|
2006: ГОДИНА НА БЪЛГАРИЯ В ЧИКАГО
Посещението на Президента Георги Първанов
и водената от него делегация в Чикаго е вече история. Тези, които се
срещнаха с него, имат своите лични впечатления. Другите, които не бяха
на срещата, вероятно вече са прочели в българските вестници информациите
и коментарите за това събитие и също са направили своята лична оценка.
Най-важните изводи от всичко, което се
случи на 18 октомври 2005, според мен са три:
Няма вече никакво съмнение, че Чикаго е
най-големият български град извън пределите на Родината. Според оценки
от различни източници експертите са стигнали до заключението, че броят
на българите, живеещи в Чикаго, е сто хиляди души – толкова, колкото е
населението на един окръжен български град. Този факт вече е признат в
София, осъзнат е от българската общност в Чикаго и е оценен във всичките
му аспекти от Офиса на Губернатора на Илинойс и от Офиса на Кмета на
Чикаго.
Безспорно е, че българската общност тук
има много голям трудов и интелектуален потенциал, който през следващите
години ще се реализира в икономическата, научната и културната област в
Чикаго и в същото време ще стимулира развитието на процеси в България,
които са в интерес на всички български емигрантски общности по света.
Повече от ясно е, че българската общност
в Чикаго навлиза в нов етап от своето осъзнаване като етническа общност
и на тази основа преминава към нови форми на самоорганизация, които ще
доведат до заемане на едно много по-добре очертано място сред другите
етнически общности в този мултиетнически американски град. Това
по-отчетливо позициониране ще доведе до по-ясно признание за развитието
и потенциала на българската етническа общност от страна на американската
политическа и административна система, което означава опростяване и
улесняване на процедурите по адаптирането и интегрирането на българите в
новата среда.
На фона на тези изводи много по-разбираеми са инициативите,
които по време на срещата с Президента Георги Първанов, получиха
принципна подкрепа и които ще очертаят през следващата година
най-важните събития от публичиния живот на българската общност.
Националният празник на България – 3 март, ще бъде честват
през следващата година в Чикаго на държавно равнище за първи път. Това
ще е един прекрасен повод да направим българската общност тук по-видима,
да запознаем политическия и икономическия елит в щата и в града, както и
другите етнически общности с нашата история, култура и икономически
възможности. Освен официалния прием, който ще организира Генералното
консулство на България, предполагам, че ще има много съпътстващи събития
и изяви като концерти, изложби, поетични вечери и кулинарни празници.
Убеден съм, че своето място за изява ще намерят двете български
православни църкви, българските евангелистки църкви, неделните училища,
българските ресторанти и магазини, бизнесмени, университетски
преподаватели и студенти, шофьори на лимузини и товарни камиони,
писатели, журналисти, режисьори и артисти, строители, спортисти,
служители на летището, продавачи на пици и всички, които пазят у себе си
българското и се гордеят с това. Защо например всеки един от нас да не
постави на този ден там, където работи, българския национален флаг или
ако това не е възможно, да закачи на ревера си националния трикольор?
24 май – Денят на славянската писменост и българската
култура, който се чества традиционно в Чикаго, през следващата година ще
получи нови измерения. По предложение на генералния директор на БТА
Максим Минчев Чикаго ще е домакин на Втората среща на българските медии
в чужбина. Това означава че тук ще се срещнат представители на вестници,
телевизии и радиостанции от цял свят, които пишат и излъчват на
български език. Напълно естествено е, че тази среща ще има също така и
богата съпътстваща културна програма.
Краят на септември може да стане начало на една друга
българска инициатива, която да постави българската общност наравно с
другите етнически общности в Чикаго. Време е и ние да организираме
Български фестивал в центъра на Чикаго, на който да покажем нашите
възможности и талант в различни области на живота.
Ако успеем да осъществим тези инициативи, спокойно може да
кажем, че 2006 година се е превърнала в година на България в Чикаго.
Всичко това обаче засега са идеи, които за да се превърнат в конкретни
планове и да се реализират, трябва да бъдат подкрепени. Аз съм убеден,
че такава подкрепа ще има, защото все повече и повече българи осъзнават,
че положените усилия, отделеното време и средства за общите успехи са
директна инвестиция за по-доброто бъдеще на всеки един българин в
Чикаго.
Иван Сотиров
Генерален консул на България в Чикаго |