Адвокат Кеърнз има двайсетгодишен опит в области от общата правна практика като разводи, криминални дела, пътнотранспортни произшествия, наложени плащания, бизнес организация и др., както и дванайсетгодишна специализация в областта на имиграционното право. Приемаме запитвания по общи и имиграционни въпроси и теми за обсъждане по електронната поща на адрес jwkearns@hotmail.com. Консултации по телефона или в офиса могат да се организират на (312) 738-2529. Говори се вашият език и ще се погрижим за случая ви. За ваше улеснение в офиса ще намерите български адвокат, който може да ви помогне по въпроси, свързани с българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

АРГУМЕНТЪТ ЗА ПРОГРАМАТА ЗА ГОСТИ-РАБОТНИЦИ:

Това може би ще е всичко, което ще получим.

Въпреки че често съм изказвал мнението, че не бих подкрепил с ентусиазъм програма за гости-работници, която не би водила със сигурност до зелена карта, все пак имам задължението пред читателите си да отбележа, че за хората, които са нелегално в тази държава като “работници без документи”, не остава особено голям избор. Някакъв вид амнистия получаваме на около двайсетина години, въпреки че не бих нарекъл “амнистия” предложенията за програма за гости-работници, ако тези предложения не съдържат възможност за гражданство на онези, които са нелегални, но които работят, а не са престъпници или не се издържат от помощи (welfare). Много хора са съгласни с мен, че програмата за гости-работници не само няма да отговори на реалната нужда на икономическите имигранти, но и че тези хора няма да се регистрират. Ще бъде трудно да се препоръча каквато и да е програма, която няма да предлага добра възможност за зелена карта, защото в противен случай това ще бъде само път към бъдещо “отстраняване”.

Длъжен съм обаче да посоча пред читателите, че друга легализация може и да няма, така че това ще остане единственият шанс за дълги години напред, независимо как ще изглеждат нещата. А за тези, които не се регистрират, ще остане заплахата от повишено и непрощаващо прилагане на закона по отношение на нелегалните, а скоро и към онези, които ги вземат на работа. Нека си зададем въпроса какво точно означава “работник без документи” (undocumented worker). Ако мнозинството от нелегалните са мексиканци, а мнозинството от тях са минали през границата без да ги хванат, това значи “без документи”. Европейците обикновено идват на виза и я пресрочват, но вече са в базата данни. Също така нелегалните работници обикновено попадат в определен вид категории работа, които не е сложно да се идентифицират, а това значи, че за правителството няма да бъде особено трудно да ги излови, ако вложи ресурси в тази посока. И такова е обещанието.

От друга страна: да кажем, че имате тържество и никой не се явява. Значи ли това, че ще го свикате отново, но този път ще сервирате по-хубава храна и напитки? Ако се съгласим, че някакъв вид легализация е необходима и неизбежна, и че Конгресът излезе с програма, която не получи адекватна реакция, т.е., ако е изчислено наличието на дванайсет милиона нелегални на територията на САЩ, (макар да знаем, че цифрата е много по-голяма), а само няколко милиона се регистрират в програмата за гости-работници, това ще реши ли проблема? Правителството ще се опита ли да го разреши отново? Когато американската публика види ползата от легализацията, но и неадекватността на една програма, която не успява да реши проблема, дали тогава ще има по-широка подкрепа от страна на двете партии за по-добра такава? Моето мнение? Прасетата няма да се научат да летят.

ДА ВИДИМ КАКВО ИМА НА МАСАТА: НОВИНИ ОТ 109-тия КОНГРЕС:

Тhe “McCain-Kennedy Bill”, S.1033: The Secure America and Orderly Immigration Act:  Предложен на 12 май 2005 и преведен веднага в Senate Judiciary Committee, където си остава и досега. Този проектозакон се радва на подкрепа от страна на двете партии и на някои силни политици, но засега не успява да се придвижи наникъде. Същото предложение не стигна далече и в предишния Конгрес. Този проектозакон отразява най-близко провизиите на програма за гости-работници, за която Буш казва, че допълнена с още някои провизии за по-твърдо прилагане на закона, и би имал желание да подкрепи, макар че силно се противопоставя на всякакъв вид предложение за амнистия, което S.1033 всъщност съдържа.

