ОПОЗИЦИЯТА

"ДАЛЕЧНО-БЛИЗКО"

  Емигрантската литература в България отразява екстремни реалности и е не толкова жанрово пъстра, колкото е пречупена през различни гледни точки, които варират между горчивите истини и абстрактното отрицание, между клетвеното родолюбие и възхищението от свободния свят. Тъкмо това дава основание да се осмислят литературно-исторически специфично наложените тенденции в книгите на  Андрея Гърневски /живеещ в Холандия/-"Спомени отдалече"/1992/, "Българската лига за правата на човека в изгнание"/1997/, "Дъщерята на декана" и "Моите свещени градини". Онова, което обединява художествения дял от творчеството на писателя Андрея Гърневски, при когото интелигент и интелектуалец-човек на умствения труд и рицар на духа, са синоними, а самият той е принуден да напусне страната през 1952 г., е любовта към Отечеството. Тя се подхранва през годините не само от неговото високо самосъзнание за национална принадлежност, от високия градус на неговия личен дух, но и от ритмичните му завръщания на юг. Вече забелязани особености в жизнелюбивото дело на Гърневски са свежестта на съхранения спомен, ейдетичната памет, острата наблюдателност към промени, изненади, разочарования, изваяни с подкупваща топлота и реализъм, с богата фантазия и ерудиция. Дългото и принудително дисидентство са го отдалечили пространствено от бащиния роден дом, но той се завръща не за да консумира жизнената енергия на своето първо отечество, а за да внесе в него мъдростта на дългото страдание и опит, както и да разбере всеопрощаващата обич на възкресената демокрация.

     Малката нова книга на Андрея Гърневски-"Пет невероятни разказа"е естествено продължение в развитието на творческия му натюрел-спонтанен разказ, убедително съчетаване на фикция и реалност, на действително преживяно или родено от буйна фантазия. Тази книга, написана от едно страстно, влюбено и добронамерено към живота перо, доказва, че нито една значима творба не би могла да мине без автобиографично описание. А негови специфични стойности са различният акцент върху фактите, психологическите преживявания или духа на времето. И това прави книгата актуална и извънвремева. Няма нищо по-адекватно от желанието да се преосмисли художествено доскорошното минало, да се откроят не химерни, а реални очертания на сегашното. Андрея Гърневски не ни предлага постмодернистично четиво, а убедително реалистичен разказ, изпълнен с автентично звучащи картини на демократичното отечество, видяни от дългогодишния изгнанник в своите бели и все още черни краски.

  Съществен факт, които мотивира литературно-художествената стойност на  книгите от този автор, е че Андрея Гърневски говори няколко езика-важно условие за директна комуникация и бързо интегриране в западния свят и култура, но и за мъдро мислене и широк поглед по различни аспекти на етнически усложнения съвременен свят.

Кирил Попов