Приказка за мечето

Вергиния Генова

Това не беше какво да е мече, това беше наистина едно необикновено мече, което със сигурност не можеш да срещнеш всеки ден. Да не говорим дали изобщо можеш да го срещнеш на улицата и дали такива мечета съществуват някъде. Не е съвсем сигурно и това дали ако дори точно това прекрасно мече се появеше където и да е щеше да е същото мило, лакомо и любознателно мече с твърде много ум. Така е с мечетата. Истината е, че и аз не съм го срещала, пък и не съм чула някой да го е виждал напоследък. Има няколко версии за неговото постоянно пребиваване: или стой постоянно в хралупата си и хрупа лешници със сладко от боровинки, или излиза само в такова време и място където и когато никога не би ти хрумнало да отидеш или пък се преобразява порядъчно. Не е сигурно дали не действа чрез някое все още непозтнато вълшебство или пък не използва пластичната хирургия. За едно мече във века на кибернетиката и транс-каквото ти хрумне е твърде вероятно да използва всякакви такива хитринки. Днешните мечета определено не са като едновремешните.

Противоположно на всички други мечета моето мече може да общува с мишки, да не кажем, че те са му едни от най-добрите приятели. Всъщност това няма да е съвсем вярно защото естествено най-добрите приятели на това мече са палачинките или поне тези, които с готовност му ги доставят. Това мече никога не отказва каквито и да е вкуснотии, та били те и напълно виртуални.

Подобно на доста други мечета и на едно друго наистина известно мече и това по стечение на обстоятелствата се казва Едуард. Явно е някаква закономерна закономерност всички мечета да ги наричат точно така. Значи ако телефонът звънне и отсрещна някой ви каже, че се казва Едуард не се колебайте знайте, че това без съмнение е едно мече. В този случай имате два варианта: ако обичате мечета предложете му нещо сладко, а ако ли пък не - си пригответе една голяма желязна халка, примамете го някакси /най-вероятно пак с малко медец/ и после вече може да го развеждате по улиците и да го карате да танцува или пък да го продадете на пътуващ цирк или цигански табор, но тези вероятности като че ли вече са доста остарели, затова по-добре го превърнете в прекрасен зимев кожух.

Коефициентът мечешки ум при всяко мече е напълно различен, но всички мечета си приличат по едно и също нещо. Сещате ли се какво е то - да, всеки ще се сети дори и без да се замисля много много за това - естествено меда. Да, преди всичко другао те мислят за меда. Или казано направо винаги мислят за мед. И всичко хубаво за тях се свързва с мед. Да, любовта им към меда и други медоподобни нещица е по-силна от всяко друга любов. Няма нищо по-магнетично и силно от едно пълно гърне с мед. Не, така е естествено с празните гърнета. Но, те пораждат понякога носталгия по вече преминалото, т.е. напълно и завинаги изяденото. понякога събуждат чувства на топло умиление и мили сънища.

В днешно време цели заводи и кой ли не работи за мечетата по света, да създават все повече и все по--вкусни лакомства за тях. А те най-невинно се облизват, като че ли това е просто някакъв съвсем обикновен мед, а не върха на новите технологии - дали и в меда не слагат силикон или поне някакъв набухвател. Но както се досещате едва ли мечетата мислят за това, и всъщност не съм сигурна дали мечетата мислят изобщо докато ядат. Сигурно и вие познавате някое такова мече. Е, да - твърде възможно. Но едва ли познавате точно моето мече. Все още се чудя дали да ми завиждате или да не съжалявате за това.

Блести на небето едничка

далечна и светла звездичка.

Тя има ли име - не зная.

Но легна ли, в тъмната стая

тя винаги кротко наднича -

навярно децата обича.

Навярно тя иска полека

да слезе по звездна пътека,

при мене да дойде отгоре,

да чуе какво й говоря.

Но няма пътека в небето!

Звездице, почакай, додето

порасна и стана голям.

Ще литна нагоре и сам

на гости ще дойда с ракета.

по-бърза от сто самолета.

Звездице-сестрице, тогава

започне ли да свечерява,

ще гледаме с теб на Земята

как сладко заспиват децата.

Леда Милева

Живка Петрова