S.1033 наистина предлага път към зелената карта, като вдига ограниченията в бройките на налични зелени карти и разрешава зелени карти за непосредствените роднини в семейството, макар че няма гаранция, че тази версия ще се приеме като закон и няма да изглежда накрая коренно различно от предложението. Не забравяйте, че критиците на този проектозакон от двете партии са много на брой и също много гласовити. Те отразяват общото настроение, че такъв вид предложение ще бъде “награда за нарушителите на закона”.

По думите на защитниците на предложението, S.1033 “ще реформира нашите имиграционни закони така, че те да подсилят нашата национална сигурност и да отговорят на загрижеността на американските бизнеси и семейства”.

Голяма част от S.1033 предлага също и подсилване на прилагането на имиграционния закон, повишена сигурност по границите, фондове, за да се възстановят загубените средства на отделните щати по изпълнението на имиграционния закон, както и задържането на нелегалните чужденци по затворите.

Проектозаконът ще установи нова “essential worker” визова програма (Н-5А виза), както и ще предложи легализация за имигранти без документи, които ще имат право на такава и които ще са на територията на САЩ към датата на въвеждане на проектозакона (12 май 2005), да урегулират статута си на временен неимигрантски Н-5В статут. Тези работници ще трябва да се регистрират в електронната база данни, да докажат, че са способни да извършват труда или услугите, изисквани за позицията, предложена от рабтодателя-спонсор, да платят 500 долара глоба и да минат медицински тест. Тази легализация се прилага към тези, които иначе не могат да бъдат приети (inadmissible, което означава, че иначе им е забранено да влязат в държавата или да получат зелена карта), включително и онези, които са с последна заповед за депортация или друго имиграционно нарушение, датиращо от преди 12 май 2005. Тези, които са нелегални, включително и хората с последна заповед за депортация, заповед при неявяване в съда и т.н., с ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА криминални нарушения, трябва да кандидатстват за отмяна (waiver) и да платят глоба от 1500 долара. Проектозаконът предлага даже и зелени карти за вдовици/вдовци, чиято молба за урегулиране на статута е била отхвърлена в рамките на последните две години заради смъртта на американския съпруг/съпруга, и които кандидастват за програмата в рамките на една година.

Въпреки малкия шанс този проектозакон да стане закон с текста, който се предлага, да се надяваме, че ще бъде приет. На същата дата беше представен и H.R.2330 (House companion legislation), от Джим Колби и Джеф Флейк, републиканци от Аризона, и Луис Гутиерес, демократ от Илинойс.

S.359: The Agricultural Job Opportunities, Benefits, and Security (AgJobs) Act of 2005: Представен на 10 февруари 2005 от сенаторите Лари Крейг и Ед Кенеди. S.359 ще създаде програма (earned adjustment program) за работници без документи по фермите, които ще имат право да кандидатстват за временен имиграционен статут въз основа на опита им в миналото, и ще могат да станат постоянни жители, ако отговорят на всички изисквания на работата. Това законодателство ще рационализира съществуващата Н-2А програма за чуждестранни работници в селското стопанство, както и ще запази и подсили основни защити на труда. Същевременно беше представен и H.R.884 от Крис Кенън и Хауард Берман, подобен на предложението на двамата сенатори пред 108-мия Конгрес.

До този момент дадохме ясна представа за състоянието на предложенията за “амнистия”. Няма място и възможност за детайлите, но няма и сигурни детайли, докато предложението не се приеме като закон. Главното е хората, които се надяват на амнистия, на легализация или на програма за гости-работници, да разбират чувството и настроението на гласоподавателите, на Конгреса, на Президента, на приложението на закона, за да имат представа кои предложения най-вероятно ще се утвърдят, и да планират съответно.

В следваща статия ще продължим дискусията за законодателството, което е най-близко до приемане от 109-тия Конгрес.

Disclaimer:

The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion on any specific facts or circumstances. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.

(следва)