КРАСИМИР СТАНКОВ: “НИКОГА НЕ ПРЕСТАВАЙ ДА СЕ УСЪВЪРШЕНСТВАШ В СЕМЕЙСТВОТО, В ПРОФЕСИЯТА, В РЕЛИГИЯТА, В ДУХОВНОСТТА, ВЪВ ВСИЧКИ СФЕРИ!”

Из четвъртата книга на Нели Конуей

“КУРАЖ”, издадена в Америка на български език.

Когато се запознах с Красимир Станков, или Крис, както го наричат приятелите му в Лос Анжелис, нямах представа за изключителните му способности, не планирах и настоящето интервю. Запознахме се наскоро в българския клуб в Лос Анжелис. Той беше разбрал, че пиша книга за българските емигранти в Америка и искаше да рекламира бизнеса си в нея. “Искам да разширя клиентелата си сред нашите сънародници, също и да ти помогна, българка си, не е лесно да се издава книга в Америка. Нали затова сме хора, да си помагаме.” Въпреки младостта си, Краси беше делови, точен и определено грабна вниманието ми.

Как започна всичко?

Красимир Станков напуска България през 2000г. “Точно навърших 14г. и отидох да уча в колеж в Англия. - започна разказа си младият човек - без английски, без никакви българи около мен, трудно ми беше в началото. Въпреки това, за три месеца научих езика и можех да го говоря свободно. Имах много приятели руснаци, покрай тях научих и руския. Учих в Белербис колидж,намира се между Лондон и Брайтън, в малко градче, колежа беше като бординг скул (пансион). В Англия средното образование е две години, но за да влезеш в университет учиш още две години A level. Аз за тази година в Англия завърших половината година на хай скула, на средното образование, после изведнъж съдбата реши друго. Затвориха колежа ми в Англия, просто продадоха бизнеса, предложиха ни много добри условия в други училища. Аз кандидатствах и ме приеха в Кембридж, но точно тогава се появи една оферта за Америка и реших да дойда тук. Още се чудя дали е за добро или за лошо…

Началото тук?

2001г., на 15г. дойдох в Америка - сложиха ме в 11 клас. Системата тук е на кредитите - 210 точки задължителни, за да завършиш средното си образование. Аз изобщо не очаквах, че ще събера дори миниума от колежа в Англия. В крайна сметка се оказа, че завърших с кредит 240 точки. Последните две години на средното си образование в Америка ги взех за една година. На 16г. се оказах най-младия в колежа, едва ме приеха в Чейфи колидж. Тогава баща ми помогна да си купя кола, започнах да се лутам насам-натам, една година мина и  всичко тръгна надолу.  Баща ми ме заплаши, че ако не се прибера в България няма да ми изпраща никакви пари. Скарахме се малко с него тогава, но не пожелах да се върна. Вече бях приел предизвикателството и нямаше връщане назад. Останах изцяло без пари, дори за наем и за храна нямах никакви пари. Но нали знаеш как е, като няма накъде само работата те спасява. В Америка само работа да имаш. Започнах в една бензиностанция за пет долара на час, после се хванах и на втора работа, доставях пици в Лос Анжелис. Всеки ден по 50 мили в едната и в другата посока. Сутринта в 5ч. започвах на едното място, в бензиностанцията, от там свършвам в 2ч, почивка и после на другата работа в пицарията  и така на другия ден отново. Тежък работен ден, но няма накъде, трябва да се издържам, помощ от никъде.

В пицарията още първия ден попитах боса какво трябва да направя, за да получа повишение, защото заплащанието ми беше много ниско, т.е. минимално. Като чу въпроса ми той онемя. “Никога не ми се е случвало някой още на първия си работен ден да ме пита за повишение и то за доставка на пици. Тази работа не предлага повишение - отсече той, но аз бях упорит: “Ами ако започна да правя допълнително това и това, и започнах да му изреждам различна допълнителна работа, която  започнах да върша. Така малко по малко, долар от тук, долар там, за 10 месеца вече бях главен мениджър на пицариятал. Единствения проблем беше, че собственика беше наркоман и нещата му не вървяха на добре Махнах се, а два месеца след това пицарията я затвориха. Един приятел ми помогна да намеря работата в “Римакс“, офис номер едно не само в Америка, но и в цял свят. Така се започна кариерата ми в недвижимите имоти. Специализирани сме в комършъл билдингс.  Пак съм най-младият в целия офис, но това вече не ме притеснява, защото знам, че тук е важно какво можеш.

Много борбена натура съм, не се давам лесно, голям инат съм. Може би се дължи на това, че родителите ми се разведоха когато бях на 4г. и просто трябваше бързо да порасна. Всичките ми приятели родителите им ги взимаха веднага след училище, аз сменях по 3 автобуса  докато се прибера. Въпреки, че съм голям бунтар, по природа съм търпелив, спокоен, може би, защото съм зодия “Телец”. Нали знаеш, че за нас телците казват, че трудно се ядосват, но случи ли се, дори скорпионите бягат.

