Адвокат Кеърнз има двайсетгодишен опит в области от общата правна практика като разводи, криминални дела, пътнотранспортни произшествия, наложени плащания, бизнес организация и др., както и дванайсетгодишна специализация в областта на имиграционното право. Приемаме запитвания по общи и имиграционни въпроси и теми за обсъждане по електронната поща на адрес jwkearns@hotmail.com. Консултации по телефона или в офиса могат да се организират на (312) 738-2529. Говори се вашият език и ще се погрижим за случая ви. За ваше улеснение в офиса ще намерите български адвокат, който може да ви помогне по въпроси, свързани с българското законодателство. За допълнителна информация вижте карето по страниците на вестника.

ВЪПРОСИ ЗА АМНИСТИЯТА:

Не желая да се повтарям, а и няма нищо ново за съобщаване, но периодически чувствам нуждата да отговоря на загриженоста на хората, с които се срещам всеки ден, и които продължават да ми задават един и същи въпрос. Това, че напоследък клиентите все по-често ме питат какви са шансовете за амнистия, само ми подсказва, че върху имигрантските общности се оказва все по-голям натиск при прилагането на съществуващия закон. Хората се страхуват и тревожат и не може да ги обвиняваме. Иска ми се да мога да им съобщя нещо положително, но бъдещето на онези със семейства и домове тук, но без легален статут, е все още неясно в областта на законодателството.

Хората ме питат защо няма амнистия и настояват, че трябва да има. В тази статия ще предложа кратък преглед и моя отговор защо. Следващата седмица, преди да се върнем към дискусиите какво могат наистина читателите да направят, за да си помогнат и подобрят живота си тук, ще продължа да се отнасям към въпросите за амнистия чрез специфично описание на определени пректозакони, висящи за разглеждане в настоящия Конгрес. Междувременно припомням на заинтересуваните, че и сами могат да следят развитието на тези проектозакони на http://thomas.loc.gov. Една от любимите ми теми е, че ако наистина искате да видите положителни промени в ситуацията си, не бъдете само пътници на автобуса. Помогнете си като се информирате и като учите повече английски, за да се чувствате по-удобно тук, където живеете. Или поне извлечете полза от “ваканцията”си.

Защо няма амнистия? За нелегалните, които задават този въпрос: правителството казва, че сте нарушители на закона! И като такива, вие сте заплаха за националната сигурност. Изпълнителните власти, като започнем от депортационните офицери и стигнем до полицията, трябва да прилагат закона, дори и да не им харесва. Някои го правят с повече ентусиазъм от други. Но, както биха ви казали и полицаите, и съдиите, ако не ви харесва законът, променете го.

По мое мнение, нищо няма да се промени за имигрантите, докато мнението на гласоподавателите не стигне критичната точка за промяна. Дори и ако средният американец изведнъж се информира и започне да съчувства на тежкия живот на имигрантите, законът няма да се промени, докато законодателите и специалните интереси, които ги контролират, не подкрепят програмата за легализация. И за да стане това, трябва да ги ударят по портфейлите. Разясненията за несправедливостта на ситуацията сами по себе си няма да свършат работа. Оставете ги да си чистят офисите, да си гледат децата и болните родители, да транспортират стоките си по пътищата, още повече, че като нелегални, вие представлявате обществена опасност по тези пътища, както ми каза веднъж един прокурор. Задавали ли сте си въпроса, защо нелегалните имигранти са били толерирани толкова дълго време? Евтниният труд разби профсъюзите и върна силата и контрола в ръцете на управлението и корпоративните собственици. (Това стана и в индустрията на превоза на стоки с камиони в началото на седемдесетте години.) Сега, защото не могат да се справят с тероризма, използват имигратите като изкупителни жертви.

