулите се напрягат, дишането става повърхностно и учестено, сексуалното желание и гладът се потискат, храносмилането спира, мозъкът става свръхнапрегнат, а сетивата – изключително обострени. В качеството си на временно средство за справяне, реакцията на стрес е жизнено необходима, но ако не бъде прекъсната навреме, ефектът от катаболния метаболизъм е направо катастрофален. Всеки аспект на стресовата необходимост води до някакво конкретно заболяване, ако продължи прекалено дълго.

Мобилизираната енергия води до умора, разрушение на мускулите, диабет. Увеличената сърдечно-съдова дейност – до свръхнапрежение от стреса. Потиснатото храносмилане – до образуване на язви. Потиснатият растеж – до психогенна недостатъчност. Потиснатите репродуктивни способности – до импотентност, загуба на либидо, нарушена менструация. А изострянето на мисълта и възприятията, води до увреждане на невроните или смърт.

Има безкрайно много примери в практиката на всеки един хомеопат как един стрес смятан за отдавна забравен, може да произвежда енергийни блокажи в организма години наред (всъщност това са болестите) и как удивителният механизъм на жизнената енергия съумява да го изтласка на повърхността във вид на симптоми, за да бъде излекуван.

62-годишна жена, при която хомеопатичното лечение протичаше много добре, направи истеричен пристъп със сърцебиене, чувство на задушаване, вцепеняване, втренчен поглед и много силен страх от смъртта. Aconitum подейства почти мигновено. Той реши и останалите недоизлекувани проблеми – болките в жлъчката и безсънието. Няколко дни след приема на лекарството жената си спомни, че се е чувствала точно по този начин (сърцебиене, задушаване и силен страх, че ще умре) преди няколко години, когато е видяла болната си майка, паднала на оживената улица до профучаващите коли.

Мъж на 41 г. Първа консултация – през октомври 1999 г. Идва по повод на периодично повтарящи се депресии – 2 пъти в годината – пролет и есен. Първата депресия била през 1986 г. след една командировка, по време на която много му прилошало, притъмняло, причерняло и изпитвал силна слабост. Направил си изследвания и му казали, че е изкарал хепатит на крак. Оплаква се от безсъние с парене по кожата, “страшно” вътрешно напрежение, слабост, апатия. Има силни страхове – от болести, от смъртта и от полудяване. Това е един от щастливите случаи, в които човек след прием на едно хомеопатично лекарство (Arsenicum album) се радва на добро здраве години наред.

Известна е ролята на хомеопатичните лекарства като регулатори в психо-емоционалния живот на човека. Така че в лицето на хомеопатията ние разполагаме с мощно средство за борба със стреса и повишаване на адаптивните способности и устойчивост на организма.

Даниела Тодорова

Класически хомеопат с 8-годишна практика, завършила Лондонски Международен Колеж по Класическа Хомеопатия

Тел: 630-858-6678

Продължава в следващия брой