Разликата между България и Америка?

Най-голямата разлика между Америка и България е в културите, напр. в начина на обличане. В България хората са елегантни, красиви, европейци, носят се с вкус и костюми, радост за окото. Тук в Америка е друго, набляга се на практичното. Друга разлика е в начинът, по който се шегуват американците, трудно се възприема техния саркастичен, сух хумор, различен е и начинът им на общуване.

Най-трудното за един емигрант в Америка в началото е как да си уреди документите и то по най-бързия начин, но аз не искам да се оплаквам. И аз като много други хора си имам моите проблеми, малки са и всичко е решимо. Стига да знаеш какво искаш винаги ще намериш начин да го осъществиш.

Като бях в Англия учителят ми по време на урок за изучаване на проблемите на Лос Анжелис ми каза, че американската мечта не съществува. Аз никога не съм си и мислил дори, че един ден ще мога да място да преценя това, а ето че сега съм тук и я преследвам, или по-скоро тя мен - смее се Краси. Проблемът на емигрантите в Америка в повечето случаи е, че те дойдат тук и чакат мечтата сама да дойде при тях, нещата да станат ей така от само себе си. В България напр. хората са си свикнали от 9ч. до 5ч. всеки ден, отпуска платена 2 седмица, а тук в Америка е различно - работиш 5ч. и 57 мин. и ти плащат за 5ч. и 57 мин., до минутата, нито повече, нито по-малко, колкото си изработиш толкова получаваш, от теб зависи само. За да осъществиш американската мечта трябва да работиш много повече и никой не те пита дали ти е трудно, сам се оправяш. Но в Америка всичко е възможно. Американците казват, че да станеш богат трябва да: Hop, skip and jump, but you have to pаy your dues, т.е. “Прескочи, пропусни и скочи, но трябва да си платиш дължимото…” Само напред и ще  успееш, от теб зависи.

Имат ли българите реалната представа за Америка?

Абсолютно не! Повечето български емигранти нямат никаква представа какво ги чака тук. Баща ми (б.а. - Валентин Станков) най ми помогна, неговите съвети бяха най-точни, американците се оказаха точно такива каквито той ми ги описа. Повечето балгари идват и живеят в Америка в по-голяма мизерия отколкото в България. Проблемът им е, че живеят на бавни обороти, времето е спряло, няма развитие, не можеш да се движиш напред. Тук се живее с бързо темпо и трябва да си много гъвкав, за да се справиш с всички предизвикателства по пътя ти. Лимити няма, тях ти сам си ги поставяш.

Мечатата ти?

Мечтата ми… В Америка е толкова лесно да успееш. Стига да знаеш какво правиш. Аз съм си поставил цел: ако до пет години не съм милионер просто не си струва и ще се върна в България. Жертвал съм най-важното, най-скъпото - топлината на семейството ми, на българското семейство, живея в нова страна, говоря чужд език, всичко това е за сметка на преследването на мечтата и затова мисля че ако за тези 5г. не се справя просто не си струва. Искам да успея в Америка не заради парите, а защото искам да докажа на себе си и на баща ми, че имам моя собствен, независим път под слънцето. Аз не тръгнах по неговия път и това може би го е засегнало малко, защото и той като повечето родители иска най-доброто за децата си. Друг е въпросът обаче дали това е, което и те искат от живота.

Това, което съм научил от баща ми и което винаги ми е помагало в чужбина е, че никога не трябва да преставаш да се усъвършенстваш. Животът се състои от няколко неща - да усъвършенстваш семейството, религията, духовността, приятелите, работата, пари, удоволствие, искам да греба от всякъде, искам да открия баланса. Смисълът на живота е, да стигна по-напред, да постигна баланса. Баща ми ме е отгледал от пет годишен, той е идолът ми, той най-много ми е помогнал със съветите и напътствията си, той ме направи човек, той ме накара и да се чувствам провала, ако не се справя. Заради него работя с още по-голяма сила, двойно повече усилия влагам, искам да му покажа че може да се гордее с мен. И до сега не съм казал на близките си в България, че работя в най-големия офис не само в Америка, но и в цял свят.”Римакс” е с мултимилиарден оборот и е сред най-проспериращите компании в света, роднините ми и до сега не знаят, че съм най-младият риълтър там, че съм си извоювъл уважението на колегите ми, независимо че съм на 19г. Годините нямат значение, в Америка трябва да си много борбен, жилав, устойчив на всякакви трудности, да живееш живота си по най-добрия начин.

Нели Конуей