Да се върнем на думите “ако не ви харесва законът, променете го”. Хората, които биха извлекли най-голяма полза от една амнистия, нямат правото да гласуват. Гласуването ще промени ли закона? Не. Ще го промени натискът и влиянието върху политиците. А какво влияе на политиците? Гласовете и парите, макар и не в този ред. Заплахата за натиск. През 2004 Буш изрази с нежелание, или да кажем с други думи, заяви намерението си да не се противопоставя на т.нар. програма за гости-работници, близка по съдържание на проектозакони, които и досега висят за разглеждане без напредък. Предложението не стигна доникъде, и все още няма развитие в настоящия 109-ти Конгрес като проектзаконите S.359 и H.R.884. Въпреки празните обещния, Буш отне гласовете на испаноговорящите от демократите, което му помогна да спечели. Как се влияе на политиците? Мексиканците съставляват повече от половината от “имиграционния проблем”, имат големи семейства, продължават да пресичат границата, и затова не е трудно да се види, че испаноговорящият гласоподавателски блок е най-добрият приятел на имигранта. Кога последно читателите са обърнали внимание или са прочели какво става понастоящем в имигрантската испаноговоряща общност, като парични контрибуции и подкрепа на организации, които лобират Конгреса за имиграционна реформа?

А вашата страна? Имате хора във Вашингтон, които са с достъп и би трябвало да говорят с конгресмени и правителствени чиновници за правата на техните граждани да се радват на защитена, легална имиграция. Защо им трябва да го правят? А защо мексиканското правителство го прави непрекъснато? Нека се запитаме, какво количество необложени с данъци долари се изливат от тази страна, за да могат читателите да поддържат семейства и бизнеси в родината си? Бих си помислил, че вашето правителство би искало да види тези пари да продължават незастрашено да помпат местната икономика, докато американското правителство би желало всеки да има причини да си плаща данъците, живеейки легално тук, а не в непрекъснато криене от закона. И отново, защо мексиканското правителство подкрепя американската имиграционна реформа? Защото мексиканската икономика се стабилизира с американските долари. Последният път, когато присъствах на среща на източноевропейска имигрантска общност с правителствени чиновници, долетели от дома, чух много високо оплакване защо правителството там не прави нищо, за да помогне на гражданите си, които живеят тук, но не чух много за усилия да се лобира за имиграционна реформа или да се работи за умереност при суровите действия срещу имигрантите от страна на американските власти, като задължителните арести, отказите на право на съдебен процес, задържането на лидери на общността за “пране на пари” или трансфери без разрешително, връщането на баби, дошли като туристи да погледат внуците, директно от летището? По-силни бяха обаче оплакванията по отношение на правата на имигрантите в собствената им родина. Вероятно вашето посолство не може само да постигне много, но мексиканското правителство има повече опит и тежест. Защо? Заради силата да контролира гласове и пари. Може би всички загрижени правителства, бизнеси, обществени лидери, които споделят еднакви интереси, трябва да обединят усилията си, за да се чуе по-високо гласът им от онези, които вземат решенията в Америка? Или това са само добри пожелания?

Имайки предвид само настоящото състояние на имиграционния закон, както и преобладаващите настроения между гласоподавателите и политическите лидери, засега няма надежда за хората, които са нелегално в САЩ. Но в този момент и липсата на новини е по-добрата новина за милионите нелегални, потенциални данъкоплатци и гласоподаватели, които допринасят за стабилността на американската икономика чрез предлагане на ниско заплатена работна ръка и поддържане на пазара на недвижимо имущество в основните градски райони. Настоящият мандат на щатските имиграционни власти е да изпрати извън страната всеки, който няма законното право да бъде тук, и мисията се изпълнява. Растат фондовете в подкрепа на прилагането на закона, обединяват се базите данни, в близко бъдеще полицията няма да има друг избор, освен да прави задължителни проверки на имиграционното положение. И майка ви, която преди петнайсет години е загубила делото си за убежище, днес се появява на списъка на престъпниците-бегълци с висяща заповед за арестуване, когато са я спрели за превишена скорост. Тези, които се борят срещу нелегалните имигранти, успяват да правят това под знамето на националната сигурност и прилагането на законите на нашата нация, като гледат на нарушителите на имиграционния закон като на криминални престъпници и заплаха за сигурността на държавата. И кой може да оборва тази логика? Всеки нарушител на закона върши престъпление и като такъв е заплаха за спокойствието и сигурността на държавата.

Disclaimer:

The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion on any specific facts or circumstances. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.

(следва)